Данъчно безсилие

Нови данъци и Биг Брадър в харчовете ни готвят управляващите от партия ГЕРБ, стана ясно миналата седмица. Дали използваш служебния си телефон за разговор с клиент или пишеш смс на любовницата за НАП ще бъде от значение. Облагането с нови и промяна на сега действащите данъци идва с пакет от изменения в общо 6 данъчни закона, публикувани от Министерството на финансите за обществено обсъждане до 26 септември. Предложените промени предизвикаха разгорещени дебати, които доведоха до отбой на едно от основните предложения.
Идеята на финансовия министър Владислав Горанов общините да имат право да налагат допълнително до 2% данък над този за общ доход няма да види бял свят. Тя дава възможност на общините да определят

допълнителен налог

върху доходите между 0 и 2%, който да се плаща по постоянен адрес. Така веднъж ще плащаме 10% плосък данък на държавата и втори път 2% данък на общината. Данъкът се отнася за всички доходи - от заплати, хонорари, граждански договори, наеми, упражняване на свободна професия и дори от лихвите върху влоговете. Налогът засяга и едноличните търговци, които в момента плащат 15% върху годишната си печалба от дейността. Така реално те биха плащали доста по-висок данък от фирмите, които се облагат с 10% върху печалбата. От БСП реагираха остро на проектопредложенията и излязоха с ударна критика. Против налога се обявиха и самите общини и реално той не срещна нужната подкрепа. 
Идеята за 2% над плоския данък не е нова. В предизборната си програма ГЕРБ обещаха запазване на плоския данък на 10%, но си оставиха вратичка. Още тогава бе предложено общините да имат право да увеличават ставката с до 2% и допълнително събраните пари да остават в местната хазна. В предложението обаче не бе направена оценка какво ще е икономическото въздействие на подобна мярка и кое я налага. Реално гражданите ще плащат повече в името на общините, а идеята е точно обратната -

общините да харчат повече

в името на гражданите. Работа на държавата е да намери механизма, според който повече средства да остават именно в общините, за да стимулират те икономическа дейност и нови работни места. Според експерти един такъв данък може да се използва като основание от Министерството на финансите да намали целевите субсидии за общините, въвели данъка. Така той няма да доведе до очаквания по-голям бюджет за тях, а само ще натовари гражданите. Според изчисления - с приблизително 500 млн. лв.
Самите общини не са съгласни да увеличат данъчната тежест. И сега, както и през 2014 г., от Националното сдружение на общините отхвърлиха тази възможност. Те обаче настояха част от средствата, събирани от държавата чрез плоския данък - от 1 до 3%, да остават при тях, но това предложение не бе разгледано от МФ.
Всяка година работещите внасят повече от 2 млрд. лв. в държавната хазна чрез така наречения плосък данък върху доходите (за 2014 г - 2,6 млрд.). Изчисленията показват, че ако 2% от този данък се връщат в общините, 196 от тях на практика

ще удвоят данъчните си приходи

Макар да няма точни разчети, изчисленията показват, че най-бедните общини в Северозападния край например биха увеличили приходите си с до 10 млн. лева годишно, а най-голямата - Столична община, би получила над 200 млн. лева отгоре. Въпрос на изчисления е какъв процент от подоходния данък да се връща в общините според нуждите им. Такъв анализ не е направен.
Нов налог към момента малко от общините биха рискували да приложат. Повечето нямат и нужда от него. Големите общини разполагат с достатъчен бюджет, а и еврофондовете се явяват сериозен лост. За малките обаче тази възможност предлага гъвкавост и ресурс, който иначе няма откъде да дойде. От друга страна, те се опасяват, че ако въведат допълнителен данък, това ще доведе до засилване на миграцията към по-големите градове. А и преди местни избори трудно ще се намери кмет, който пряко да заяви на избирателите си, че смята да им увеличи данъците.
За бизнеса това би бил поредният удар след вдигането на цената на тока за индустрията с близо 18%. Един допълнителен данък директно ще натоварва разходите на фирмите и това ще намали тяхната конкурентоспособност. В дългосрочен план по-тежката данъчна тежест за фирмите ще доведе до

 свиване на инвестиции

и разходи, а това значи спад на производителността и съкращаване на доходи и работна ръка. Хората ще разполагат с по-малко свободни средства, което ще свие потреблението и ще доведе до спад на приходите в хазната. От друга страна, нарастването на безработицата и бедното население ще задълбочи социалната криза, а това е залог за нова рецесия. Нека припомним, че в момента страната ни е на дъното по размер на доходите. Дори Албания, която някога беше критерий за дъно, е преди нас. В такъв момент е крайно неуместно вдигане на налозите.
Вносителите на законопроекта засега биха отбой, но практиката показва, че при тях никое решение не е последно. След серия от противоречиви сигнали преди броени дни вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че управляващите не са се отказали от идеята общините да могат да облагат допълнително доходите, но ще отложат прилагането й поне с година. Според него общините трябва да водят собствена икономическа политика и допълнителните приходи от данъка ще им позволят това. Дончев отряза и възможността част от 10-процентния данък, събиран от държавата, да бъде преотстъпван на общините - държавният бюджет засега нямал ресурс за подобна мярка. Дискусията трябвало да тръгне наново с всички аргументи, но според него "времето за този разговор е може би догодина". Разбира се, първо да минат изборите.
По-важният въпрос е 

защо е нужно вдигане на налозите

при "преизпълнение на приходите в бюджета и рекордни излишъци", с каквито твърдения министър Горанов се хвали през седмица. Ако в бюджета има събрани 2 млрд. лева повече приходи, няма логика в същото време да вдигаш данъците, коментира левият депутат Корнелия Нинова. Имаме съмнения дали този излишък съществува или е изхарчен, отбеляза още Нинова.
Една от целите на взетия огромен външен дълг беше да се осигури широк паричен буфер, за да не се повтаря политиката на ограничения и строги рестрикции и да има повече свободни средства за реформи, както и да остават повече пари у хората. Реформите досега са в посока орязване, а доходите на хората не се повишават, нито тяхната покупателна способност. Настоящите данъчни предложения са по-скоро рестриктивни.
Икономика не се съживява с пълнене на бюджета от допълнителна данъчна тежест, а с ефективно използване на ресурсите и облекчения и стимули за бизнеса. Защото именно бизнесът е двигател на растежа. Намаляването на данъците играе ролята на мощен стимулатор, а не държавните интервенции.
Въпреки, че засега "общинският данък" от 2% е отхвърлен, данъчните изменения пак носят по-голяма тежест. Те ще засегнат обикновените хора и ще облагодетелстват професии с по-високи печалби. Фирмите, регистрирани по ДДС, ще трябва да отчитат

 всеки разход над 700 лв.

и ако не могат да докажат, че ползват придобитото за служебни цели, няма да им се връща ДДС. Тоест, ДДС ще се плаща за служебни GSM-и, лаптопи и коли, ако те се използват и за лични нужди от шефовете или служителите на фирмата. Реално фирмите сами трябва да определят методиката за това кой разход е личен и кой служебен, което създава условия за противоречиво тълкуване на закона и последващи административни и съдебни спорове.
Търговци, които "забравят" да си платят ДДС, ще бъдат глобявани по-малко. При закъснение до 6 месеца ще плащат 5% от данъка, при 25% сега, а при повторно нарушение - минималната глоба пада от 2000 лв. на 500 лв. За градината на село обаче, където съвестни пенсионери си гледат домати и чушки, но не са я регистрирали като земеделска земя, вече ще плащат данък. От догодина ще се облагат всички ниви, които попадат в строителните граници на селищата. На практика това означава, че за всички градини и ниви в границите на населените места данък ще трябва да се плаща, дори реално да се използват за отглеждане на зеленчуци за лична консумация. Данък ще се плаща и за

пустеещите ниви

такива, които са извън населените места, но не са регистрирани в земеделските служби и за тях не се получават субсидии. Това може да принуди собствениците, които не обработват нивите си и не получават доходи от тях, да ги продадат, за да не плащат данъци.
В същото време лекарите и стоматолозите на частна практика, дето взимат по 40-50 лв. на прием и при запълнен график за 2-3 дни печелят толкова, колкото техните клиенти за цял месец работа, ще бъдат освободени от ДДС. Данъчният Биг Брадър ще следи да не изпусне и лев необложен. От финансовото министерство се притесняват, че не всички получени средства се декларират в края на годината, затова авансово (в момента на получаването) ще се удържа данък върху парични и предметни награди от участие в игри, състезания и конкурси, които не се дават от работодател. Въобще, благодарете се, че все още не плащате правото да дишате общински въздух. Кметове пък, които не докладват всеки ден длъжниците, ще бъдат глобявани с 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - до 10 000 лв. Всеки ден общините по електронен път трябва да подават в МФ данни за задължените лица, обектите, за които се плащат общински данъци, както и за размера на задълженията по видове данъци и такси.
Подобни "мерки" е трудно да бъдат квалифицирани като ефективни или разумни, те и обосновани не са. Явно бюджетните приходи ще се увеличат за сметка на намаляване на приходите на населението, което е далеч от идеята за реформи. Търсенето на нови възможности за облагане показва единствено управленско безсилие. Остава въпросът какво налага търсенето на нови приходи и къде се стопява резервът, без реални политики насреща - на стимулиране, развитие, социални мерки.