Да простим на Владимир Илич
/ брой: 254
Ново село - 138 сантиметра - покачване 6, Видин - 208 см, покачване - 13, Лом - 211 см, покачване - 11, Оряхово - 104 см, застой, Русе - 129 см, спадане - 10. Откак се помня, всеки ден в 3 следобед по радиото звучи бюлетинът за нивото на река Дунав в сантиметри. Всеки ден от 140 и не знам колко си дни насам всяка сутрин, обяд и вечер в ранната, централната и късната емисия на БНТ, Би Ти Ви, Нова и т.н. педантично и напоително се съобщава бюлетинът колко (горе-долу, но повече нагоре) са вувузелничали, пили кафе и бира, свирили на пиано, блокирали нормалния живот в центъра на столицата, а напоследък окупирали 272-а аудитория на Софийския университет и получаващи от състрадателни лелки дамски превръзки, канички кафе, тоалетна хартия и прочие топло и хладно оръжие в епичната битка за сваляне на правителството.
В други времена и други държави разни реформатори и революционери са писали манифести, прокламации, програми и прочие бумаги и макулатура, за да обясняват за какво се борят, какво точно искат и с какви средства ще го постигнат. Напразна загуба на време, хартия и мастило. Нашата програма, нашият манифест, нашата революция се изчерпват с една дума: "Оставка". Крещяна десетки, стотици, хиляди пъти от стотина, вече добре разпознаваеми гърла. Като Найо Тицин, Евг. Михайлов и напоследък - Калин Янакиев, участник във всички дебати във всички телевизии. В съпровод на вувузели и тъпани. Може ли телевизиите да пропуснат 140 и не знам кой си още ден от сеира, който вече е по-скучен от бюлетина за нивото на река Дунав, който поне е полезен за корабоплаването. А сеирът е полезен единствено за точно определена клика, която си иска пак властта, цялата власт. "Вся власть советам", както учеше Ленин.
Красивият, умен и плащащ данъците си (както уверява) наш президент, естествено, си харесва красивите, умните и плащащи данъците си надувачи на вувузели, които по негов пример свалиха доверието си от правителството и се дерат сто и не знам колко си дни с "оставка". И те като него не харесват тези, които не са като тях красиви, умни, макар и плащащи вероятно по-стриктно данъците си. И телевизиите, подобно на президента и надувачите на вувузели харесват едните и гледат да окарикатурят другите. Естествено, една гола цица, при това на живо, а не от картината на Дьолакроа, е далече по-зрелищна от някакъв смотаняк, някакъв оръфляк, който си мърмори нещо за повишени пенсии и майчински от сегашното правителство. Случайно, ама съвсем случайно телевизионните камери се насочват към най-възрастните, с най-окаян вид участници в шествията в подкрепа на правителството. Ето ги, демек, дядките, носталгиците по комунизма, дето си износват старите панталони и дават обувките си на обущар да им смени изтърканите токове; ето ги безполезните изкопаеми, които подкрепят правителството. Телевизионните камери си обичат красивите - те естествено са и умните, нищо че речникът им и прехвалената им "гражданска позиция" се изчерпват с една дума - "оставка". И евентуално като гарнитура "червени боклуци".
Във всички времена и на всички езици думата "окупатор" е имала негативно звучене. За първи път в човешката история "окупатор" звучи гордо. Звучи гордо в репортажите на българските телевизии за беззаконията, случващи се в най-голямото, най-престижното, най-старото висше учебно заведение у нас, чиято 125-годишнина току-що чествахме. Някога, вече цитираният Ленин беше казал, че вестникът трябва да бъде колективен информатор, колективен пропагандатор и колективен организатор. Оказва се, че този Ленинов завет се изпълнява доста усърдно от българските телевизии. Доказателства? Ето ви едно, констатирано от участничката в интернет форум Йорданка Панова: "Всичко щеше да е много по-различно, ако ги нямаше камерите на репортерите. Така стана и днес - блокадата на ул. "Раковски" продължи толкова, колкото живото предаване на Би Ти Ви. Свърши предаването, свърши и блокадата, така бе и вчера с разиграния театър пред НБУ".
Оказва се, че освен информатор, пропагандатор и организатор медиите и по-специално телевизията може да бъдат и колективен манипулатор. Да простим на Владимир Илич този пропуск. Тогава, в началото на миналия век, просто не е имало още телевизии, хеле пък български.