БСП постъпи великодушно с Първанов

Петко Нелов е роден във врачанското село Лесура през 1932 г. Членува в БКП от 1955 г. През 1958 г. е изключен от партийните редици заради дейността му срещу корупцията и неграмотността сред заемащите ръководни постове в местната организация. По това време той е и кмет на Лесура. Партийното му членство е възстановено след две години и оттогава е без прекъсване и в БСП. Дълги години е бил учител. Автор е и на много книги. От години живее във Враца.
Петко Нелов всеки месец се абонира за ДУМА и не пропуска нито един брой на вестника.

"Хората живуркат в див капитализъм с мизерни заплати, но си траят, за да не умрат съвсем от глад "
"Като гледам младежите по кафенетата, си мисля, че мама и татко им пращат по някой лев от чужбина"


- Като дългогодишен член на БСП как ще коментирате решението на ръководството на партията да снеме политическото доверие от Георги Първанов и последователите му в АВБ?
- Решението на Националния съвет е приемливо. Георги Първанов цели два мандата като президент на България живя в политически разкош и се радваше на подкрепата на цялата партия. Той е уважаван общественик. Аз се питам, пък и много мои съпартийци, със създаването на АБВ ли се отблагодарява на всички нас, които гласувахме за него. Категоричен съм, че повече не трябва да се занимаваме с Първанов и неговата група. Според мен беше излишно да се вдига такъв шум по този въпрос. В края на краищата Първанов и групата около него получиха най-хрисимото и най-човешкото отношение към тях от страна на ръководството на партията. Много пъти Станишев отправяше покани към Първанов, но той не откликна. Станишев постъпи великодушно.
Важните въпроси, които трябва да се дискутират в партията, са плюсовете и минусите от членството на България в Европейския съюз, мерките срещу бедността и корупцията, образованието, здравеопазването, а не Първанов.
- Не трябва ли всички личности, противопоставящи се на партийната политика, просто да бъдат отстранявани от партията?
- Подобно решение ще разочарова голяма част от членовете на БСП, ще се отдръпнат хора от партията. Все пак самият Сергей Станишев също има вина да се стигне до това положение. Т.е., както казва Георги Кадиев, при един развод вина имат и двете страни.
- Къде виждате вината на Станишев?
- Вината му е, че води социалдемократическа политика, вместо да води партията наляво. Този социалдемократически модел вече е неработещ, затова Станишев трябва да промени линията, по която води партията. С тази политика в момента отказахме доста хора от БСП и те предпочетоха да не гласуват. Но Първанов не предлага нищо, няма платформа, на която да се гради политика. Винаги гледа отвисоко, с леко пренебрежение, с полуусмивка, всеки ден гледаме по телевизията как журналистите тичат подир него, а той пусне някой лаф и се усмихне победоносно. Той е създал един мит за себе си като суперполитик и сляпо вярва в него. Ние нямаме нищо против Първанов да излезе от БСП и да направи партия. Но не и да казва, че остава в БСП, а пък да прави втора листа. На кого какво доказва? Само едно - услуга на ГЕРБ. Листата на АБВ само ще вземе гласове от БСП и накрая може да не ни достигнат някакви 5000 гласа, за да изпратим още един депутат, а мандатът ще отиде в ГЕРБ. Това ще е щетата, която Първанов може ще нанесе. На предстоящите евроизбори усилията на партията трябва да бъдат насочени в тази посока - на всяка цена победа над ГЕРБ. Защото иначе във вътрешен план Бойко Борисов ще се закрепи.
- А ако Първанов бе останал встрани от активната политика и се бе постарал да работи за  лявото политическо пространство?
- Това щеше да го съхрани като политик и общественик. Нали все гледаме към Америка, ами кой президент от Америка прави партия, след като му изтече мандатът? При това положение май ще е най-добре да избираме президенти на 70-80 години, та да нямат след това сили и мераци за още политически амбиции и власт.
- Как се отразяват на БСП подобни трусове?
- В цялата си история БСП е преживявала много трусове, дори е менила името си, но никога не е менила идеята си. Ние сме партия с идеология, което ни отличава от партиите еднодневки като ГЕРБ и другите. Къде е сега царската партия, къде е СДС? Само БСП има потенциала да промени България.
 - Живеете във Враца - насред най-бедния район на България. Оправяте ли се с пенсията си?
- Няма грешка в тази оценка. Враца беше един индустриален център с много предприятия, в които работеха хора от целия регион. Имаше проблем с намирането на жилища за всички. Заводите возеха работници на смени от селата, връщаха ги със собствен превоз. После стана демокрацията. Аз си я наричам реставрация на капитализма. Разрухата, която настъпи, при нас се чувства най-много. В други градове все пак има и нещо запазено, тук не остана нищо. Всичко е обрасло в бурени. Аз съм с учителска пенсия в рамките на 300 лв.
- Как се живее с тези пари?
- Моите 300 лв. и на жената - 200 лв., тя е среден техник, стават общо 500 лв. Кърпим, кърпим. Ето сега пенсията трябва да я взема на 8-и. Останал съм с 10 лв., така че само хлебеца и каквото е останало в хладилника. Зле е работата.
- Сега казват от правителството, че "Химко" ще заработи?
- Има такава надежда, но без намесата на държавата няма да стане нищо.
- Нали видяхте във ВМЗ "Сопот" как стана? Сега там набират работници.
- Да, чух. Но без държавата не става, понеже става дума за много пари. Освен това няколко частни компании го купуваха на парче, само колкото да го окрадат и да ликвидират инсталациите. Там сега е като след бомбардировка, така че без държавата няма да стане нищо.
- Знам, че имате много книги вкъщи. Хората днес не четат. Вие какво ги правите тези книги?
- Аз си препрочитам книгите. И си купувам също. От време на време. За разузнавачи, за такива неща. Интересувам се от историческите теми. Но много ме боли, че се изменя историята. Има много неща, хвърлени в пространството, за да ни докажат, че социализмът, който беше, е лош. Лагери, убийства... а ние, обикновените хорица, не реагираме, като че сме били виновни ние. А за ястребинчетата, за другите неща - нито помен.
- Вие сте купували книги, но младите днес не го правят?
- Не четат. Аз имам внук. Той се е заровил в интернет и не вдига глава. За тях информацията е там. Нито вестници купуват, нито списания. Хайде, вестници и аз не купувам. Само ДУМА. Всеки месец се абонирам, месец за месец, макар че така ми излиза по-скъпо. Интересното е друго. Като изляза из града в центъра на Враца, гледам младежи, насядали в кафенетата и пият кафе. Не знам какво мислят тия хора и си го обяснявам, че мама или тате са някъде по чужбина, пращат по някой лев и може би те на това разчитат.
- Може би. Но нали си давате сметка, че и техните пари там, на мама и на тате, не са лесни пари. И там е трудно.
- О, родителите се жертват за децата. Те си ги обичат, независимо че са навън. Мъчно да му стане на човек, като ги гледа.
- Като погледнете, в последните години ние, българите, сме все на последните места в Европа. Как си го обяснявате това?
- Ние затънахме. Правителствата, които минаха, се стремяха не да създават, а да рушат. И така полека-лека изпаднахме. Сега кабинетът заговори, че ще почнем да се изкачваме. Как ще стане това, като нямаме база вече. Казваха ни, че ще е добре всичко да мине в частни ръце. Как ще е добре, като работодателят гледа само своя си интерес, осигурява работниците на най-ниската заплата, плаща им малко. Но хората тук, във Врачанско, си траят, защото ако не са тия мизерни парици, хептен ще умрат от глад. Див капитализъм е това. И никой не казва какво ще е по-натам. Няма никаква идея. Някой нов Маркс?