Брациговска искра

Тодор Кънев е убеден комунист и днес от сърце и душа споделя открито своите леви идеи, които е наследил от дедите си. Той приема съхраняването на тези политически идеали като лично призвание, като активен продължител на борческите традиции за социална и човешка справедливост в неговия род - в бунтарските корени за по-справедлив свят, сплетени в революционния гр. Брацигово. Там, в бедно многодетно семейство, се раждат дедите му - братята Георги, Кирил, Христо и Милуш. Недоимъкът не сломява духа на родолюбивите им родители Екатерина и Константин. Този дух е най-ценното богатство, което завещават на синовете си. Той ще им помага да израснат като личности, да се отличават с прогресивните си идеали и с широките си културни интереси. Фамилията е известна с любовта си към творчеството на видните руски и български писатели. В семейството се устройват често общи четения на Грибоедов, Крилов, Гогол, Некрасов, Тургенев. На почит са и родните класици Петко Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов и Константин Величков. Четиримата братя стават отрано социалисти и поемат по трудния път на борба срещу силните на деня.

Свободолюбивият дух на Брацигово е жив и днес

През 1904 г. Христо Гюлеметов-Чибис, като работник в държавния разсадник в Плевен, попада в среда на тесни социалисти. Сред тях са твърди борчески личности като Тодор Луканов, Йордан Йорданов, Вълчо Иванов, Ламби Кандев и др. Христо завършва плевенското средно земеделско училище, но и получава незаменима подготовка като социалистически деец. През 1908 г. Чибис поставя началото на първата партийна група в Брацигово на БРСДП (т.с.), към която е създаден и просветен кръжок. Взема активно участие в местните избори и през декември 1919-а е избран за първи кмет на Брациговската общинска комуна. 
В книгата "Страници из революционното движение в Брацигово 1878-1925", издадена през 1955 г., Христо Гюлеметов споделя: "Под развятото червено знаме на общината, на първото заседание новоизбраният общински съвет обявява Първи май за местен официален празник. Вземат се строги мерки по охраната на общинските гори. Прекратени са всички спорове със съседните общини. Пристъпва се към евтино и качествено продоволствие на населението чрез кооперация "Освобождение". Приема се проектобюджет на основата на народните принципи и широките потребности на населението. Този проектобюджет срещна злобната съпротива на окръжния управител и министерството на полицията - пише Христо Гюлеметов-Чибис. - Той бе многократно връщан и отново представян за одобрение... Той бе зачеркван с червения молив на окръжния управител, поправян и допълван от бюрократите... Накрая идва финансов инспектор, който запечатва касата на общината, огражда се с реакционерите и "захапаните" от комуната кръчмари, предприемачи, едри търговци, лихвари и др." Най-същественото обвинение в ревизионния акт е, че "кметът и помощникът му приели делата на Брациговската община, преди да дочакат "височайшо утвърждение". В този акт смелите комунари са обвинявани, че били похарчени 8000 лв. за поправка на чешмите, че бирникът закупил за 600 лв. един вол, чието месо било раздадено безплатно на бедните вдовици и инвалиди по списък, че бил даден безплатно дървен материал за поправка на местните училища и т.н. След акта в общината нахлува отделение въоръжени войници, които откарват кмета в затвора "Таш капия".
През есента на 1923 г. Чибис отива в София. Започва работа като домакин в стъкларска работилница. Членува в партийната организация със секретар Яко Доросиев. През Септемврийското въстание е арестуван. По време на терора през 1925 г. е задържан в Дирекцията на полицията. Неговият активен борчески живот, изпълнен с непримиримост към страданията на отрудените хора и към задълбочаващото се социално неравенство, преминава през суровата нелегална съпротива, килиите на Централния затвор, стачките, демонстрациите и сблъсъците с полицията. След 9 септември 1944 г. Христо Гюлеметов-Чибис е народен представител във ВНС, работи в Министерството на земеделието, заема различни отговорни длъжности. На 12 ноември 1953 г. с Указ на Президиума на НС е удостоен със звание "Заслужил селскостопански деятел". Носител е на орден "Девети септември 1944 г." - I степен.
По пътя на безстрашните революционери и борци за народна справедливост върви и неговият брат Милуш Гюлеметов. Мизерията и недоимъкът го принуждават да напусне родния си град, ненавършил 19 години. Съдбата му е да бъде вдъхновен и пламенен водач на онеправданите. Грижата за насъщния го отвява като обрулен лист по неравни друмища и незнайни краища. Навсякъде среща от упор хорската мъка и човешките страдания, плод на безжалостната експлоатация на богатите. През 1919 г. Милуш е приет за член на БРСДП (т.с.) и скоро се утвърждава като неин безкористен и активен деятел. Включва се активно в стачката на железничарите и телеграфопощенците. Съдейства на стачния комитет, осигурява му телефонни и телеграфни връзки. С това си навлича гнева на правителствени чновници и на 5 януари 1920 г. е уволнен. Официалната власт го вписва в черния списък на неблагонадеждните. Полицията го преследва и Милуш е принуден да се укрива. През 1923 г. участва в Септемврийското въстание. Арестуван е в Пещера. На два пъти е извеждан на разстрел. Започва работа, пак е уволнен... Като резултат от непрекъснати преследвания и системен тормоз получава порок на сърцето. Трудоустроен е и се премества в Пловдив. Става председател на Спортен клуб "Шипка" и разгръща широка дейност. След 1941 г., пенсионер с разклатено здраве, се връща в родния Брацигово. Подпомага отряд "Антон Иванов" с брашно и хранителни продукти чрез Милко Чешеранов от Пловдив. Милуш Гюлеметов умира на 2 юни 1945 г. като член на РК на БКП и завеждащ контролно-ревизионната комисия.
Третият брат - Кирил Гюлеметов, роден на 11.05.1883 г., е един от първите разпространители на социалистическата просвета в Брацигово. Утвърждава се като един от пионерите на пролетарската поезия у нас. Той е сред първите, които редом с Димитър Полянов въвеждат образа на работника в поезията ни. Издава две стихосбирки, пише разкази, стихотворения в проза и сатирични творби, превежда творби от Хайне и Лермонтов. Младият творец е принуден да полага необикновени усилия, за да стопи леда на общественото безразличие и да утвърди името си. Завършва Лозаро-винарското училище в Плевен, след това е учител. Още като ученик идеите на социализма стават част от него. Убеден социалист, той е и пламенен патриот. Умен, благороден, отзивчив, той е в центъра на културния живот на Брацигово. Отличава се с развитото си чувство за доблест, с високите си граждански добродетели. Читалищен и театрален деец, редакторът на ръкописния периодичен лист "Брациговски глас" върви по трънливия път на литературното поприще.
На 16 октомври 1905 г. Кирил Гюлеметов извършва смела и дръзка постъпка, оказала се повратна точка в живота му. В кафенето на една от реакционните партии той сваля с бастуна си току-що окачения портрет на княз Фердинанд и го стъпква. "Вие хвърляте в забрава ония, които изгниха за свободата на родината - обръща се той към групата посетители в кафенето. - Вместо пред Ботев, Левски, Караджата вие се прекланяте пред този чужденец, който нищо добро не е направил пред нашия народ." За дръзката си постъпка плаща скъпо. За него няма място в Брацигово. Уволнен е и трябва да търси друг източник за изкарване на прехраната си.
През 1908 г. младият писател се озовава в столицата. Четири години изпитва остри лишения, но твори. Коректорската работа в Държавната печатница му дава възможност да опознае отблизо работническата среда. Намира добри приятели сред младите печатари, с някои от които споделя творческите си планове. Сътрудничи на сп. "Народен живот", "Нова мисъл", "Българска сбирка", "Илюстрация Светлина" и др. С група млади писатели се включва в редактирането на сп. "Теменуга". Творческото му развитие е прекъснато от Балканската война. Поетът Кирил Гюлеметов е хвърлен в пламъците й като редник от 27-ми Чепински полк. Подобно на останалите прогресивни хора от онази епоха той гледа на огнената стихия като на продължение на Освободителната война, която ще открие свободен простор за поробените братя отвъд Пирин. Смъртта покосява светлите мечти и блянове на талантливия писател и лирически поет. На 15 март 1913 г., на фронта при Булаир, Кирил Гюлеметов измръзва безнадеждно по време на пост в тежката зимна виелица. Двата му крака са ампутирани, но напразно. Поетът умира във военната болница в Узункюприя.
Днес комунистът Тодор Кънев с вълнение си спомня и разказва за своите достойни родови предци - за братята Христо, Милуш и Кирил. Като техен потомък той пази завинаги спомен в сърцето си за тези истински хуманисти, влюбени в идеите на социализма и първи негови пропагандатори в родния му Брацигово. Животът на тези големи българи е вдъхновяващ пример, който осветява трънливия път и на нашето съвремие. Затова нека да приемем непримиримия им дух, с който са закърмени от люлката, в своите души и да съживим тяхното съзидателно дело. Хуманните им послания и днес още имат дъхавия аромат на хляба наш насъщен - без давност във времето и граници в пространството.