Бой по бюджета?

Мая ЙОВАНОВСКА

С наближаването на второто четене на бюджета за тази година знайни и незнайни икономисти и всякакви специалисти се упражняват върху него. Опитват се да трупат някакви дивиденти. Обикновено политически. Че бил разхитителен, че бил левичарски (Боже, какъв страшен грях!). Съдят, реват на умряло какво ще правим с тез големи харчове. И то в поредна година насред КОВИД, икономическа и каква ли не криза. Тези важни за нашите пишман специалисти въпроси изглежда обаче правителствата на големите икономики в Европа не си задават.

Те харчиха, колкото е необходимо

за да спасяват и хората, и бизнеса. И не им е важно до запетайка колко са им бюджетните дефицити или дългът. 

"Това е най-популисткият и харчещ бюджет в историята на България". "С бюджета се раздават пари не с чували, раздават се със самосвали". "Ще имаме най-драматичния дефицит за последните 25 години. Бюджет 2022 ще бъде бюджет на растежа на дълга и на инфлацията". "С бюджет 2022 сме като в ранния гръцки сценарий". Всичко това са квалификации на неосъществения премиер на Слави Трифонов и бивш вицепремиер и министър в няколко правителства Николай Василев. Той орева орталъка от телевизорите през последните две седмици по темата "Бюджет 2022". Явно фактът, че никой в правителството не го търси за "мъдри съвети", доста го е поизнервил. И човекът дава акъл на килограм. Нищо, че никой не му го ще. Ето и някои от основните му твърдения, с които той "громи" политически бюджета.

"Това е най-разхитителният, популистичен и харчещ бюджет в историята на България. Разходите като процент от БВП ще бъдат 48%, при рамки от 33 до 43%. Това е убийствен скок на този показател. Няма да имаме икономическа стабилност, а може и да излезем от Еврозоната, преди да сме влезли. Изсипваме пари със самосвали, няма да постигнем целите си", реди Василев.

Всъщност, тази година бюджетните ни разходи ще са малко над 44% от БВП. Като част от този показател се дължи на увеличените разходи заради КОВИД-19. Новата бюджетна политика е изцяло в посока на това, което прави целият Европейски съюз. Като най-важното са увеличените социални разходи. Близо 20 милиарда лева отиват за социални разходи. Това означава ангажимент за

решаване на повече социални въпроси

по-голямо участие на държавата. Заложеният размер на БВП е 143 милиарда лева, а бюджетните разходи - малко над 63 милиарда лева.

През тази година домакинствата ще получат подкрепа от 817 милиона лева, включително данъчни облекчения и помощи за семейства с деца, увеличение на месечните помощи за майките, безплатни ясли и детски градини, актуализиране и добавки към пенсиите и т.н. А фирмите ще получат над 850 милиона лева безвъзмездна държавна помощ, включително за запазване на заетостта и разкриване на нови работни места, за покриване на част от разходите по увеличените цени на електричеството, помощи за самонаети лица и др.

В бюджета са заложени и почти двойно повече капиталовите разходи - заместващи фактори на растежа. Защото частните инвестиции - и родни, и чужди, са ниски. Прогнозира се, че предложеният от коалиционното правителство бюджет е на растежа, който през 2022 г. се прогнозира да бъде 4,8% спрямо 2021 г.

Николай Василев продължава и с мантрата на бившия министър на финансите Симеон Дянков, който се прочу с балансирания си бюджет, макар сега същият да пее съвсем други песни. Василев не спира да настоява, че в период на криза трябва да имаме балансиран бюджет. Реве и по отношение на дълга. По думите му, между 1997 и 2008 г. България е имала добра фискална политика и рекордно намаляване на държавния дълг. "След септември 2020 г. се засилваме по пързалката надолу. В момента управляващите вярват, че колкото повече милиарди се раздават, по-добре", казва Василев. И вещае, че два мандата с такова финансово управление ще доведат до кризата в Гърция, настъпила през 2010 г.

Само дето забравя, че ние сме във валутен борд. Навремето Бойко Борисов плашеше и децата в държавата, че години наред ще се заробят финансово заради един милиард заем на Тройната коалиция. А самите ГЕРБ ни заробиха с 16 милиарда лева. Според Николай Василев тегленето на дълг било също като едно семейство да вземе заем, за да живее по-добре. Господин Василев,

никой не взема заеми, ако няма необходимост

Бюджетният дефицит и държавният дълг са важни за финансовата стабилност. Но ние сме далеч от тези показатели в развитите държави в ЕС. Ограничението за дефицита е до 3%, а за държавния дълг - 60% от БВП. У нас през 2022 г. делът на дълга в БВП ще е 26,7%, което е едно от от най-ниските нива в Евросъюза. Средният за ЕС дял е 90 на сто. Иначе казано, ние сме на една трета от средното за Европа.

А колкото до дефицита - на него в момента се гледа по съвсем друг начин заради кризата. Средно за най-развитите страни от еврозоната дефицитът е 7,2%. За Франция е 8,9%, за Германия - 6,3%, за Испания - 8,4%. В Източна Европа Чехия има 7,1% дефицит, Румъния - 5,8%, Полша - 6%. На фона на тези данни у нас някои реват заради дефицит от 4,1%. И всякакви квалификации за "най-разхитителен" бюджет и за "най-драматичен дефицит" са буквално смешни.

Отрекоха се от него

Николай Василев

След като през юли м.г. Слави Трифонов представи проектокабинет, начело на който бе поставен обявеният за голям икономически експерт Николай Василев, миналата седмица се случи нещо интересно. "Има такъв народ" буквално се отрече от Василев. Вместо лидерът на формацията Трифонов, шефът на бюджетната комисия в НС Любомир Каримански прекрати топлите отношения между ИТН и Василев след критиките му за бюджета: "Не бих искал повече името на Николай Василев да се свързва с ИТН, той остана в миналото, беше номинация за премиер, но сега фактите са други. Аналогия с бюджета на Гърция няма, нямаме такъв дълг."

Актуализацията през лятото може да не е голямо харчене, трябва да видим капиталовите разходи как се харчат, допълни Каримански. И каза, че между двете четения на бюджета се прави анализ разходи-ползи, за да се прецени ефективността на заложените харчове.

Само да припомним, че една от обявените за важни промени от неслучилия се кабинет бе да се приватизира Българската банка за развитие (ББР). А самият Василев се похвали на пресконференция, че това е лично негова идея, и то не отсега, а отпреди години. Той дори обяви за най-правилно никога да не я е имало тази държавна банка.

През последните години Василев е далеч от политиката, но последователно заемаше позициите на вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003), вицепремиер и министър на транспорта (2003-2005) в кабинета на Симеон Сакскобурготски и НДСВ, както и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009) в кабинета на Тройната коалиция.

Сред големите сделки, по които той работи като част от управлението, е приватизацията на БТК през 2004 г. Тогава "Вива Венчърс" купи 65% от капитала на компанията за 280 милиона евро. Василев се занимава и с подготовката за приватизация на няколко големи компании, сред които и "Булгартабак". През 2007 г. "Вива Венчърс" продаде БТК на застрахователното дружество AIG за над 2,1 милиарда лева (1,08 милиарда евро). Като министър на транспорта при Сакскобургготски осъществява концесиите на летищата във Варна и Бургас. 

В проектите на Николай Василев като министър на администрацията бе компютризацията на учебни заведения, както и работа по проекта "на едно гише". Като министър на държавната администрация Василев движеше проектите по все още неслучилото се у нас електронно правителство, за което бяха изхарчени над 2 милиарда лева държавна пара. Николай Василев носи политическата отговорност за провала на електронното управление, написа във фейсбук преди няколко месеца експертът Божидар Божанов, сега министър на електронното управление.