Близкоизточни парадокси

На пръв поглед странно прозвуча твърдението, изказано от неназован израелски политик, че само военните могат днес да управляват Египет.
Парадоксалното е, че очевидно става въпрос за задълбочаващ се разнобой по самото възприемане и съответните реалистични оценки на ситуацията в най-голямата мюсюлманска държава в арабския свят. Но сериозният въпрос, който предизвиква точно такава израелска реакция, засяга новия развой във взаимоотношенията на еврейската държава с най-близките й съюзници по отношение на това, което действително се случва в Египет.
Забавените реакции на Стария континент са обясними - европейските политици (с много малки изключения) или не са се взрели сериозно в опасността от видимо прииждащата вълна на радикалния ислям, или пък просто все още изпълват със съдържание модното напоследък българско понятие "ваканцувам". Дано се поразсънят до сряда, когато външните министри най-сетне ще могат да достигнат до някаква смислена позиция по въпроса.
Че кръвта на египтяните, проливана от  мощната египетска военна машина, май стана прекомерно много. Трудно е да се намери оправдание за случващото се, но обяснение все пак има и това въобще не е парадокс. Както почти не звучи като такъв и актът на каирски съд, решил да снеме отговорността от бившия президент Хосни Мубарак. Който в контекста на събитията по време на Арабската пролет бе обявен едва ли не за сатана. А всъщност верен дотогавашен изпълнител на политиката на САЩ за сдържане към съюзника на свръхсилата в региона Израел. Както и за борба с тероризма и развитието на ислямизацията като основно оръжие в борбата между цивилизациите.
Странно как, но Ирак, който по времето на Саддам Хюсеин пускаше по някоя и друга ракета "Скъд" към Тел Авив, косвено застана зад гърба на Израел. Премиерът Малики подкрепи военния режим в Кайро, обяснявайки аргументите си с борбата с терора на фундаменталния ислям. Ирак, който ежедневно дава десетки жертви от терора на "Ал Кайда".
Е, пита се в задачата: "Накъде ще се насочи старата и мъдра Европа?", след като дори могъщатата Америка вече се колебае. Което май вече е парадокс...