15 Ноември 2024петък12:21 ч.

Благодетелката

Един век от кончината на Йорданка Филаретова

/ брой: 166

автор:Христо Цеков

visibility 3221

"От любов и почит към моите най-близки покойници и от състрадание към страждущите по немощ мои еднородни и едноверни братя, аз съм решила да пожертвам безвъзвратно всичките си движими и недвижими имоти, за построяване в София и поддържане на вечни времена един приют за лица престарели, бедни, немощни и недъгави от двата пола и от българско православно вероизповедание, за която цел преди няколко дена, по моя инициатива, се основа в столицата Благородно дружество "Всехъ скорбящих радость." ...Предвид на това, имам чест да Ви моля, господин нотариус, да благоволите да издадете на гореспоменатото дружество, в лицето на неговото настоятелство, потребния в случая дарителен акт за право на собственост и свободно владение."
София, 29.ІХ.1909 г.
Дарителка: Юрд. Филаретова
Вярно ІІІ Нотариус (п) М. Христов"
Цитирах началото и края на Дарствения акт от Софийската гражданка, известната съпруга на националреволюционера Сава Филаретов, сподвижничка на Апостола на свободата - Васил Левски, преданата на българската кауза Йорданка Хаджикоцева, по мъж - Филаретова, известна за времето си в столицата с прозвището Госпожата!
Става дума за една българка, родена в заможно софийско семейство, на която съдбата отрежда да се задоми с високоинтелигентния учител в годините на възраждането - Сава Вълчев Филаретов. За зла беда съвместният семеен живот е краткотраен и тя остава до края на живота си

с булото на тъгата

Трябвало да изживее мъката по загубата на съпруга след 3-годишен брак, а след това голямата скръб по загубата на единствената й мъжка рожба - 18-годишният син Владимир. Житейска несправедливост, на която българката със силно сърце и човечност отговаря с пословична твърдост, преодолявайки какви ли не перипетии, продължава националнореволюционното и просветно дело на починалия си съпруг Сава Филаретов.
Биографията й е най-обикновена, но само на пръв поглед... Родена е на 19 март 1843 г. в заможното семейство на Зоя и Коце-Никола Иванов. В този дом се раждат преди нея още две сестри - Анастасия и Търсина, а след нея се ражда брат й Димитър Хаджикоцев (1845-1895), член на Частния революционен комитет преди Освобождението и на два пъти кмет на София след Освобождението.
През учебната 1858/1859 г. в София е открито първото Девическо училище, оглавено от инициатора за създаването му Сава Филаретов. Една от ученичките в него е и 17-годишната Йорданка Хаджикоцева. Девойката, която силно впечатлява главния учител - Сава Филаретов. Тридесет и три годишният "застарял" ерген се влюбва в нея и с венчавка на 16 октомври 1860 г. и пищна 3-дневна сватба се създава семейството на Сава и Йорданка Филаретови. Гражданството приветства този брак, щастливи са и младоженците, но за кратко. Неудобен за турската власт, след около половин година, през март 1861 г. Сава Филаретов принудително трябвало да напусне София. Вълнението е еднакво силно не само при учителя и съпругата му Йорданка, но и сред близките и софиянци, които питаят обич към

желания даскал на девойките в селището

Същата година, когато той е вече в Русия, на 19 август 1861 г. се ражда синът им Владимир. Голямата радост на бащата и желанието му да види своята рожба се осъществява три месеца по-късно, когато Филаретов е на път за Цариград за поемане на дипломатическия си пост в руското посолство. Всъщност той просто се отбива пътьом, за да сподели радостта, но пак за кратко, защото Ахмед Расим паша не допуска престоят му като руски мисионер да е повече от броени дни. В Цариград, поемайки задълженията си в посолството, Филаретов се показва като примерен служител, но мисълта му за Йорданка и Владимир не го напуска нито за миг. Предприема стъпки да се съберат и със съдействието на Найден Геров това се случва. От 19 юни 1862 г. семейство Филаретови са заедно в Цариград. Всичко е много добре, но... жълтата гостенка - белодробна туберкулоза, стопява бащата. Обезпокоено, посолството на Русия го изпраща на лечение в Кайро (Египет), където на 13 ноември 1863 г. на 37-годишна възраст Сава Филаретов умира. Оставя 20-годишната вдовица Йорданка и 2-годишният Владимир без баща.
Оттук нататък, как и накъде? Два въпроса в диалектическо единство, които подлагат на очаквано изпитание младата майка. За кратко време е съвместния им семеен живот, тя силно възприема енергията на съпруга си като революционер, благородник и просветен деец, заемащ достойно място в пантеона на народните будители. Йорданка Филаретова просто се самонатоварва да продължи делото на покойния си съпруг. Продължава кореспонденцията с приятелите, в това число по проблеми, свързани с просветното дело, с вниманието за образование на българските девици, че и техните майки. Не изпада в униние за живота, а в лицето на сина си Владимир възприема съществуването на баща му. Живее и работи със самочувствието на уважавана вдовица от приятелите на съпруга си, в това число и от руското представителство, с отпуснатата й през февруари 1864 г. руска пенсия от 400 рубли годишно. Участва в обществено-културния и просветен живот на София. На практика продължава да съдейства за реализация на замислени идеи от Филаретов. Заедно с това отделя подчертано внимание за 
 
просвещението на людете от нежния пол

И не само по линия на образованието. През 1869 г. основава Женско благотворително дружество "Майка" в София, на което с прекъсвания е председателка повече от 20 години. Организация, която участва в социалния живот до 40-те години на ХХ век. Йорданка Филаретова участва при учредяването на революционния комитет от Васил Левски през есента на 1870 г. и поема отговорността за съхраняване архива му, а домът й на ул. "Алабин" 26 е едно от скривалищата за Апостола на свободата. На два пъти - след Арабаконашкия обир на 22 септември 1872 г. и по време на Руско-турската освободителна война, юли 1877 г., е арестувана, но и в двата случая успява да се измъкне от лапите на поробителя.
През всичкото това време, заедно с обществено-политическата й ангажираност, големи са грижите и мислите за сина й Владимир, който за зла беда е с нестабилно здравословно състояние. Тревогата й е голяма, но тя се радва, че България вече е освободена от петвековното турско робство. С голяма радост посреща у дома си приятеля на мъжа си Марин Дринов. При освобождението на София в нейния дом е организиран военен лазарет с английска помощ, чрез лейди Странгфорд и е посетен лично от генерал Гурко. След година-две, 1881 г., след продължително лечение, не само в България, Йорданка Филаретова остава и без най-скъпото в живота си - сина Владимир.
Скръбта е голяма, неописуема. За Йорданка не остава нищо друго, освен да продължи да се бори за добрини на сънародниците си с каквото може. Осмисля живота си с

подаване ръка на страдащите

По време на Сръбско-българската война през 1885 г. е медицинска сестра. Този път домът й е превърнат в шивалня на дрехи за армията. Като медицинска сестра получава от Александър Батенберг първия паметен знак на БЧК.
Йорданка Филаретова, позната на цяла София с прозвището си Госпожата, въпреки понесените жестоки житейски удари, е с характер и отстоява твърдо своите позиции към заобикалящия я свят. Обстоятелство, поради което по време на Стамболовото управление е принудена да емигрира няколко пъти и да престоява в няколко града в Русия в това число Санкт Петербург, Москва, Харков... В началото на 90-те години на ХІХ век се връща в България и през учебната 1893/1894 г. регистрира присъствието си с откриване на Средно девическо стопанско училище "Мария Луиза", което, макар и на нов адрес, съществува и днес в столицата.
След 33 години успява да пренесе костите на съпруга си от Кайро в София и осиновява 3-годишен храненик сирак - Иван Веселинов, който приема фамилното име Филаретов, каквито са фамилните имена и на поколението от двата му синове, живеещи в София.

Притежателка на богато наследство

Филаретова няколко пъти прави опити да прехвърли голяма част от собствеността си на храма "Св. Крал" (днес "Св. Неделя"), след това и на Светия синод, но по причина на ответната страна не се получава. Една година живее в кремиковския манастир "Св. Георги" с цел замонашване. На около 66-годишна възраст, на 20 август 1909 г., по нейна инициатива в дома й, на събрание под председателството на Марко Балабанов, полага основите на Благодетелното дружество "Всехъ скорбящих радость", което с частични изменения на статута функционира в обществено-стопанския живот на България с името на Филаретова до края на 40-те години на ХХ век.
И още! Със средства на Йорданка Филаретова е изграден и на 14.ІХ.1914 г. е открит Приют за бедни, болни и недъгави (днешната сграда на Медицинския колеж), носещ нейното име в столицата на ул. "Йорданка Филаретова" 3. Знатната благодетелка умира на 25 април 1915 г. и на 27 с.м. е погребана в двора на приюта до черквата "Покров Богородичен", изградена по неин завет и с нейни средства. Според завещанието й в същия гроб са и костите на съпруга й.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 142

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 109

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 116

/ брой: 219

Сицилия - Душата на Италия

автор:Ина Михайлова

visibility 153

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 158

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ