На фокус
Битката срещу бедността е най-важна за България
Има ли надежда за по-добър живот на бедните, на децата в риск, на пенсионерите и на хората с увреждания?
/ брой: 233
По време на преговорите за коалиционно споразумение почти всички предложения на БСП за политики в социалната сфера бяха приети. За повечето от тях ДУМА съобщи. Преговорите в панела "Труд и социална политика" дават надежда за по-добър живот на хората. Дано!
Един от дискутираните проблеми бе извеждането на деца от институции за настаняване и превеждането им в близка до семейната среда. По този въпрос БСП, "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и "Демократична България" се обединиха около идеята да се намали изоставянето на деца, като се изработи план за реинтегрирането им в семействата и цялостен междуинституционален механизъм за превенция на изоставянето, а също - да се ревизира процесът на деинституционализация и контрол на изразходването на средствата. От изказванията на участниците в дискусията стана ясно, че за повече от десет години и по този пункт от ГЕРБ са направили твърде малко за много пари. За това време държавата изхарчи 1,4 милиарда лева за преместване на децата от големи в малки социални институции. Цветан Предов от ИТН цитира един от най-новите анализи на УНИЦЕФ, според който между 90 и 98% от децата в институции в България са с живи родители!
В контекста на проблема бе включена и темата за неконтролируемата раждаемост от малолетни. Емилия Масларова от БСП подчерта, че 2,6% от децата са родени от жени, които никога не са ходили на училище; 2,3% са родени от майки, които не са завършили начално образование, а майките на 1,6% от децата имат завършено начално и основно образование. Елисавета Белобрадова от "Демократична България" поиска да не се занемаряват и други видове социални услуги за подрастващите, сред които и приемната грижа.
Бе прието предложението на ИТН да се въведе регистър на педофилите и насилниците, като ще има административни ограничения за тях - например да не могат да осиновяват деца или да носят оръжие. Дали са такива ще се доказва с влезли в сила присъди.
Преговарящите се обединиха и около идеята в срок от шест месеца да бъде завършена националната карта на потребностите и предлагането на социални услуги.
Политиките за хора с увреждания ще се обсъждат в следващите шест месеца. Всички политически сили се обединиха около идеята за въвеждане на облекчения за работодателите при наемане на хора с увреждания.
Многото допирни точки във вижданията на четирите партии в областта на социалните политики ясно показа, че дългогодишните искания на левицата се основават на реалните неотложни нужди на хората и е важно в кратки срокове да бъдат осъществени.
Какво предложи БСП?
- Спешна целева подкрепа за енергийно бедните, за семействата с ниски доходи - месечна субсидия от 200 киловатчаса до края на март при точно дефинирани критерии;
- Нито едно семейство с ниски доходи да не бъде оставено без отопление при доказана невъзможност да плаща сметките си наведнъж чрез прилагане на схеми за отложено плащане;
- Осигуряване на дърва за огрев за нуждаещите се и прилагане на методика за наблюдение и регулиране на цената им и ограничаване на износа;
- Намалени ставки на ДДС (9%) за лекарствата и храните от малката потребителска кошница, както и временно намаляване на 9% за крайните цени на ток, газ и парно;
- Безплатни детски градини и ясли (Това предложение бе прието, като ще има ваучерна схема за всички деца от 10-месечна възраст нагоре, които не са били приети в държавна или общинска ясла или детска градина. Ще се обсъжда допълнително как да бъдат финансирани родителските кооперативи);
- Искането на БСП за безплатни лекарства за всички деца до 14 г. бе обсъждано и в панел "Здравеопазване". Преговарящите приеха формулировка, която е много близка до искането на левицата: "95% заплатени лекарствени продукти от НЗОК и солидарно участие в заплащането от страна на родителите за деца до 14 г. за остри заболявания при ясни контролни механизми след създаване на електронно досие";
- Предоставяне на еднократна помощ в размер на една минимална заплата на самонаетите при въведени ограничителни мерки и невъзможност за работа;
- Еднократна помощ от една минимална заплата за родители, останали вкъщи, за да гледат деца си в резултат на въведените ограничителни мерки;
- Обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 г. и в Бюджет 2022 г. да е равно на минималната заплата (в обезщетението е равно на минималната заплата, но е само до края на 2021 г.);
- Да се удължи предоставянето на добавката от 120 лева за всеки пенсионер до края на извънредното положение (в крайна сметка бе постигнато съгласие пенсионерите да не получават по-малко от 1 януари 2022 г., когато надбавката от 120 лева ще отпадне и ще бъде включена в сумата на самите пенсии, а всички пенсии да следват индексацията по швейцарското правило);
- Подкрепа на работодатели за запазване на заетостта на служители в засегнатите от КОВИД-19 сектори, да се удължат мерките 60 на 40 и 80 на 20 до края на извънредното положение;
- Прозрачен, законово определен автоматичен (независещ от политически решения) механизъм за определяне на минималната заплата, съгласно проекта на директивата на ЕС за адекватни минимални помощи;
- Увеличаване на минималната добавка за нощен труд;
- Регламентиране на работата от разстояние и създаване на дигитални трудови книжки;
- Стратегия и план за ускорен ръст на заплатите до достигане на средноевропейските;
- Конкретни стъпки за преодоляване на липсата на квалифицирана работна ръка (включително улеснен достъп на чуждестранни граждани от български произход до българския пазар на труда);
- Мерки, гарантиращи свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и обществения сектор;
- Увеличаване на месечната база и на квотите на ваучерите за храна, които могат да дават работодателите.
За младите хора:
- Еднократна помощ при раждане:
* за първо дете - 500 лева;
* за второ дете - 1000 лева;
* за трето дете - 1500 лева;
* за всяко следващо - 200 лева;
- Увеличаване на еднократната помощ за майки студентки на редовно обучение на 10 минимални заплати;
- Еднократна помощ в размер на 10 минимални заплати за всяко второ и трето дете за работещи и осигурени поне 24 месеца назад във времето родители;
- Еднократна помощ от 300 лева за децата от I до IV клас в началото на учебната година;
- Облекчаване на данъчно-осигурителната тежест за работещи родители чрез въвеждане на 500 лева необлагаем минимум на месец за всяко дете;
- Нулев данък от труд (ДОД) върху доходите на младите до навършване на 26 години;
- Безплатни учебници за всички ученици от I до XII клас;
- Безплатни "ин-витро" процедури.
За възрастните и пенсионерите:
- Осигуряване на по-високи доходи за пенсионерите чрез преизчисляване на всички пенсии спрямо средноосигурителния доход от 2018 г.(По този болен въпрос бе постигнато съгласие до 6 месеца да се направи анализ за справедлива индексация за пенсиите и да бъде въведен нов механизъм за справедлива актуализация на пенсиите);
- Проблемът с бедността да се решава не чрез пенсионната система, а чрез социалната, като лица, които отговарят на определи условия, се подпомагат до линията на бедност;
- Всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от ДОО и да се поемат от социалната система;
- Насърчаване на по-дългото оставане на пазара на труда - всяка година стаж след придобиване на право на пенсия да носи по-голям процент (в момента всяка година работа носи 4% към пенсията). БСП настоява, ако човек остане на работа една година след навършване на пенсионна възраст, пенсията му да нарасне с 4%, при 2 години работа - с 4,5%, при 3 години - 5%;
- Действия за социализиране на възрастните хора, включително Закон за възрастните хора.
За хората с увреждания:
- Промени в съществуващото и ново законодателство, гарантиращо правото на труд и достоен живот на хората с увреждания;
- Създаване на държавни социални предприятия и финансирането им за хората с увреждания.
Предложението на БСП бе обвързано в пакет с мерки за осигуряването на средствата - например с вдигането на процента от БВП за публичните разходи, по който сме сред последните в ЕС, а това би осигурило необходимите средства за социалните дейности.