Бедняците на ЕС

България е държавата в Европейския съюз с най-голям риск от бедност. Същевременно страната ни е с най-голямо влошаване на този печален показател. Данните са пресни и са от "Евростат". Става въпрос за над 32% от българите или близо 2,5 млн. души от скромното ни население. Други близо 1,6 милиона нашенци живеят под линията на бедността.

Първи сме и по дял на децата в риск от бедност. Възрастните хора у нас са най-застрашени от беднотия. В България най-много са и т.нар. работещи бедни, сиреч ние сме модерните роби на Европа. Само преди дни от парламентарната трибуна бяха дадени конкретни разчети - че над 70% от работниците получават суми, близки до минималната работна заплата. Че у нас заплатите са 6 пъти по-ниски спрямо средното европейско възнаграждение.

България е на дъното в почти всички класации за качество на живот. И това не е от вчера. Приносът на Бойко Борисов и сие е безспорен. Настоящата криза и изключително бавната реакция на властта в подпомагането обаче (за много хора, и то от най-рисковите групи, такова изобщо нямаше) все повече задълбочават тези проблеми. 

Конкретните факти в действителност изглеждат така - с доходите си можем да си позволим все по-малко храна и стоки от първа необходимост, все повече хора плащат за основни храни и битовите си сметки с кредит, паднаха дори продажбите на дрехи втора употреба, с които масово се обличат българите... Можем да продължим с констатацитите, които с думи прости ни определят като бедняците в Евросъюза. Такъв е животът, с който се борят голяма част от хората у нас. Това е нашата действителност. Която няма нищо общо с бодряшките хвалби на властта за повишени рейтинги и тям подобни али-бали. Никой от нас не го грее четенето на статистика, както дяволът чете евангелието. 

Докога и докъде, бе? Има ли още да потъваме?