15 Ноември 2024петък18:16 ч.

Българското село има бъдеще

Приемането на антикризисни мерки в земеделието може да се окаже спасително не само за сектора, но и за държавата

/ брой: 159

автор:Дума

visibility 1959

Ст.н.с. Въто ХРИСТОВ

Финансовата и икономическата криза се проявява в развитите страни по един начин и по друг начин в изостаналите, каквато е България. У нас се спореше има ли криза и дали тя ще ни засегне. Вече се усеща, че тя се е настанила трайно. От десетина месеца се разработват и бяха приети около 60 антикризисни мерки. Стигна се до актуализиране на бюджета, и то още през първата половина на годината. Но както опозицията, така и управляващите не са съвсем сигурни, че набелязаните мерки и актуализираният бюджет ще са достатъчни, за да се излезе от кризата.
Учудващо е, че нито на дискусията, организирана от президента на тема "България - накъде след кризата" (януари 2010 г.), нито в антикризисните мерки на кабинета става дума за земеделието. А то е в криза още от първите дни и години на прехода и това състояние продължава повече от 20 години. Вината за нея не е в сегашното правителство. Началото на кризата постави първият демократично избран президент Желю Желев и правителството начело с Филип Димитров. Следващите кабинети я доразвиваха и задълбочаваха.
Земеделието може и трябва да бъде една от важните антикризисни мерки.
Земята, предназначена за земеделско ползване, е повече от 50 млн. дка, което представлява почти половината от територията на страната. Всички управляващи преди и сега се стараят да наложат мнението, че вече използваме добре земеделската земя. Мнение, което аз, а и мнозина други, оспорваме. С просто око се вижда, че когато се премине от двете страни на Стара планина, подбалканските полета, Тракийската низина, Софийското поле, районите на Северозападна и Югозападна България, огромни площи, които са били обработваеми и използвани, сега пустеят, обрасли с плевели и храсти.
Официално използваме около

30 млн. дка земеделски земи


Тях включваме в заявките за субсидии от ЕС и за национални доплащания. Според Националното сдружение на общините има за усвояване още около 5 млн. дка. Ако е така, къде и какви са другите 15 млн. дка? Тези площи не представляват интерес за арендаторите и земеделските кооперации (особено за крупните), тъй като не позволяват използване на едрогабаритна и високопроизводителна техника. Но те представляват добра възможност за производство на фураж - част от тях под формата на пасища, други - като ливади за сено, трети - за засяване на тревни фуражи със слята повърхност като люцерна, детелина, еспарзета и др.
Понастоящем те не могат да бъдат използвани, защото липсват достатъчно преживни животни - говеда, биволи, овце. Ето няколко цифри: броят на говедата в края на 2009 г. е намалял близо 3 пъти в сравнение с 1990 г., на кравите - 2 пъти, на овцете майки - близо 5 пъти. Тревогата се засилва от факта, че и след приемането ни в ЕС (вече повече от три години) броят на тези видове животни продължава да намалява.
Без внимание остават очевидни факти като този, че годишното производство на месо от говеда и овце (взети заедно) е намаляло за последните 20 години пет пъти (от около 200 хил. т на 40 хил. т), на овчето мляко - три пъти. Някои веднага ще кажат, че няма хора в тези райони и затова намаляват животните и по тази причина не се използва земята в полупланинските и планинските райони. Не бих се съгласил с довода. В света има богат опит, а и наш - на Института за планинско животновъдство и земеделие в Троян, който показва, че тези райони са благодатни за отглеждане на говеда и овце от месодайни породи (без доене). Чуват се приказки в този смисъл, но само с думи няма да стане, а с конкретни икономически мерки, които, за съжаление, липсват.
Как използваме произведеното зърно? Естествено е част от него да служи за изхранване на населението. Друга - по-голямата част, отива за фураж на животните. Пословични обаче станахме

да се хвалим с износ на зърно


и дори се наредихме в групата на големите европейски износители. А нашите зърнопроизводители твърдят, че с износа подобряват валутния баланс на страната. Те за себе си са прави. Не е оправдано страна, която не задоволява нуждите си от месо, мляко и яйца, да изнася зърно. Така постъпват слаборазвитите държави, каквато в случая е България. Зърно изнасят и развитите страни като САЩ, Франция, Канада и др., но те произвеждат животновъдна продукция, която е достатъчна за собствените им нужди, и осъществяват значителен износ на такава.
В България годишната консумация на месо възлиза на около 400 хил. т, като собственото производство е под 60%, а над 40% е от внос. Гледаме спокойно на факта, че произвеждаме само 70-80 хил. т свинско месо, а внасяме 80-90 хил. т. Добре, че птицевъдите са се организирали и произвеждат 40% от произвежданото в България месо, но и птиче месо се внася - около 50-60 хил. т. За качеството на вноса да не говорим. Изобилстват примери за месо с изтекъл срок на годност, ниско качество и т.н. Комичен е фактът, че липсата на достатъчно агнешко месо около Гергьовден се обясняваше с големия износ на агнета (качествени), а недостигът компенсирахме с вносни замразени агнета от Нова Зенландия и Австралия. Медии услужливо тиражираха тази "новина" като положителна. А истината е, че нямаме достатъчно овце майки и оттам е недостигът на агнета. Това, че са изнесени няколко камиона агнета или месо, не е причината за недостига им.
Равносметката от износа на зърно и вноса на различни видове месо е следната:
* през периода 2004-2008 г. средно годишно сме изнасяли 700 хил. т зърно, равняващо се на 164 млн. щ.д.;
* през 2008 г. сме внесли 176 хил. т месо (говеждо - 20 хил. т, свинско - 92 хил. т, птиче - 56 хил. т, и други меса - 8 хил. т), равняващо се на 404 млн. щ.д., т.е. вносът превишава износа стойностно с 240 млн. щ.д. Ето една сериозна антикризисна мярка -

увеличаване на собственото производство на месо

и намаляване на износа на зърно.
Преработката на зърното и използването му за производство главно на свинско и птиче месо и яйца за задоволяване нуждите на страната и за износ ще подпомогне решаването на друг проблем - безработицата. Ще се увеличат заетите лица в отглеждането на животни, във фуражната промишленост, в транспорта, в хранителната промишленост, която разполага с достатъчно мощности за преработка.
Третата антикризисна мярка, която си позволявам да предложа, е угояване на телета. Месото, което произвеждаме годишно от наличните 310-315 хил. крави, възлиза на около 20 хил. т, което означава 63 кг от крава. В други времена сме произвеждали 180-200 кг от крава. Средно за страните-членки (27) на ЕС тази цифра е 227 кг и 246 кг - за старите членки (15). Данните показват, че говеждото месо у нас се произвежда главно от ремонта на основните стада, а телетата се колят през първите дни и месеци след раждането. Няма страна в Европа, Северна или Южна Америка, в която да се постъпва както у нас. Дори там се счита за грях (икономически) похабяването на този биологичен ресурс, за чието получаване са направени значителни разходи. Угояването на 200 хил. (мъжки и част от женските) телета ще увеличи производството на месо с над 35 хил. т кланично тегло и то ще достигне 55 хил. т. Количество, което ще задоволи нашите нужди, ще премахне или намали вноса и дори ще се създаде възможност за износ, който сме правили преди. Необходимо е просто МЗХ и неговите поделения, земеделските кооперации и арендаторите да проявят инициатива и се заемат с угояването на телета. Фураж има достатъчно. Не са необходими големи капитални вложения. Имаме и добър опит. Необходими са икономически стимули и организация.
Мнозина ще ме упрекнат, че акцентирам на увеличение на броя на животните. Това ще правя винаги, защото по думите на мой колега като членове на голямото европейско семейство заемаме почетното последно място. Съдете сами - на 1000 дка земеделска земя (използвана и предназначена) ЕС (средно) има 82 приравнени животни, а у нас тази цифра е едва 21 - почти 4 пъти по-малко. Едрите стопанства (над 1000 дка) в Европа (15) имат по 56 животни, а аналогичните наши стопанства - 6 животни, или 9 пъти по-малко.
През изминалите 20 години България обедня на хора с около 16%, но тя обедня още повече на животни, тъй като тяхното намаление от различните видове е от 2 до 5 пъти.
В земеделието има и други антикризисни мерки, които могат да се обсъдят и приемат. Например в зеленчукопроизводството, овощарството, производството на рози и етеричномаслени култури, билките и пр. Думата трябва да се даде на компетентните специалисти.
Използването на тези 15-20 млн. дка земя, за които стана дума в началото на материала, чрез населяването им с преживни животни, рязко увеличаване броя на угояваните свине, производството на птиче месо и яйца и угояването на телета, са важни антикризисни мерки, които ще помогнат за излизане на земеделието от кризата. Министерството на земеделието и храните и всички негови органи, общините, Селскостопанската академия, производителите и професионалните организации трябва да поемат и споделят своята отговорност за излизането на сектора от 20-годишната криза.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ