Българският Уолстрийт

Служебният премиер Марин Райков заяви, че ще се бори с бедността, но не обещава чудеса. И тутакси се опита да сътвори чудо, като призова бизнеса да помогне на хората в най-уязвимо положение. Имаме нужда всички заедно да подадем ръка на тези хора, каза Райков, който за тази цел дори си е насрочил среща с националния капитал.
Чудото обаче най-вероятно няма да се случи. Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове, казва Конфуций. В нашия случай пътищата на държавата и бизнеса сериозно се разминават. Най-простичко казано, през последните четири години държавата изобщо не се грижеше за бизнеса. Даже напротив - всячески му пречеше. Резултатът е десетки хиляди фалирали фирми и десетки хиляди загубени работни места. Държавата не се грижеше и за хората в най-уязвимо положение, на които сега толкова много съчуства служебният премиер. Напротив - тя сложи кръст на почти всички социални придобивки, които задържаха тези хора на повърхността, и ги прати на дъното.
И сега какво? Жалките остатъци от капитала трябва да свършат това, което не свърши държавата. И как ще стане тази работа. Бизнесът чували с брашно ли ще раздава на бедните, боб и леща, ориз и макарони ли, или пък по някоя и друга вафла? 
Уолстрийт е единственото място, до което хора отиват с Ролс-Ройс, за да получат съвет от хора, които идват на работа с метрото, казва Уорън Бъфет.
Е, Марин Райков може да не ходи чак до Уолстрийт. Просто нека влезе в метрото.