Българите очакват еврото да удари цените и доходите

Ново проучване показва, че повечето българи - 67 на сто, очакват приемането на еврото да доведе до повишаване на цените. Според резултатите 59 на сто са на мнение, че въвеждането на еврото ще намали доходите им. Проучването е направено от "Тренд" през септември - два месеца след като страната бе приета за член на валутно-курсовия механизъм ERM II (чакалнята за еврозоната) и банковия съюз. 

Близо три месеца след влизането на България в чакалнята мненията на хората са полярни. Според прогнозите на експертите най-ранният срок левът да бъде сменен с еврото е 2023-2024 г. Само 35% от анкетираните са на мнение, че приемът на България в еврозоната ще се отрази добре на икономиката, а 42% от хората смятат, че приемането на еврото ще повиши доверието на чуждестранните инвеститори. Едва 19% от анкетираните вярват, че България ще се промени към добро.

Проучването разкрива, че според 65 на сто от хората държавните институции не предоставят достатъчно информация за приемането на еврото. Тези данни бяха оповестени на международната конференция "България в еврозоната - възможности и предизвикателства", организирана от евродепутата от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова в УНСС. По думите й тези резултати показват, че страховете от приема на еврото доминират значително повече, отколкото експертният анализ на положителните страни от приемането на еврото. 

Според Пенкова страхът от поскъпване е силно преувеличен и в Европа има практики и механизми за преодоляването му. "Данните сочат, че цените се повишават между 0,2 и 0,3%, като най-високи повишения са наблюдавани в Италия - 0,6%. Това е незначителен риск, който може да бъде управляем, ако вземем мерки", заяви тя. По нейните думи ползите от въвеждането на еврото са намаляване на разходи от обмен на валута и банкови транзакции, ограничаване на възможности за спекула с цените, привличане на повече чуждестранни инвестиции и повишаване на интеграцията на икономиката с тези на останалите страни. "Членството ни в еврозоната е следващата логична стъпка към по-силна интеграция в европейските процеси и към възможността да участваме във вземането на общи решения. Важното е да бъдем подготвени и да се фокусираме върху множеството възможности, които ще се открият пред нашето общество и икономика, а не само върху рисковете и предизвикателствата, с които ще се сблъскаме", заяви Пенкова.

Данните от проучването очертават основния проблем - високата степен на неинформираност на гражданите за плюсовете и минусите на тази промяна, както и липсата на обществен дебат във връзка с предстоящия преход. "Имаме ясна диагноза - липса на достатъчно информация в общественото пространство. Предлагаме ясно лечение - активни действия на институциите и ясна икономическа стратегия за развитие на страната", каза Пенкова. Именно тази липса на информираност води до описаните по-горе резултати от проучването. Според нея, ако държавата повиши степента на информираност и е отворена за обществен дебат на разбираем и достъпен за гражданите език, то след няколко месеца, ако социологическото проучване се повтори, резултатите ще бъдат различни. Пенкова определи конференцията като част от началото на процесите по информиране на българското общество за членството на България в еврозоната.

Ще се увеличат растежът, търговията, инвестициите и доходите на населението, няма нито една държава от Централна и Източна Европа, която е влязла в еврозоната и да е обедняла, заяви бившият министър на икономиката Николай Василев. Според бившия вицепремиер и икономист от БАН Даниела Бобева еврото няма никаква роля към инвестициите, ако не оправим пречките пред бизнеса. "От социална гледна точка България ще има интерес от еврото само тогава, когато икономиката, производителността и доходите ни са сравними с европейските. Ако чакаме само да приемем еврото и по този начин да станем някак си много богати - няма да се случи, само по себе си еврото няма да ни направи богати", заяви бившият евродепутат и бивш външен министър Ивайло Калфин.

Вицепрезидентът Илияна Йотова:

Липсва информация и прозрачност

"Членството в еврозоната не е нова касичка за допълнителни средства, а преди всичко отговорности и възможности. Ако успеем да прекараме кораба на българската икономика през цялото море от възможности, които сега се предлагат, но и от отговорности и работещи предложения, членството ни в еврозоната ще бъде предпоставка за членство в ядрото на ЕС, доверие към страната и реални перспективи." Това заяви на конференцията вицепрезидентът Илияна Йотова.

Липсата на информация и прозрачност при водене на преговорите Йотова определи като един от съществените дефицити по пътя към еврозоната. "България пет години преговаря, но разговорите останаха заключени в кабинетите на министрите, в офисите на европейските ни партньори, недостъпни за българските граждани. Парадоксално е, че в парламентарната ни република темата не е поставяна нито веднъж на широко обсъждане и дискусия", заяви Йотова. Правенето на политики "на тъмно" води до скептицизъм, до чертаене на всякакви конспиративни сценарии, до несигурност, посочи вицепрезидентът.

Йотова отбеляза, че само в рамките на два месеца българското правителство промени коренно решението си за подаване на документи за членство. Вицепрезидентът посочи, че "в мъгла" за обществото останаха условията, при които България е приета в чакалнята на еврозоната. Какви са ползите, рисковете, поемани ли са допълнителни ангажименти извън финансовите и изпълнението на Маастрихтските критерии, заяви тя.

България все още няма национална програма за възстановяване и икономически подем, която трябва да бъде приета от българския парламент и защитена пред Европейския съвет, за да получим средства от предвидения фонд за възстановяване на стойност 750 млрд. евро, призова Йотова.