Ами ако някое пораснало терористче...

В телевизионно предаване, посветено на организираната по инициатива на Людмила Живкова асамблея "Знаме на мира" тези дни, бяха изказани разнопосочни мнения. Едно от тях бе на проф. Пламен Цветков, който авторитетно отсече, че хилядите деца, стичали се от цял свят на асамблеята, са били "терористчета" - ни повече, ни по-малко. Питам се дали някое пораснало вече терористче няма да се изкуши да вапца, както напоследък е модата, открития във вторник лично от президента Плевнелиев паметник на писателя Георги Марков в градинката на пл. "Журналист".
Порасналото терористче не рискува нищо: прецедентът с боядисването на паметниците на Съветската армия и на партизаните пред централа на БСП го доказва. Както е известно, съдийката от Софийския районен съд Мирослава Тодорова оправда поелите отговорността за вандализма Асен Генов и Цветелина Сърбинова. Защото: "Целта на извършителите на акцията е била да изразят политическа позиция", а според становище на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, на което се позова Тодорова, "мнение може да бъде изразявано и с художествени средства и артистичен изказ".
При това един такъв "артистичен изказ" на пораснало терористче-бояджийче, би отразявало не само личното му отношение към паметника на Георги Марков, но и на Съюза на българските писатели, и на жителите на въпросния квартал. В обръщението си интелектуалци от "Лозенец" изтъкнаха, че от работниците, изграждащи постамента, едва на 20 октомври научили какъв паметник ще украсява кварталната им градинка. И наивно се възмущават, че не е имало никакви покани и обществени обсъждания на проекта. Явно тези хора не са наясно какъв е правилният "цивилизационен избор", чийто глашатай е присъствалият на откриването на паметника бивш президент Петър Стоянов. Хубаво е, че можахме пак да се порадваме на усмивка 32 зъба, но защо не използва възможността да обясни на възмущаващите се, че твърде догматично подхождат към възлюбеното му понятие "гражданско общество". То се разпростира само върху политически коректни граждани. И не е работа на интелектуалци да преценяват, че е по-логично в градинката да се издигне паметник на техни съкварталци като Елин Пелин, Димитър Талев, Димитър Димов, Валери Петров, Светослав Минков,  на знаменитите артисти Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Олга Кирчева... Е, вярно, тези знаменитости не са били канени като Георги Марков от Тодор Живков като лични гости на лов. И кой им е виновен, че не са сътрудничили на органите на ДС и не са спечелили доверието им дотолкова, че да имат достъп до най-засекретени полицейски архиви, от които да се родят талантливи романи, филмови сценарии и т.н.
На откриването развя непокорен перчем и първият демократично избран Желю, оказва се - почетен председател на инициативата "Паметник на Георги Марков". Именно той преди две десетилетия се закани: "Сега ще отворим досиетата на ДС и ще хванем виновните престъпници". И съответно беше предприет демарш пред съответните британски власти да ни светнат за истината около прословутия "български чадър", чиято жертва бил станал Георги Марков. Само че колкото се потвърди "българската следа" в атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ, толкова се оказа вярна и легендата с чадъра. Естествено, в Лондон не тръгнаха да си посипват главите с пепел във връзка със спекулациите, че Марков е услужвал не само на българската ДС, но и на някакви сходни техни служби на Острова.
Е, не остана място да споменем словото на настоящия президент при откриването, но то едва ли си заслужава хабенето на хартията.