Ами ако има Господ, г-н Юруков?

Мъжът е около четиридесетте, среден на ръст, русоляв, с очила, може да се определи по-скоро като безличен. Слиза на станция "Октябрское поле" на московското метро. Двуетажната сграда, към която се отправя, е в тих столичен квартал. В двора група мъже играят волейбол, има и зала за билярд, пиано. Нито едно от тези странични занимания не привлича нашия господин Никой. Остава си в стаята, когато другите отиват колективно на театър, опера, кино, или се е оформила компания с руски "девушки". Злите езици говорят, че просто е циция и не иска да влиза в харчове. Неговото обяснение е, че причина за уединеността му е стомашно страдание. Лекува го с настойка от жълт кантарион. "Тон кантарион трябва да е изпил за тази година", ехидничат съквартирантите му.
В двуетажната сграда в тихия московски квартал са настанени няколко десетки български, полски, чешки, гедеерски /от ГДР - Източна Германия/ офицери от страните-членки на Варшавския договор. Руснаци няма. В 1978-1979 г. те карат тук едногодишен курс към Академията на съветското военно разузнаване. Част от учебната материя би прилягала и на пансион за благородни девици - майсторство на общуването, етикеция при присъствие на прием, коктейл... Но също и как се борави с фотоапарат, как се залагат и изземват материали от тайници, информационна подготовка - писане на анализи.

Факсимиле от досието на Георги Юруков от Комисията по досиетата

Нашият господин /а с оглед на епохата по -правилно е "другар"/ е определено старателен студент, тих, неконфликтен. Редовен е на всекидневните занятия от 9 до 14 ч., съсредоточено се занимава в часовете за самоподготовка след това. Обедът - по руска традиция - е в 16 ч. Менюто, и то е руско - гулаш, борш, яйчница глазунья - яйца на очи. Той не е любител на глазунята - била противопоказна на страданието му.
От онова време е минал повече от четвърт век, всъщност почти 35 години, Варшавският договор вече го няма, така че не е престъпление да разкрием самоличността на нашия другар-господин /то какво ли остана неразкрито/. Впрочем нищо не разкриваме фактически: името му фигурира на сайта на Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателната служба на Българската народна армия.
Лицето е Георги Дойчев Юруков, дългогодишен български дипломат. В споменатия сайт има всякакви данни за служебния му път, от който той няма защо да се срамува. В сайта липсва обаче едногодишното обучение в Москва в Академията на съветското военно разузнаване. Постарахме се да попълним този пропуск, вероятно несъзнателен. Освен това мислим, че г-н Юруков няма причини да се срамува от този едногодишен период от живота му през 1978-1979 г. А също няма никакви причини да се срамува от патриотичната си дейност на български офицер за защита на сигурността и отбранителната способност на родината ни в ония времена на разделение на света и на военно противостоене на два враждебни военни блока. Англичани, израелци, американци, французи си мерят чии шпиони са по-добри, само у нас собствените им синове ги качиха на позорния стълб за всенародно оплюване и линч.
 Георги Дойчев Юруков се срамува от тази част от биографията си. В пространно интервю във в. "Преса" от 22 март на въпроса на журналистката Валерия Велева: "Но и Вашето име, г-н Юруков, излезе наскоро като сътрудник на службите?", отговорът гласи: "Да, обявиха някакъв списък, но заявявам категорично - аз не съм служил дори и военна служба... Защо са ме сложили в този списък, не знам. Никога не съм бил нито секретен сътрудник, нито офицер от тези служби. Това е абсолютната истина, кълна ви се! /Юруков се кълне многократно в интервюто, но за това накрая - бел. авт./. Мислех да пиша до комисията - да ми отговори с какво съм се занимавал, но се отказах. Обидно ми е! Толкова народ съсипаха. Искам вие да ми повярвате. И не защото се впускам да защитавам някого, а защото това е самата истина. Друга истина няма".
Наистина 35 години не са малко, но все пак, господин Юруков, не си ли спомняте двуетажната сграда в тихия московски квартал, където прекарахте в усърдно обучение цяла една година, включително как да боравите с фотоапарат, как да залагате и изземвате материали от тайници? А изпитата настойка от жълт кантарион помогна ли за преодоляване на стомашните проблеми? А проядохте ли яйчница глазунья, или все така избягвате пържените яйца?
Шокиращо е, че опитен дипломат като Георги Юруков с отговорите си в това интервю прави възможно най-лошата услуга на служебния премиер г-н Марин Райков. Интервюто е озаглавено "Георги Юруков, набеден за водещ офицер на служебния премиер: "РАЙКОВ ДА Е РАБОТИЛ ЗА СЛУЖБИТЕ? АБСУРД!". Г-н Райков може да е чист като сълза, наистина да не е бил свързан със службите, но когато това го твърди човек, който очевидно крие част от истината за биографията си, твърденията му автоматично звучат недостоверно, будят съмнения за искреността му. Да припомняме ли приказката за лъжливото овчарче? И естествено пораждат подозрения, че Райков наистина в определен период от кариерата си е сътрудничил на разузнаването. Той все пак не е станал автоматически посланик и заместник външен министър - когато достигнеш такъв ранг, действително се прекратява тази обвързаност - бил е преди това дипломат с по-нисък ранг. Каквато обвързаност, повтаряме, не би трябвало да бъде обект на укор, независимо от щуротиите, които се изричат и вършат в това отношение през последните години.
Накрая за обещаните клетви. "Не знам в Бог ли, в децата си ли, в какво е най-убедително да се закълна, за да ви кажа, че това не е вярно". /Отговор на въпрос "Вие сте били, както казва вашият колега Велизар Енчев, водещият офицер на Марин Райков"/.
"Това е абсолютната истина, кълна ви се" /виж по-горе/.
"Чувам го от вас, кълна се в децата си" /на въпрос за твърдения на високопоставен служител на РУМНО, че "досието на Райков допреди година, а май и в момента, не е свалено в архива"/.
Преди 25 години в църковния комплекс в Загорск, на 60 км от Москва, имах щастието да разговарям с един много мъдър човек, ректора на тамошната семинария. Попитах го коя от трите монотеистични вери - християнството, юдаизма и мюсюлманството - е, така да се каже, най-приемлива за човешката психика. Отговорът беше неочакван: "Има две вери - вярата, че има Господ, и вярата, че няма Господ. Другото са вариации".
Дано сме прави тези, дето вярваме, че няма Господ. Иначе, тежко им на децата на г-н Георги Юруков.