Аферата "Врана"

"Царете не се раждат, те са плод на универсална халюцинация."
Джордж Бърнард Шоу (1856-1950), английски писател от ирландски произход, публицист

Мнозина се привличат от възможността да са актьори в живота с цел набавяне на собствена облага. Препятствието да осъществят това си намерение е само докато си намерят подходящ репертоар за уцелването на джакпота от казиното на съдбата.
Този проблем в житейския кастинг персоната Симеон Сакскобургготски изобщо не се е напъвала да разреши. Репертоарът му е бил поднесен на тепсия от социалните инженери на българската действителност след 10 ноември 1989 г. Наричани още и "Кукловодите от Задкулисието".
Според неписаните им служебни характеристики те никога не са тарашили пътниците в обществения транспорт - даже и не се возят изобщо в него. Нито пък ловко измъкват мъжки портфейли и дамски портмонета в престижни молове и луксозни заведения. Не им хрумва да развихрят дарбите си и в банковите салони. Нали техният шанс там да задигнат милиарди е равен на нула.
Всъщност те са българските остапбендеровци на машинациите per fas et nefas, т.е. с всички позволени и непозволени средства. Когато е необходимо за постигане на целите им, даже умело практикуват социално инженерство. Талантливо изфабрикуват примамливи миражи за масова консумация. И докато хората се зомбират от поредната сладникава псевдонадежда, те ограбват реалността в България, за да попълнят колекциите си от финикийски знаци, и то на пачки.

... Годината е 1999-а. На стартовото блокче е опънал шпайк проектът "Симеон Сакскобургготски". В него на едноименния господин е отредена роля, макар и второстепенна. Затова и, както подобава, му се следва заслужен, макар и скромен, само от неколкостотин милиона лева, хонорар. Главните роли и главните хонорари са за авторите на проекта - джебчиите на едро.
Започва същинската история за требването на полагаемия се на Симеон Сакскобургготски хонорар.
През същата 1999 г., там някъде по рафтовете на архивите на Софийския градски съд, тихомълком прашясва, още от 1928 г., един проекто-нотариален акт. Незаверен като действителен юридически документ за собственост. Е, ако нотариус Тодор Капитанов - ІV нотариус при Софийския окръжен съд, беше приел основателността на фактическата страна за издаването на този нотариален акт, то той би бил записан в т. VІІІ под № 159, регистър 159, дело № 328/1928 г. И би удостоверил, след процедура на обстоятелствена проверка, че Интендантството на Цивилната листа (държавната институция, обслужваща цар Борис ІІІ), е собственик на недвижим имот в землището на с. Горни Лозен, Софийско - имение (стопанство в местността "Врана" от около 2650 дка), но не самият цар Борис ІІІ да е в качеството му на собственик.
Но не би. Нотариус Тодор Капитанов отказва да завери този "Проектъ Оригиналъ", а именно по тази причина в т. VІІІ, под същия номер 159, регистър 159, но вече като съвсем друго нотариално дело - № 257/1928 г., обгербван със съответните таксови марки за 150 лв., е заверен - като действителен - напълно различен документ за собственост. Отнася се не до имението - стопанство в местността "Врана", а за придобиване на право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка - селище около 2 дка и ливада от около 3 дка в землището на с. Обрадовци, Софийска околия, от две съвършено различни лица: Стоичко Грозданов и Мито Стоичков Грозданов, нямащи нищо общо с Интендантството на Цивилната листа.
Сагата с т.нар. царски имоти продължава вече повече от десет години. Тя отразява непримиримостта на гражданското общество у нас спрямо

незаконните машинации

за въвеждането на лицата Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, като наследници на бившия цар Борис ІІІ, както и на други наследници по линия на бившия цар Фердинанд, във владение на различни недвижими имоти в България, включително и на гори и земи от горския фонд, също и на имението "Врана". От дистанцията на времето съм категоричен, че е налице "матросовска себеотрицателност" на магистратите от прокуратурата, която възпрепятства върховенството на закона.
Хронологията на процесуалните маневри на червените тоги е недвусмислена: още през 2003 г. Яне Янев поставя проблема пред тогавашния главен прокурор Никола Филчев, но прокуратурата буквално го пуска "в коша" и, в абсолютно нарушение на всички законови срокове за извършване на разследване, се произнася формално чак през 2008 г., без никакви правни последствия за нарушителите. През същия отрязък от време, в 2006 г., прокурор Моника Малинова от Софийска градска прокуратура прекратява преписката, без да е изяснила изчерпателно фактическата страна на казуса: налице ли са или не закононарушения при въвеждането във владение на горепосочените лица. Две години по-късно нейната колежка М. Ачкаканова - зам. окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-София, прекратява преписка от 2006 г. по описа на СОП, отново свързана с т.нар. царски имоти.
След подадения през 2009 г. сигнал от Асоциацията за борба против корупцията в България (А.Б.К.Б.), пак по същия проблем, от Апелативна прокуратура-София, се произнесе прокурор М. Лазарова, като отново по стандартния формален начин прекрати преписката поради "липса на престъпление", въпреки че първоначално образува наказателно производство срещу "неизвестни извършители". Разследването е дали е осъществено престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК с цел лична облага поради факта, че е било извършено въвеждане два пъти във владение на по 4521,479 дка гори, от страна на поземлената комисия в Самоков, на горепосочените "наследници".
Последвалото обжалване от А.Б.К.Б. отново е отхвърлено - този път от прокурор Павлина Николова от Върховна касационна прокуратура. Въпреки че изобщо не е било разследвано налице ли е облага на членове от поземлената комисия, както и дали те не са били обект на партиен натиск. Още по-малко е била разследвана машинацията, свързана с имението "Врана", за престъпление по чл. 308, ал. 3 и чл. 310, ал. 1 от НК. Конкретните данни за фактическата страна на

процедурата за измамата

са следните.
Софийският градски съд, по искане на пълномощника на Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок - Асен Ошанов, издава заверено копие от документ от 1928 г. Какво всъщност представлява той? Това е споменатият вече проекто-оригинал за нотариален акт, въз основа на обстоятелствена проверка, но първата му страница е била преснета, като е било заличено изписаното в най-горния десен ъгъл "Проектъ Оригиналъ", а печатът на Софийския градски съд много ловко е поставен точно на мястото, където е следвало да се намира подписът на нотариуса. Но проекто-оригиналът не е бил подписан от нотариус. Затова и не е бил изобщо обгербван с таксова марка. А издаденото копие съвсем неслучайно не е било представено за доклад пред съдия.
Трябва специално да отбележа изключителната почтеност на Тодор Капитанов - ІV нотариус при Софийския окръжен съд, благодарение на когото съществува доказателство за недействителността на вписването на "проекто-оригинала" на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, том VІІІ, № 159, регистър 159, нотариално дело № 328/1928 г. Ето защо нотариусът Тодор Капитанов, в пълно съответствие със закона за нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела, е подвързал неподписания от него нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, том VІІІ, № 159, регистър 159, нотариално дело № 328/1928 г., от 12 септември 1928 г., в книгата за нотариални актове, като напълно законосъобразно не е зачел неговото действие. Поради това, вместо да даде следващия номер 160 на нотариалния акт за право на собственост върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка, по нотариално дело № 257/1928 г., извършен два дена по-късно, след представянето на гореупоменатия "проект-оригинал", на 14 септември 1928 г. нотариус Тодор Капитанов вписва под том VІІІ, № 159, регистър 159, нотариално дело № 257/1928 г., именно споменатите по-рано съвършено различни лица - Стоичко Грозданов и Мито Стоичков Грозданов, които по давност стават собственици върху имоти в землището на с. Обрадовци, Софийска околия.
По този начин се опровергава твърдението на пълномощниците на Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок, че оригиналът на нотариален акт том VІІІ, № 159, нотариално дело № 328/1928 г., е унищожен, поради изтекъл срок на съхранение. ПОДПИСАН ОРИГИНАЛ НА ТАКЪВ НОТАРИАЛЕН АКТ ПРОСТО НЕ СЪЩЕСТВУВА В ДОКУМЕНТАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО. А за да прикрият липсата на действителен, вписан в нотариалните книги нотариален акт за придобиване право на собственост върху имението "Врана" от около 2650 дка, в землището на с. Горни Лозен, Софийско, макар и по давност, в полза на Интенданството на Цивилната листа, Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок, чрез своя пълномощник Асен Ошанов, се снабдяват със Съдебно удостоверение от дело 328/1928 г., ІІ нотариус от 19.02.2004 г., в което се посочва, че в Актовата книга (том VІІ от 1927 г., том VІІІ от 1927 г. и том ІХ от 1928 г.), на ІV нотариус при Софийския окръжен съд, е описан нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка - том VІІІ, № 159, нотариално дело № 328/1928 г."
Ето че "мачът" между гражданското общество и отборът на жените и мъжете в червени тоги е пред своя финал. Засега резултатът е 1:0. Успешният удар срещу върховенството на закона  е след точно попадение на Софийска районна прокуратура. "Златен гол". На Елена Ангелова Пунгова, в качеството й на "младши специалист" - зав. служба в Съдебната палата - обща архива, е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 - съставяне на официален документ, в който са установени неверни обстоятелства - визира се "проекто-оригиналът" на нотариалния акт за "Врана", неиздаден като действителен.
По този начин СРП окончателно осуетява възможността досъдебното производство да бъде по чл. 310, ал. 1, срещу длъжностно лице, което е преправило съдържание на официален документ, с цел имотна облага. Като в хода на разследването бъдат установени заинтересованите съучастници, срещу които също да бъде повдигнато обвинение, но вече по чл. 308, ал. 3, с последващо отнемане на имотната облага (имението "Врана"), в полза на държавата. Нали именно това е целта - на Симеон Сакскобурготски в никакъв случай да не се наложи да връща дори част от "хонорара".
Но отборът в червени тоги притежава не само дългогодишна разнообразна практика, а и задълбочена теоретична подготовка. И знае как умело да помогне на съда да надпише папката по делото за криминалното прехвърляне на собствеността върху имението "Врана" със

"Случаят е приключен, забравете!"

По подобие на великите актьори от театралната сцена, макар и официално неуличен като съучастник в документно престъпление, господинът Симеон Сакскобургготски се е вживял напълно в ролята на трагичен херой от Шекспирова пиеса, несправедливо ограбен (имотно) от злата Фата. Но вместо знаменитата фраза "Половин кралство за един кон", финалната поанта на трагикокомедията е: "Цяла чест за едно имение!"
Комичното за публиката в ситуацията е, че един индивид с претенцията как "няма аспирации към властта, понеже тя му принадлежи по право", и с наследствено познание относно паноптикума от светски интриги във всекидневието, не е прозрял своевременно, че ще бъде употребен и изпързалян от Кукловодите, като дори няма да има шанса да пие една студена вода от имението "Врана".
Оттук произтича и трагедията в личен план за Симеон Сакскобургготски. Какво пък - кьорав карти не играе в казиното на живота. Че нали може колодата карти да бъде маркирана или дори да бъде подменена.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България