Живот на шльокавица

Като доста неочаквана може да се определи инициативата, предоставяща на български шофьори на камиони едномесечен достъп до аудио библиотека. Най-после някой да обърне внимание на интелигентността на представителите на тази изключително трудна професия. Свикнали сме, че водачите на тежкотоварни автомобили влизат в полезрението на медиите и обществото основно когато възникват проблеми с опашките на границата или покрай нюансите при карантинирането им заради коронавируса. И забравихме, че и сред "въртящите с дни геврека" има будни, обичащи стойностната литература хора.

Не се сещаме обаче, че от подобна кампания, насърчаваща афинитета към книгите, имат нужда не само родните тираджии. Знаейки, че сред нашите властимащи най-важното е да си запознат с "Винету", като кауза пердута изглежда очакването да прочетат не един, а поне половин или четвърт камион книги. Подобно продължително усилие изобщо не им е в стила. Но по-големият проблем май е в самите нас, че от години позволяваме еднокнижници да ни управляват и манипулират.

Колкото по-високи изисквания имаме към себе си, толкова по-голямо е правото ни да настояваме и хората край нас да са на необходимото за заеманите длъжности ниво. Не може и не бива да се разчита само на онова, което се натрупва като акъл и способности в юношеските години. Кога ще проумеем, че трябва да се ценят знаещите и можещите, чийто стремеж към развитие и усъвършенстване е постоянен и не ги напуска през целия им живот?

Кампаниите, акцентиращи върху книгите, никога няма да са достатъчни. Още повече, когато от целевата група, към която са насочени, не зависи реалният напредък на страната ни, нито качеството на живот на българите. Ще рискува ли някой да направи проучване за любимите автори и произведения на родния политически елит - ама точно преди изборите - или ще продължим да живеем в държавата на самохвалковците и допусналите издаването на "Под игото" на шльокавица?