Войната в нашия дом...

Даниел Баренбойм е световноизвестен израелски пианист и диригент. Международна известност придобива като виртуозен пианист. Днес е известен като диригент заради работата му с оркестъра, наречен "Западно-източен диван" в Севиля, Испания, съставен от млади арабски и еврейски музиканти. Баренбойм се очертава като явен поддръжник на палестинските права. През 2001 г. предизвика остро неодобрение в Израел, когато дирижира Вагнер на концерт, което не е правено в страната повече от 70 години. Има двойно,  аржентинско и израелско, гражданство, както и почетно испанско и палестинско гражданство.
Как вижда той ситуацията около военната криза, ескалирала болезнено в началото на месеца до кървавата ситуация не сама в Ивицата Газа, а и в самия Израел. 
"Пиша тези редове като човек, който има два паспорта - израелски и палестински. Пиша ги с натежало сърце, тъй като събитията в Газа през последните седмици затвърдиха отдавнашното ми убеждение, че не съществува военно решение на израелско-палестинския конфликт. Това не е политически конфликт, а човешки, между два народа, които са дълбоко и, изглежда, необратимо убедени, че им се полага едно и също малко парче земя. И тъй като този факт се пренебрегва, затова и всички преговори, всички досегашни опити за намиране на решение на конфликта се провалиха.
Вместо да признаят истинската същност на конфликта и да опитат да го разрешат, страните търсеха по-лесни и бързи решения. За жалост, когато става дума за разрешаване на този конфликт, няма преки пътища. Прекият път върши работа само когато познаваме територията, която предстои да прекосим - а в този случай никой няма това познание, тъй като същината на конфликта остава непозната и неизследвана. Разбирам и искрено споделям страха, с който днес живеят моите сънародници от Израел: постоянният звук на изстрелвани откъм Газа ракети и това да знаеш, че ти самият или някой твой близък може да пострада. Но изпитвам дълбоко състрадание и към тежката участ на моите сънародници, палестинците в Газа, които живеят в страх и всеки ден оплакват толкова опустошителни загуби. След десетилетия на опустошение и загуби и от двете страни, конфликтът днес достигна до немислимо досега ниво на ужас и отчаяние. Затова се осмелявам да предложа, че може би сега е моментът да потърсим истинско решение на проблема.
Прекратяването на огъня, разбира се, е първото, което трябва да се направи, но не е достатъчно. Единственият начин да се прекрати тази трагедия, единственият начин да се избегнат още трагедии и ужас, е да се използва безнадеждността на ситуацията и всяка от страните да бъде принудена да преговаря с останалите. Няма смисъл Израел да отказва да преговаря с ХАМАС или да отказва да признае правителството на националното единството. Не, Израел трябва да чуе тези палестинци, които са в състояние да говорят с един глас. Първото, което трябва да се постигне, е да се постигне общо съгласие, че военно решение няма. Само тогава може да започне обсъждането на въпроса за справедливост за палестинците, която отдавна е закъсняла, и за сигурността на Израел, която той с основание изисква. Ние, палестинците, смятаме, че трябва да получим справедливо решение. По същество ние се стремим към справедливост и към права, дадени на всеки народ на земята: автономия, самоопределение, свобода и всичко, което е свързано с тях. Ние, израелците, имаме нужда да бъде признато правото ни да живеем на същото това парче земя. До разделяне на териториите може да се стигне само, след като и двете страни не само приемат, но и разберат, че ние можем да живеем заедно, един до друг, и несъмнено - не обърнати с гръб един към друг. В сърцевината на толкова необходимото сближаване е необходимостта от взаимно чувство на симпатия или състрадание. Според мен състраданието не е просто чувство, което произтича от психологическото разбиране на потребностите на един човек, а морален дълг. Само опитвайки се да разберем потребностите на другата страна, можем да направим стъпка един към друг. Както е казал Шопанхауер: "Нищо няма да ни върне обратно на пътя на справедливостта толкова бързо, колкото това да си представим грижите, тъгата и плача на губещия." В този конфликт, ние всички сме губещи. Можем да се справим с тази тъжна ситуация , ако най-после започнем да приемаме, че другата страна страда и има права. Само разбирайки това, можем да опитаме да изградим заедно бъдещето".

Колебанията са очевидни

"Откакто Израел едностранно се изтегли от ивицата Газа през 2005 г., израелците често казват, че дори Израел да е напуснал Газа, Газа никога не е напускала Израел". Това коментира в статия в сп. Майкъл Херцог, о.з. бригаден генерал от Израелската армия, а в момента международен член на Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
 "Беше ми напомнено в момента, когато Израелските сили за отбрана предприемат нова сухопътна операция, за да спрат изстрелването на ракети към Израел. Десет дни преди намесата ХАМАС и други палестински въоръжени групировки изстреляха около 1400 ракети по територията на страната, което изпрати милиони израелци в бомбоубежищата. Израел опита да спре ракетите с въздушни удари, но ХАМАС продължи с огъня и отхвърли египетското предложение за примирие. Така пред Израел не останаха много други варианти, освен сухопътна операция.
Политическите лидери в Израел очевидно не бяха склонни да пращат сухопътни войски. Те щяха да предпочетат постигане на обявената цел - дълго и устойчиво примирие - използвайки само въздушни удари. Със системата за противоракетна отбрана "Железен купол", която отбелязва изумителен резултат от около 90 процента възпиране, те можеха да си позволят да дадат шанс на продължителните въздушни удари по цели да проправят път за примирие с посредничество. Правителството бе обвинено от някои среди в Израел в колебливост, но продължи да гледа трезво на предизвикателството.
Ивицата Газа е гъсто населена зона с 1,7-милионно население, живеещо на 225 квадратни мили. Тя е силно милитаризирана, с хиляди ракети, производствени мощности и складове - някои от които предоставени от Иран. ХАМАС нарочно държи военните си съоръжения сред цивилните обекти, което допълнително влошава нещата. Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) съвсем наскоро съобщи, че са открити 20 ракети в едно от училищата в Газа, както и заплетена мрежа от подземни тунели и бункери под градските зони. Израел не търсеше тази конфронтация, нито желае да бъде въвлечен в Газа, докато е изправен пред други стратегически предизвикателства в нестабилна, враждебна среда и с деликатна репутация на регионално и международно ниво. Защо Израел влезе в крайна сметка? Защото въздушните удари се оказаха недостатъчни да притиснат ХАМАС да склони и да се придържа към трайно примирие. За да бъде подтикнат Хамас да постъпи така, е нужно значително понижаване на военния й капацитет. Това е повече, отколкото може да се постигне от въздуха. По преценки на Израел палестинските въоръжени фракции са загубили до момента половината от ракетите си, но все още притежават няколко хиляди. Не по-малко смъртоносна е заплахата от мрежата от тунели на ХАМАС, прокопана от ивицата Газа към израелска територия с цел детониране на експлозиви под израелски градове или нахлуване в тях, за да бъдат отвлечени и убити граждани.
Въпреки ефективността на израелските отбранителни сили обаче настоящата сухопътна операция няма за цел да унищожи ХАМАС. Това ще изисква превземане на ивицата Газа за дълъг период, а веднъж щом военната инфраструктура в Газа бъде бъде разрушена, ще е необходима крайно проблематична стратегия за изход. Дори ХАМАС да е "унищожен", Израел може да се сблъска с анархия в Газа, подобна на Сомалия - с множество въоръжени фракции и без ясен адресат за налагане на примирие. Следователно израелската сухопътна операция е ограничена до разрушаване на пускови установки и тунели, които се превърнаха в голяма заплаха за Израел. Поради липсата на технология, която да позволи идентифицирането на подземен тунел отдалеч, Израел трябва да разчита на разузнаване, добри отбранителни способности и претърсвания на място, за да се изправи срещу тази заплаха.
 Традиционната посредническа роля на Египет се сблъска с противопоставяне от страна на ХАМАС. Групировката е съвсем наясно, че правителството на Абдел Фатах ас Сиси гледа на нея като на палестински клон на "Мюсюлмански братя" - като на враг. Тази нежелана криза заставя Израел да направи трудни избори между непривлекателни опции. От друга страна, тя предлага и някои потенциални възможности. Отслабването на ХАМАС може в крайна сметка да доведе до прекратяване на огъня, което да предотврати повторна милитаризация на ивицата Газа, като Египет действително запечата границата си с територията".

 

  Интереси и тенденции

Преди няколко дни главният преговарящ от израелска страна Ципи Ливни заяви, че Израел "не възразява да облекчи положението" на мирното население, визирайки блокадата, но добави, че ХАМАС ще трябва да забрави за извличането на големи политически печалби. "Няма да наградим ХАМАС за това, че ни обстрелва с ракети", заяви тя.
Лидерът на Палестинската автономия обяви, че подкрепя изцяло египетското предложение за примирие. Някои в Газа се разгневиха и го нарекоха "колаборационист" на Израел, но той заяви, че иска преди всичко да се спре насилието, като в същото време категорично осъди  израелските бомбардировки. 
Влиятелното сред арабските страни емирство Катар, което е сред основните донори на ХАМАС, също не остана встрани от ситуацията около злополучната Ивица Газа. Катар подкрепя "Мюсюлманските братя", свалени от власт от египетската армия преди година. Според Ципи целта на Катар е посредством ХАМАС да постигне важна политическа победа за ислямистите в региона.
В Турция премиерът Реджеп Тайип Ердоган стигна дотам да заяви, че Израел "е надминал Хитлер със зверствата си в Газа", предизвиквайки разнопосочни реакции по света.
Вашингтон нескрито подкрепи израелското "право да се защитава срещу ракети", но президентът Обама изрази "сериозна загриженост" от бързо нарастващия брой на жертвите.
А кръвта продължава да се лее....