Приятелство без граници, или привличане отвъд законите на природата

Известният английски философ-емпирик Томас Хобс твърди, че естественото състояние, при което протича животът на планетата ни, е "състоянието на война на всеки срещу всеки". Освен че това определение се отнася най-вече до отношенията между хората, за никого не е тайна, че и в света на животните съществува жестока конкуренция. В нея оцеляват най-силните, което автоматично я превръща в един от основните, при това наистина вечни двигатели на еволюцията. Но това изобщо не означава, че понякога законите на джунглата, пардон - на природата, отстъпват пред необичайното приятелство, създаващо се въпреки всякаква логика между коренно противоположните представители на фауната. Но именно в това е и чарът на подобни, абсолютно нелогични за хората връзки...

Горилата Коко е най-изученият в историята на науката примат в света. Изследователите, работещи с нея, постоянно отбелязват уникалната способност на маймуната да проявява необичайно за вида си разбиране на човешката реч. Любопитен е и фактът, че Коко умее да общува с помощта на жестове, използвани в Америка от глухонемите. Нещо повече - горилата създава собствена интерпретация на познатите й знаци. Та с помощта на този тип комуникация приматът моли за разрешение да си вземе домашен любимец, а именно - котка. Коко напълно съзнателно сама си избира сиво котенце и го кръщава Ол Бол. Грижи се за него така, все едно е нейно дете. Когато обаче то случайно е блъснато от кола, горилата дълго скърби за Ол Бол и дори използва знаци, описващи това нейно потиснато състояние и мъка. Оттогава Коко се грижи за още няколко животинки, но връзката й с котенцето остава в историята като едно от най-впечатляващите осъзнати приятелства.
Когато слонът Темба е съвсем малък, остава без майка. Сирачето е намерено и спасено от рейнджъри, които го оставят в резервата Шамвари,  Южна Африка. За да предпазят животинчето от останалите обитатели, заселват го на специално оградено място. Но тъй като се знае, че слоновете са много социални представители на фауната, разрешават на овцата Алберт да прави компания на Темба, за да има с кого да си общува. В началото слончето просто тича след неканения гост, но в крайна сметка те много се привързват един към друг и дори започват да спят заедно. Щом идва време Темба да заживее сред другите животни, той видимо се разболява. Затова служителите на резервата решават да не разделят слона с овцата, а за необичайната им връзка се създават легенди.
Цунами отнася хипопотамчето Оуън в морето. Много уплашено и едва дишащо, животинчето е намерено от добри хора и оставено в специален приют в Момбас, Кения. Служители, отговорни за новопристигналите представители на фауната, му намират място в близост до 100-годишната костенурка Мзи. Оуън обаче я припознава като своя майка. А и влечугото май няма нищо против. Хипопотамчето и Мзи започват да се къпят и спят заедно, то често облизва лицето й и дори я защитава от останалите обитатели на приюта. Връзката на Оуън с костенурката продължава цели 4 години - точно толкова, колкото обикновено хипопотамите са обгрижвани от майките си. А после започна да се движи със себеподобни, но от време на време се връща при Мзи, за да се изкъпят, както са го правели преди да порасне.
Необичайно приятелство се заражда през 2011 г. в района на гробището Forest Lawn в Бъфало. Канадска гъска снася яйцата си в една от урните, а когато се посвещава на мътенето им, компания започва да й прави елен, който се изживява като бодигард на птицата. Всеки път, когато хора се опитват да се доближат до гнездото, рогатият чифтокопитен бозайник явно демонстрира, че пази мястото и няма да допусне нещо лошо да се случи на гъската. Това странно за мнозина поведение продължава 3 седмици - тоест докато се излюпят малките. След като започват по-сигурно да се движат след майка си, еленът изчезва в гората с чувството за добре свършена работа.

Веднъж в щата Масачузетс в къщата на местно семейство изневиделица се появява котенце. Никой не знае на кого е и откъде е дошло. Цялата фамилия обаче не се фокусира върху тези неизвестни, а насочва всичките си усилия към грижите за малкото, което едва диша. Постепенно се разбира, че освен помощта на хората, котето се сдобива и със странна "медицинска сестра". Членовете на семейството с усмивка забелязват, че мацето е прието като собствено дете от... врана, която започва да му носи червеи и го пази от потенциални опасности. Видео, разказващо за необикновеното приятелство между птицата Моисей и котката Каси, става хит в интернет. За интелигентността на враните се носят легенди, но и до днес остава загадка защо Моисей избрала да се грижи за вид, който в природата е опасен за нея. Семейство Колитос обаче се радва на питомците си, а връзката им вдъхновява и написването на детска книга.

Необичайно приятелство, оказва се, е възможно и между хищници - тигър, лъв и мечка. Точно това се случва, след като тези животни за конфискувани по време на полицейска акция от дома на известен наркобарон. Малките представители на фауната са пренасочени към специализиран приют, където, уж временно, ги заселват в една клетка, въпреки че всеки от тях се слави с агресивния си характер. С времето връзката между тези животни само се засилва и те навсякъде се движат като трио и продължават да спят под един навес.

Капибара - най-големите гризачи в света, всъщност са гигантски морски свинчета, живеещи на групи. Когато по време на бедствие в Перу спасителите успяват да измъкнат полужив такъв домашен любимец, когото кръщават Чарли, се оказва, че той си има истински приятел - кучето Пачо. Те живели заедно преди трагедията и явно тя ги сплотила още повече. Непрекъснато се търсят и, изглежда, не могат един без друг. Ако Чарли прекалено се отдалечи от брега, Пачо го спасява, и на свой ред капибарата никога не забравя да сподели храната си с кучето.

Тъй като змията Аочан от токийския терариум дълго време отказва да се храни със замразени плъхове, от управата на зоокъта решават да я почерпят с жив хамстер. Вместо да изяде госта си, влечугото започва да се грижи за него. А и гризачът изглежда изобщо не се страхува от Аочан и често заспива върху нея. Първоначално служителите на терариума помислили, че змията не е гладна или се разболява. Но с времето странното приятелство между животните само се засилва и дори се превръща в местна забележителност. Късметлията хамстер дори е кръстен, като за най-подходящо е избрано името Гохан, което в превод означава "храна"...