Празник е! Най-хубавият! Най-българският!

Празник е! Най-хубавият! Най-българският! Празник, който като църковен е отбелязван още през 11 век, а за първи път се чества като всенароден Ден на просветата през 1851г. в гр. Пловдив. 

Това е много специален празник за нас  българите, където и да се намираме, защото всеки  помни и тачи този ден. Защото почитаме святото дело на братята Кирил и Методий. Защото няма друг народ, който да празнува своя ден на буквите. Защото всяка година казваме и си спомняме, че благодарение на нашите букви сме запазили своя род и език - дори във времената на робство.

И макар, че е празник, не можем да не кажем, че днес българското образование е изправено пред сериозни и тежки проблеми. За 33 години преход не можахме да намерим път и посока за образованието на децата ни. И така се стигна до днес - реформи заради самите реформи, тежко, абстрактно и неразбираемо за децата учебно съдържание, увеличаваща се неграмотност, ранно отпадане от училище и учители, половината от които след 5 до 7 години ще са на пенсионна възраст.

От десетилетия учебното съдържание бавно но неотклонно измества фокуса от традиционните ценности и разбирания на българина, към нетипични за нас разбирания за живота и бита на хората. Постепенно се подменя историята ни, съобразно политически удобни тенденции, което поражда изкривяване на историческите факти и обезличаване на историческото ни минало. Обезличават се празници и традиции, съхранили ни като народ в столетията. Народ без история е, като растение без корен, народ безличен, и зависим. Същите сили, които искат да ни обезличат като народ, сега преминават следващата крачка, вкарвайки в умовете на децата ни разбирания, които рушат семейните връзки и ценности и създават себично и егоцентрично полово дезориентирано поколение. Допуснем ли това, България ще е изправена пред безпрецедентно изпитание - рискуваме да допуснем унищожаване на нацията ни, което не  успя да направи дори многовековното робство. Това беше и основната причина да инициираме референдума, който набира сила в цялата страна с въпрос: "Подкрепяте ли въвеждане на забрана за обучение, възпитание и пропаганда, свързани с промяна на пола и с концепции за друг пол, различен от мъжки и женски, сред деца и ученици в образователната система на България?".  

И понеже е празник, и понеже в основата му е трудът и всеотдайността на българския учител, нека да си припомним една много показателна случка в нашето далечно минало - преди повече от 1100 години по нашите земи. След създаването на буквите ни от Кирил и Методий, след гоненията на учениците им, за които знаем от историята, един велик българин - княз Борис I ги приютява. Той има план. Във всички български църкви да се служи на български. За седем години този план е изпълнен. За хилядите църкви в България са преведени на новата азбука хиляди църковни книги. Няколкото ученици на двамата братя с техните торбички с по няколко книги били крайно недостатъчни. За обучението и ръчните преписи се е изисквало време, но Борис се е подготвил и за това. Учениците на Кирил и Методий започват да обучават бъдещите български свещеници и учители. И когато една есенна утрин през 893 г., всички български църкви отварят свещените книги и запяват благодарствени химни на чист български език, византийците и римляните са потресени, а българите са във възторг. Всичко това се случило за седем години, в онези времена! Защото е имало вяра и цел!

Днес е съмнително, че толкава мащабно нещо може да се случи за такъв кратък период, макар, че сме във века на технологичната революция. Затова пък, неофициално, подмолно и под различни форми, в българското училище навлизат съмнителни теории, които по същество отричат многовековните ни национални ценности.

Затова, точно днес, на този обичан, тачен и предаван на поколенията, празник, се обръщаме към българските учители - носители на знанието и продължители на българските национални традиции. Продължението на случката е: За да се увери, че подготовката на великото дело върви както трябва, княз Борис посетил Охридската школа. Климент любезно го поканил да седне на неговия стол. Борис обаче отказал с думите "Учителският трон е най-високият и на него няма право да седи, ни княз, ни цезар, ни някой друг!" 

Скъпи учители, от висотата на този трон, не позволявайте да загасне в душите на децата ни стремемежът към знание, колкото и да е трудно днес, това. Не позволявайте да се подменят изконните български ценности с фалшиви, модерни, изкривяващи представата им за живота и за света, псевдоценности. Вие сте тези, които могат в най-голяма степен да запазят недокоснати "крилете на пеперудите", както казваше за децата големият българин Антон Дончев!

Скъпи българи, стара истина е, че каквото е днес училището ни, такова утре ще е бъдещето ни! На каквото днес учим децата си, такова общество ще имаме утре! Подкрепете всяко усилие, което цели да отгледаме здрави, подготвени, обичащи семейството и рода си, български деца - нашето бъдеще!

Честит празник на буквите български!

Честит празник на българската просвета и култура, чрез които да съхраним за идните поколения род и Родина!

Инициативен комитет за провеждане на референдум за забрана на обучение, възпитание и пропаганда, свързани с промяна на пола и с концепции за друг пол, освен мъжки и женски, пред деца и ученици в образователната система на България