Паяжина
/ брой: 26
Колко може да са свободни медиите, зависими от икономически потоци, от властови претенции или от желания на пазара? Къде е тънката граница между обективността и автоцензурата, между премълчаната истина и манипулацията? Как се задава дневният ред на общество, което предпочита хляб и зрелища?
Поредната дискусия за свободата на медиите отново постави пръст в раната, кървяща не само в родната ни действителност.
Изводите никак не са лесни за преглъщане. Страшна е и констатацията, че в Европа прави опит да се завърне тоталитаризмът, който пръв посяга на свободното слово и демократичния глас. Още по-страшно е заключението, че гражданите сами могат да поискат това завръщане, водени от носталгия или приспани от страх и глад.
Отново опитахме да сдъвчем коравия залък за неясните отношения между политици и журналисти. Кой кого развращава и кой от кого е по-зависим. Дали властта има по-голяма нужда от добронамерените журналисти, или медиите живеят от благоразположението на силните на деня?
А зависимостите не са никак малко. Оплетени в паяжината на сложни отношения - и икономически, и човешки, и пазарни, и трудови, и мисловни.
Философите ще кажат, че истината не е само една. Журналистите ще се ожалят, че повече ги използват, отколкото ги уважават. Политиците ще се обидят, че са вечните виновни...
Пропагандата за демократичната държава е това, което е тоягата за тоталитарната, казва Ноам Чомски.
И спорът продължава, и истините се множат. Защото всеки иска свободата по различен начин. Едва ли скоро ще изцерим раната. Но ако не говорим за болестта, сами ще убием свободата.