Нора Караиванова: Музиката е невероятна енергия и сила

НОРА КАРАИВАНОВА се занимава с музика от дете, когато се записва в школата на вокалния педагог Аделина Колева в родния си град Горна Оряховица. Завършва "Поп и джаз пеене" в НМА "Панчо Владигеров". Участва в доста конкурси и има много награди, включително от "Бургас и морето", тв предаването "Хит минус едно" и пр. Печели второ място в риалити формата "Мюзик айдъл". Впечатлява с невероятни гласови възможности и страхотни изпълнения.

"За да караш "Жигули", се изисква търпение и специален подход"

"Много e важен примерът, който даваме"

- Трудно ли бе за вас завръщането на музикалната сцена, Нора?

- Няма да крия, че срещам по-скоро организационни трудности в съчетаването на грижите за детето ми и професионалните ангажименти. Но в такива моменти високо оценявам подкрепата на родителите си и на близките ми. Въпрос на логистика е, в крайна сметка. А и когато обичаш това, което правиш, винаги ще има и начин да се наредят нещата. 

- Може ли артистична личност като вас да спре да мисли за музика, когато е в творческа пауза?

- Категорично не. Музиката е около всеки от нас, а когато това е твоят начин на живот, просто няма как да се скриеш. Аз и досега обичам да слушам музика и да откривам нови артисти. Това ме вдъхновява. Дори се опитвам понякога да си "открадна" по нещичко от всеки, който ме е впечатлил истински. Музиката може да бъде вълнуваща, да те извади от дълбоки емоции и да те потопи в тях, да те накара да танцуваш, да те замисли... Музиката е невероятна енергия и сила! 

- Заснехте видеото към песента "Едно" в родния ви град. Кой избра част от кадрите да включват и емблематичната зала на читалище "Напредък - 1869"?

- Първоначалната провокация дойде от режисьора на видеото Георги Муков. Клипът е сниман миналото лято, през което бях в Горна Оряховица. Тогава току-що се беше появил синът ми Виктор и аз имах нужда да бъда около моите родители, за да ми помагат с грижите за малкия, да свикна по-лесно с новия начин на живот. Георги пък е от Велико Търново и, идвайки в района, ми се обади с идеята да снимаме видео към някоя моя песен. "Едно" съществуваше тогава само като аудио вариант. Преди близо 4 години я направихме с Бисер Иванов (автора на музиката и аранжимента), заради възобновяването на фестивала "Златният Орфей". Той, за съжаление, не се състоя и песента така си остана. Сега видях възможност да й вдъхна нов живот. Идеята да сме в залата на "Напредък" беше моя и аз безкрайно благодаря на председателя на читалището Атанас Петров, който ни позволи да снимаме там. Именно от това място са моите първи стъпки като професионален изпълнител. Имаме незабравими моменти с моята учителка тогава Аделина Колева, която между другото и сега работи и поддържа тази искра на изкуството във всеки млад талант, който минава през нея.

- В клипа карате не само колело, но "Жигули". Лесно ли намерихте този ретро автомобил? За първи път ли сядате зад волана на руска кола?

- Не вярвах, но се оказа истинско предизвикателство да намериш такава кола, която да е подходяща и да е в движение. Търсенето отне известно време и всеки мой опит удряше на камък. Точно се бях отказала и буквално в последния момент се обади човекът, който преди беше ремонтирал моя личен автомобил - Йордан Бузов. Зарадва ме с новината, че в неговия сервиз има кола, която може да ми свърши работа и предложи да я видя и пробвам. Усещането да се качиш зад волана на тази истинска легенда е уникално и различно от това да караш съвременен автомобил. Изисква се търпение, доза сила, а и да не забравяме, че това са коли с характер и си трябва специален подход към тях. За щастие, Йордан Бузов беше с нас по време на снимките и ни съдействаше, за да успеем да заснемем този легендарен автомобил.  

- Плюшено мече е сред ярките акценти във видеото, защото...

- ...е символ на приятелството и тази тема присъства също в текста на песента. Смисълът на целия проект е в това, че светът е едно цяло: ние сме едно с нашите приятели и близки и така сме доста по-силни и можем много повече. Плюшеното мече също ми беше дадено - от моята близка приятелка Боряна Тошева, която има две дъщерички, на едната от които аз съм кръстница. Това е тяхната играчка. Иначе, с Боряна сме приятелки още от средното ни училище. И какъв по-правилен човек от нея, за да ми даде главния герой в клипа?!  

- Спомняте ли си вашата любима играчка от детството?

- Един от ранните ми спомени е за плюшен хипопотам, който бях спечелила на конкурс за "Мини мис и мистър Горна Оряховица". Това всъщност беше и първият ми досег до сцената и до микрофона. След това тази играчка дълго време беше до мен и спяхме заедно. 

- Лесно ли се решихте да покажете сина ви в този проект?

- Виктор всъщност доста дискретно присъства във видеото. Просто е много малък и аз самата не съм готова да го покажа толкова открито. Но той си е част от мен и явно ще става част от моята работа.

Като цяло, идеята за присъствието на Виктор в клипа е, за да покажа, че сме едно цяло с нашите наследници и е важно с тях да бъдем и приятели. Именно затова на финала мечето всъщност се оказва моето дете.

- С кого още се чувствате едно (цяло)?

- Честно казано, по-силно чувство на единство от усещането да гледаш как собствената ти плът и кръв се развива и става самостоятелен човек - не мисля, че има. Разбира се, той е плод на друг вид силна емоция като любовта, но според мен това е съвсем различно нещо. И докато човек лично не се докосне до това чудо, никога няма да го разбере. 

- Как ви се отрази социалната изолация по време на пандемията. Може ли подобна ситуация да вдъхновява за нови песни/проекти или стресът е прекалено голям?

- При мен първоначално стресът надделя, а след него надделя Виктор. Просто в момента той се опитва да прохожда, пълзи доста активно и опознава света, което пък за мен означава, че трябва да съм изключително бдителна и внимателна и цялото ми време да е насочено към него. 

Иначе, в началото на извънредното положение определено имаше стресиращи моменти и по-скоро неизвестността ме притесняваше много повече. Не ми се отрази креативно, но и нямах време за това като цяло. Дори и книгите, които си бях набелязала да чета, така си и останаха. 

- Станахте разпознаваема за по-широк кръг ценители на талантливи изпълнители след участието ви в "Мюзик айдъл". Смятате ли, че подобни телевизионни формати може да се превърнат в истински трамплин за развитието на млади певци?

- Да, форматите са много привлекателни за младите изпълнители и ако искаш да се сдобиеш бързо със слава, това е начинът. Доколко ще бъде устойчив резултатът след това - до голяма степен зависи и от теб самия. Да бъдеш в такъв формат си има своите плюсове и минуси. Получаваш този бърз трамплин и през периода на участие работиш със страхотни професионалисти, от които може да научиш много. След финала обаче нещата коренно се променят и сам трябва да правиш много компромиси, за да успееш да задържиш онова, което си получил. Не всеки е готов на това. 

- Има ли за вас значение дали пеете пред един човек или пред 15 хиляди души, както се случи, когато "подгрявахте" концерта на "Роксет"?

- За мен тази изява беше едно от най-силните преживявания. Усещането да застанеш пред толкова много хора е невероятно. Но ако трябва да съм напълно честна, в такъв момент малко се губи този близък контакт с публиката, който го има например в клуб. Да, определено усещаш енергията на всички, но не можеш да видиш лицата им, съответно и реакцията, която идва от твоето представяне. Като цяло, и двата случая носят своята емоция по различен начин. Иначе за нас, артистите, не би трябвало да има значение пред колко човека ще излезеш - от теб винаги се очаква да дадеш 100% от себе си и аз винаги се старая да го правя. 

- Имате разкошна естествено къдрава коса. Някога ядосвали ли сте се на природата за този дар и искали ли сте да имате различна фризура?

- Ох, като малка направо не си понасях косата и беше истински кошмар всеки път, когато майка ми се опитваше да я среше. Тя стърчеше навсякъде, имаше си свое мнение за нещата и то не беше в синхрон с моето. Опитвала съм се да я изправя, боядисвала съм я, третирала съм я с всякакви стилизиращи продукти. Накрая просто я приех и започнах да осъзнавам все повече думите на баба ми, от която съм я наследила, че тази коса е богатство. Сега, в редките случаи, когато я изправя, хората винаги реагират странно при вида ми, защото определено без къдриците губя и част от моето излъчване. Но понякога всеки има нужда от малко разнообразие във визията си. 

- На какво се дължи вашето слънчево излъчване? Има ли нещо, което може да ви изкара от релси?

- На майка ми (усмихва се). Сигурно съм го наследила от нея. Тя също е много усмихнат човек и има желязно спокойствие. Понякога дори ме възхищава как запазва самообладание в определени ситуации. Иначе, доста неща могат да ме изкарат извън релси, а и след раждането съм станала по-чувствителна. Поне ми минава бързо. 

- Много хора не подозират, че Нора Караиванова... 

- ...започна живота си буквално отначало. Пиша на нова страница и се надявам да не ми се налага да я обръщам, а да вървя само в правилната посока.

За финал искам само да добавя това, че получих страхотната възможност да се върна към една моя стара любов - мюзикъла. Преди да обявят извънредното положение, имах покана от Варненската опера да се включа към екипа на мюзикъла "Чикаго", режисиран от Борис Панкин. Отново ще се превъплътя в образа на надзирателката на затвора Мама Мортън. Публиката на Музикалния театър в София вече ме е гледала в тази роля, но сега ще мога да се развихря и пред варненска аудитория. Това е нещо коренно различно от обикновеното ми амплоа на певица като усещане, тръпка и адреналин. Нямам търпение да се потопя отново в тази магия, наречена мюзикъл. И първите ни дати са 10 юли във Варна - Летен театър, и 29 юли - София, НДК, Платформа 6. 

Изкуството лека полека се събужда и всички ние ще ви чакаме, за да преживеем заедно тази емоция.

- В Националната музикална академия сте учили в класа на Алис Боварян. Кое е най-ценното, което запомнихте от нейните уроци?

- Тя е много земен човек и умее да приземява своите ученици, когато е необходимо. Никога няма да ти спести критика, но и ще те похвали, ако е доволна от теб. Давала ни е дори за пример пред свои млади студенти. Има си индивидуален подход към всеки, а това е трудно за постигане, когато работиш с много хора на различна възраст. Харесваше ми това, че тя ми даваше свободата да избирам и изпълнявам песни за годишен изпит по моя преценка. Такива неща съм пяла, които никъде другаде няма да мога да си позволя, дори и авторски песни. Алис Боварян харесва отговорните хора и се опитва да научи всеки от учениците си на това.

- Записахте дуети с Графа и с Маги Джанаварова. По-голяма ли е отговорността, когато не сте сама на сцената, или споделената енергия ви окрилява повече?

- Има отговорност, разбира се, най-вече в това да бъдеш на ниво и в кондиция не само за себе си, но също и за да защитиш представянето на партньора. Когато човекът до теб е истински професионалист, тогава може да си спокоен и да му се довериш напълно. Това се отнася и за музикантите, с които сме излизали заедно на концерти. Ние сме една машина, в която всичко трябва да е в синхрон. А ако се случи някой да направи грешка, задачата на всички други в този момент е да я покрием и тя да остане видима само за нас, не и за публиката. Точно в подобни мигове си проличава професионализмът.

- Участвахте в рок операта "Нострадамус" от Николо Коцев. Кой ви помогна да се превъплътите толкова достоверно в образа на Катерина Медичи? И какво си спомняте от работата с този известен музикант и композитор?

- Много се радвам, че благодарение на работата си мога да се докосна до личности като Николо Коцев и да работя с тях. Той е невероятен музикант и високият професионализъм си личи във всяко нещо, което прави - от свиренето на китара, до композирането и, ако щете, в организацията на всеки негов концерт. Неслучайно има такава биография и успех извън нашите граници. Според мен Николо е от композиторите, които могат да предизвикат изпълнителя и да извадят от него максимума на таланта му. Прави го с имена като Робин Гиб, Джо Лин Търнър, Алана Майлс, Глен Хюс... Какво остава за местните творци като мен например?! Смятам, че "Нострадамус" е точно такова предизвикателство и страхотна симбиоза от красива мелодичност и сложност във вокалните партии.

- Може би малцина знаят, че сте завършили професионална гимназия по "Телекомуникации, електроника и електротехника". Помага ли ви по някакъв начин този факт във всекидневието?

- Понякога влиза в употреба това мое умение, макар и рядко. Вкъщи винаги съм имала комплект отвертки, клещи, поялник и всякакви други подобни инструменти. В днешно време жените трябва да можем да се справяме с всякакви ситуации, макар че ми е много по-приятно някой друг да дойде и да свърши тази работа, а пък аз да съм слаба и беззащитна (усмихва се). Но ми се е случвало да разглобявам някой друг домакински уред, а сега покрай Виктор сигурно ще ми се случва отново, но предимно с детски играчки. 

- Как ви промени известността, голямата сцена?

- Като изключим факта, че съм пораснала и съм натрупала опит, по никакъв друг начин не съм се променила. Освен че интересът към мен до известна степен се е засилил, както и осъзнавам отговорността, която нося като по-популярна личност. Смятам, че е много важен примерът, който даваме на своята аудитория, още повече на децата си. Да, вярно е, че скандалът винаги се е продавал, но не той те прави легенда, а изкуството.