Непознатият Китай

Светозар Казанджиев

В края на миналата година група български писатели посетиха Китай. Те бяха гости на Съюза на китайските писатели и организациите в Пекин, Тиендзин и Шанхай. Нашият колега, до неотдавна кореспондент в Смолян - писателят Светозар Казанджиев, е подготвил своите пътни бележки в книга, която в момента е под печат. Откъс от нея той предложи специално за ДУМА.


За нас, българите, Поднебесната империя на дракона е наистина непозната земя. За нея може да се говори много. Човек може да се умори да говори. Възможно е думите да се окажат безсилни при описване на видяното. Всичко може да стане, но впечатленията от тази фантастична страна ще останат недоразказани и недоразбрани. Защото във всяко нещо е заложена философия. За Китай американците казват: "Това не е просто друга страна, това е друга планета. Там обитават същества от коренно различна раса. Мотивите, думите, делата им се подчиняват на желязна логика, изграждана хилядолетия. За тази логика хората от останалия свят нямат разумно обяснение."
Китай има осъзната история и култура от шест хиляди години. Това е страната на небесното знание. Небето е божественото начало в китайската философия. От най-дълбока древност Поднебесната е разполагала с отлично подготвени летописци. Те са пренасяли върху камъка и бамбука, а след това върху хартията легендите, сказанията, притчите. Описвали са живота, за да пребъде до края на времето. Разказали са включително и за Началото на всички начала - когато Небето се отделя от Земята. Тогава от всеобщия мрак изгрява Приказката за Империята на дракона. Хиляди години небесните императори направлявали нейния възторг. След това поверили властта на знанието на земните властелини - хората, излъчвани от различни династии. Те формират човешкия образ на многоликата Поднебесна страна. От онази дълбока древност, когато хората съществували редом с боговете и наричали Китай божествена земя, идва притчата за Фу Си - Прародителя. Човек-дракон, на когото горната част на тялото била човешка, а долната - драконовска...
В разсъмването на цивилизацията, Индия и Китай са двете пълноводни реки, които се вливат в духовния океан на човечеството и съживяват "застоялата" му вода. Пълноводието на мъдростта ражда китайската толерантност: "Не се стреми да спреш пътя на другите, стреми се да ги следваш неотклонно!" Затова културата е изпълнена с древност, с жизнеустойчивост, с бъдеще. Нито безчислените метежи, нито жестоките покорители, нито династиите, нито разрушенията са успели да я почернят или намалят яркото й въздействие. Напротив, помагали са й да съхранява своята монолитност, да побеждава културата на завоевателите.
Всяка епоха е оставяла за поколенията неповторими по красота и величие материални и духовни ценности. Приложните и изящните изкуства предлагат безценни произведения на всеобщото културно наследство. В Китай има 240 паметника от общочовешко значение, а 24 града са обявени за резерват заради уникалната си биография. Три хиляди години преди Христа китайците откриват, че поезията и музиката са тайнство, което докосва сърцето на всички. И залагат на тяхната сила.
Когато ние, българите, сме събирали трите пръста на дясната си ръка и сме се учили как да се кръстим, когато Европа е стенела под набезите на варварските племена от североизток, а Византия е показвала национален характер, в Китай всичко се е купувало и продавало с книжни пари. Да, звучи невероятно, но е било точно така!
От първия камък в темелите на Великата китайска стена до последния етаж на небостъргачите в Шанхай са минали две хиляди и петстотин години - огромна полоса от време. В Китай са господствали различни династии, извършвани са фундаментални реформи, правени са велики научни открития, създадена е най-мъдрата философия, организирани са не една и две революции, изпепелени са милиони човешки съдби, но китайският ген е оцелял. Земята, която го храни с живот, е все същата - Великата китайска земя. Върху нея са се изсипвали ледопади и отровни стрели, късали са я мечове и конски копита, дробили са я бомби и танкове, но тя е оставала жива, изхранвала е своя народ и на всичко отгоре е съхранила семе за бъдното, за да се възражда чрез безкрайния кръговрат на живота.
Тук всичко е голямо и преголямо за нашите представи на малък народ. Територията на Поднебесната страна възлиза на 9,6 милиона квадратни километра и е четвърта по площ след Русия, Канада и САЩ. Много от най-скъпите подземни богатства са концентрирани тук. Природата е съставена от умопомрачителни гледки на красотата, изяществото, величието, на светлината и мрака. Има неизбродни гори, високи планини, дълбоки езера, огромни реки, пустини, житни поля... Сто и тридесет милиона хектара обработваема земя храни милиардното население, сто и шестдесет милиона хектара са обрасли с гори, четиристотин милиона са пасища?
Въпреки тези размери хората са запазили своята идентичност, останали са състрадателни, дружелюбни, обичливи. Градовете са големи, но топли. Те са градове за хората, създадени от самите хора. Архитектурата е различна от европейската и азиатската. Известна е с устойчивостта на своите традиции и със силното чуждо влияние. Това се вижда най-ясно в Шанхай. Замислен да дублира и да надмине Хонконг, двете му части Пуси и Пудон са олицетворение на миналото, настоящето и бъдещето на Поднебесната страна.
Китай е многонационална държава. Той е отечество на 56 националности, официалният език на който говорят тези милиард и половина души, е путунхуа, а религията, която изповядват - будизъм и даоизъм. За да се ограничи демографският вълнолом, правителството на Китайската народна република упорито налага политиката "едно семейство - едно дете". В момента 960 милиона души произвеждат блага. Едва десет процента от хората са пенсионери. Китай има стара история и млада нация.
Най-новият лозунг, издигнат от председателя на Държавния съвет на КНР Уън Дзябао, е: "Колкото по-малко деца имаш, толкова по-богат ставаш!" Независимо от своето многолюдие, Китай триумфира. Правителството прави невъзможното да облече и нахрани своя народ. Мит е твърдението, че китайците ядат всичко, че ходят с рубашки и дочени дрехи. Те ядат онова, което ядем ние, облечени са точно така, както и хората от голямата "провинция" на света. Всяка година в Пекин се провежда Седмица на модата, чиято задача е да показва не само новите дрехи на Поднебесната страна, но и новото й самочувствие. Сред многобройните гости са най-маститите корифеи на фешъна, пристигнали да съгласуват времето и идеите си с новостите на Изтока. Много скоро Китай ще бъде провъзгласен за Мека на световната мода.
И китайците, като всички народи по света, обичат родината си, не защото е велика или голяма, а защото е тяхна. Китай означава буквално "Земя под слънцето" и още "Страна в центъра на Земята". Всички останали сме в провинцията. За да изрази най-ясно себе си, китайският дух е създал множество ритуали, символи, знаци и петдесет хиляди йероглифа. Това са нечовешки измерения. Или по-скоро триумф на човешката мъдрост и  човешката воля.
Записките си за Китай водих с ясното съзнание, че трябва да ги събера в книга, която да подаря на читателя. Започнах ги в София, не спирах през целия път, пишех и в Поднебесната страна, а в хотелите нощем допълвах, сравнявах, изчиствах текстовете от емоционалните примеси, от моментните впечатления. Продължих ги след завръщането си у дома и ги довърших в Пеаланд - сателитно градче на Хюстън в САЩ. Не чаках вдъхновението да ме споходи, за да започна да пиша. Пишех и с писането идваше вдъхновението. Действието има способност да акумулира възторг, затова се осланях на него.
След края на приключението, наречено "Пътуване до Китай", се убедих, че наистина за нас, българите, Поднебесната страна е непозната земя. За нея може да се говори много. Човек може да се умори да говори. Въпреки усилията впечатленията от тази фантастична страна ще останат недоразказани и недоразбрани. Защото във всяко нещо е заложена философия. Тази философия ме насочи към простите истини, сгушени в сърцето ми и им даде възможност да се отронят от моите устни.
Помогна ми да разбера по-добре и да почувствам по-пълно човешкото щастие.