Математическите гимназии в & 22

И Джоузеф Хелър не би предвидил порочния кръг от проблеми, в който един законов текст може да вкара и най-доказалите се български училища. Става дума за математическите гимназии. Огласеният от МОМН проект за Закон за предучилищното и училищното образование започна да прави бели, преди още да е стигнал дори до Министерския съвет. Оказа се, че един от уж безконфликтните текстове в него - този за видовете училища, вкарва гимназиите с математически профил в нескончаем кръг от заплахи за самото им съществуване.

Тези гимназии са емблема на страната ни

и за това няма нужда да се убеждаваме - ако българското образование се прослави с нещо добро в цял свят, това са олимпийските медали на техните възпитаници във всички международни ученически състезания. За разлика от масовото ни образование, което след изследванията PISA и образователните доклади на ЕС се подреди на опашката в Европа по знания на учениците ни. Тъкмо за тези елитни училища обаче се оказа, че няма място в схемата на училищата, предвидена в проекта. Той определя пет вида училища - начални до IV клас, основни (I до VII клас), гимназии (VIII до ХII клас), обединени (I до Х клас) и средни (I до ХII клас). Проблемът е, че почти всички от сегашните 31 математически и природоматематически гимназии у нас (повечето създадени от 1964 до 1971 г.), обучават деца от V клас, а след VII правят традиционните изпити за гимназиален прием. В проектозакона обаче

гимназии с прием от V клас няма

Веднага възникна въпросът какво се случва с тези училища, чийто модел на подбор и подготовка на децата е доказал качество. Директори и родители скочиха, че математическите гимназии се унищожават, тръгна хилядна подписка за спасяването им, петиция бе внесена в парламента, форумите в интернет са пълни с протести от типа "всичко добро в тази държава трябва да бъде ликвидирано". Министър Сергей Игнатов, заместничката му Милена Дамянова и експерти от МОМН хукнаха да обясняват, че в никакъв случай нямат намерение да унищожават една дългогодишна доказала се традиция. Милена Дамянова като диалогичен човек се срещна с директори на математически гимназии и им обеща да оправи положението.
Оправянето щяло да стане, като математическите гимназии

се преобразуват в средни училища

и това ще им даде възможност да приемат деца от V клас. Проектозаконът предвижда те първо да се закрият, пък после да се открият наново, но това ще бъде променено, ще впишем облекчени процедури за пререгистрирането на гимназиите, обеща Дамянова. Всяка гимназия ще решава сама дали да стане средно училище или да си остане гимназия, като се откаже от ранния подбор на таланти и обучава само от VIII до ХII клас.
Обещанията обаче не премахнаха въпросителните. Ако математическите гимназии се преобразуват в средни училища, те ще трябва да приемат деца от I клас и да ги обучават до ХII, защото така е записано в законопроекта. Да се подбират таланти в математиката сред 7-годишните деца, обаче е нонсенс, те нямат понятие дори от аритметика. Освен това според проекта средните училища нямат право да правят проверка на способностите (изпити) за прием. Значи след преобразуване на математическа гимназия в средно математическо училище отпада правото й на прием чрез изпит. Това също е нонсенс. Редът и условията за подбора, според Милена Дамянова, ще бъдат регламентирани в образователните стандарти, които ще се променят след приемането на закона. Ако обаче законът забранява приемен изпит в средното училище, няма начин стандартът да го разреши. Според Сергей Игнатов след промяната в тези елитни училища щели да навлязат повече деца. А нужно ли е? Математическите гимназии обучават деца със способности в определена област и

не им е работа да се превръщат в ширпотреба

Очевидно обещанията на МОМН за преобразуване вещаят нов параграф 22. Недомисленото бъркане в образователната система, където всеки проблем е свързан с десетки други, винаги влече тежки последици. Да си спомним колко години училището и две правителства сърбаха гореща каша заради няколко недомислени изменения в Закона за народната просвета през 1999 г., свързани с матурите.   
Ивайло Старибратов, директор на Образцовата математическа гимназия в Пловдив, каза пред ДУМА, че според него промените ще са козметични и превръщането в средно училище няма да означава прием от I клас, а само ще позволи да се набират деца от V клас, когато способностите им вече са изявени. Пререгистрирането вероятно ще е само формално, смята той, макар че при всички случаи е свързано с купища документи и усилия. Това мнение обаче е под въпрос, защото законът определя средното училище да обучава от I до ХII клас и то няма как да си спести началния курс - по същата логика, според която забраняват на гимназиите да  приемат от V клас, понеже законът им отрежда да обучава само от VIII клас нагоре. Според Старибратов за Пловдив е достатъчно да се набира една паралелка от V клас. А столичният кмет Йорданка Фандъкова вече заяви, че наесен в СМГ ще има прием след V клас на четири паралелки от по 28 ученици след участие във вътрешни състезания.
Новите обещания на МОМН породиха спорове и в самите учителски колективи. В СМГ в София например част от педагозите смятат, че училището може да се трансформира в средно, другата част - че трябва да е специализирана гимназия. Проблемът е, че сегашните математически гимназии няма как да станат средни училища, понеже

нямат база и учители да поемат първолаци

Някои от тях нямат документи за собственост на сградите си, а това допълнително ще усложни пререгистрирането. Притеснения сред директорите поражда и самото преименуване на училищата, защото техните названия са емблема, с която светът е свикнал, и промяната им неизбежно ще причини загуба на имидж. На някои места пък се е родила идея гимназията да остане с прием след VII клас, а от V клас да набира курсисти - срещу заплащане обаче. Изобщо, брожението е пълно.
Ето няколко мнения на директори, цитирани в медиите:

Татяна Ядкова, МГ в Благоевград: "Вероятно в МОМН не са разбрали, че най-големите постижения, прославящи държавата и образователната ни система, идват точно от възпитаниците на профилираните гимназии."
Ваньо Георгиев, ПМГ в Шумен: "Нека да се има предвид, че тук се обучават най-добрите специалисти, които един ден ще движат България, икономиката на държавата."
Павлин Петков, МГ във Варна: "Директорите, които позволят този прием, ще обучават учениците от 1-ви до 4-ти клас по общообразователните учебни програми, без да има засилено обучение по математика."
Мариана Тодорова, СМГ в София: "Възможността да приемаме първолаци не се приветства от учителите. Дори да се сдобият с правото да приемат първолаци, не всички школа ще се възползват от него. Въпреки това обаче, в случай, че математическите гимназии се преструктурират като средни училища, всеки родител ще има правото да поиска да запише детето си там. Това би създало неприятни ситуации, в които родителите ще искат децата им да учат в нашите училища от първи клас, а ние ще трябва да им отказваме".
-------

Директорите засега изчакват МОМН да промени конкретно текстовете в проектозакона и да ги покаже. Едно обаче е безспорно - и родители, и директори, и възпитаници на математическите гимназии са абсолютно категорични: МОМН да промени проектозакона, както иска, важното е да остане сегашният изпитан модел на прием и обучение в математическите гимназии.
И възниква простият въпрос -

кому е нужно всичко това?

Вместо да се предприема преобразуване на всички гимназии, има много по-простички начини да се спестят проблемите и разстройването на работата в тях. Единият е като вид училища просто да се впишат математическите гимназии с разрешен прием и след V клас. Има и втори вариант, защото в проектозакона наред с изброените 5 вида училища има още една категория - специализирани училища. Такива са спортните, тези по културата, по изкуствата и духовните училища (според Ивайло Старибратов вероятно те всички ще трябва да се пререгистрират с новите си названия). За спортните е записано, че са от V до ХII клас. Може да се определят и математическите гимназии като специализирани гимназии с право на прием и от V клас. Защото си струва освен за спортистите си държавата да се погрижи и за младите таланти на ума. При всички случаи е по-добре, отколкото да се предприема ненужна въртележка с пререгистрации и преобразуване, за да бъдат напъхани всички училища в една схема. 
Според експертите на МОМН целта била да се внесе ред във видовете училища. Не знам до момента да има някакво безредие в този смисъл, затова пък сега хаосът е налице.    


Проф. Сава Гроздев (БАН), дългогодишен ръководител на "златните" олимпийски ученически отбори по математика:

Сегашната система е добра

Превръщането на математическите гимназии в средни училища би ги лишило от възможността да приемат с конкурсен изпит след VII клас. Освен това те няма как да приемат първолаци и да обучават в началния курс, понеже до IV клас децата учат още аритметика и математическите им дарби не могат да се проявят. От друга страна, ако решат да бъдат гимназии с обучение само в VIII-ХII клас, това означава, че ще трябва да съкратят учители, които сега обучават децата в трите прогимназиални години. Ако пък се определят като специализирани гимназии от V до ХII клас, пак няма да имат право на прием след VII клас. Затова самите гимназии в момента не са наясно накъде да се ориентират.
Вярвам, че ще се намери начин приемът в математическите гимназии да се запази и в V, и в VII клас. Голяма част от децата, които са изявили талант в математиката, отиват в математическата гимназия от V клас по настояване на родителите, а след три години решават да се ориентират към друго гимназиално образование. Не са малко тези, които в V-VII клас всъщност се подготвят за кандидатстване в Американския колеж, понеже в математическата гимназия подготовката е добра и е безплатна. Учителите в математическите гимназии не са случайни, това са добри преподаватели, хора с опит, които осигуряват качествена подготовка на учениците. Сегашната система е добра, защото хем в ранна възраст открива математическите таланти, хем след прогимназията позволява да бъдат приети и други ученици, които осъзнато се насочват към математическо обучение и по-късно - към университетски математически специалности.