16 Ноември 2024събота09:11 ч.

"Постамериканският свят"

Кой е за, кой - против?

В новия век великите сили ще бъдат не две, а три, а може би и четири

/ брой: 48

автор:Петър Герасимов

visibility 2346

С наближаването на президентските избори в САЩ в гласовете на противниците (и конкурентите) на сегашния президент Обама все по-често се чуват високи, да не кажем истерични нотки. Нападките са не само по адрес на сегашната администрация  в Белия дом, но и срещу ред други личности, държави и държавни глави. Това се забелязва най-отчетливо в предизборните политически арии на Мит Ромни, силният коз в ръката на американските консерватори.
"Това е президент (Обама - бел.авт.) - често повтаря Ромни в предизборната си кампания, - който дълбоко вярва, че новото столетие е Постамериканско столетие". Сиреч - Америка си е изпяла песента и в това е убеден дори сегашният лидер номер 1 на САЩ.
Едва ли в Щатите може да се измисли по-тежко обвинение срещу действащ политик от това, че патриотизмът му куца и не вярва във величието на "тази страна". Но предизборната борба, както казва поетът, е безмилостно жестока.
А всъщност откъде се появи това понятие "Постамериканско столетие" или по-точно "Постамерикански свят"? Тук се налага да се върнем малко назад, когато под същото заглавие (Post-Аmerican World) излезе публицистичната книга на Фарид Закария - един от най-модните американски коментатори, външнополитически наблюдател на телевизия CNN и постоянен автор на авторитетното седмично издание сп. "Нюзуик". Наистина заглавието на книгата звучи като заупокойна молитва над залязващото величие и хегемония на САЩ.
Яростната атака на републиканеца-милиардер, при която той цитира новия политически термин, тиражиран от Закария, очевидно е притеснила коментатора на CNN, защото той побърза да отговори на Мит Ромни с нарочна статия, в която основната теза бе, че всъщност неговата книга "... не е за упадъка на Америка, а по-скоро за възхода на други" (държави - бел. авт.).
"В цялата си книга - пише Закария - аз съм оптимист по отношение на Америка и съм убеден, че тя може да просперира в един нов свят и да остане най-мощната страна на планетата. Но твърдя, че епохата на самостоятелното доминиране на Америка, на еднополюсността, е завършила..."
Пред тези редове човек не може да не изпадне в умиление пред искрения и дълбок патриотизъм на пишещия брат от далечен Ню Йорк.
Обвинен, макар и непряко, в непатриотизъм, авторът бърза да сложи и допълнителни аргументи на масата: Турция, например, пише той, "вече е с икономика, изчислявана в трилиони... и с 6-процентов икономически ръст", а от април 2009 г. до наши дни е създала нови 3 400 000 работни места - повече, отколкото целият Европейски съюз, Русия и Южна Африка.
През 1990-а, продължава Закария, Бразилия изплува от десетилетия на диктаторство, разкъсвана от инфлационни пристъпи, достигащи 3000 процента. Днес Бразилия е стабилна, равномерно развиваща се демокрация с резерви от 350 милиарда долара в чужда валута.
Несъмнено коментаторът на CNN се е постарал да защити тезата си добре. И въпреки това, убеден съм, че още съжалява, че е въвел термина "Постамерикански свят". А терминът си е съвсем на място. Нашият, двадесет и първи век, е очевидно времето за произнасяне на "довиждане" на бившето американско величие. Това няма да е първото слизане от пиедестала на световното първенство. Само преди 20 години - с общите усилия на Михаил Горбачов и "пиещия с неудоволствие" Елцин - се срути друг "първи в света" - Съветският съюз, дълго страдащ от хронически дефицит на здрава икономическа мисъл.
В същото време, както е известно от физиката, природата не търпи празно пространство. Към пиедестал с цифрата 1 на световната сцена устремно се е насочил огромен Китай. Но днес виждаме, че по същата писта "тича" и една друга държава - Русия. Наистина, що се отнася до общото икономическо производство, официална Москва има още много да наваксва; да не забравяме обаче, че това е държавата с най-голяма територия в света и респективно - с най-големи природни ресурси. Освен това в Русия има военно-промишлена сфера, която никак не е за подценяване.
Тези дни Владимир Путин публикува статия с визия за военното бъдеще на Голямата руска мечка: едрите щрихи, които руският премиер нанася, рисуват една коренно преобразена армия и напълно модернизирана военна визия. И то в съвсем кратък период - до края на това десетилетие. Говорейки за ракетно-ядрения потенциал на Русия, Путин употребява симптоматични изрази като "да пазим барута сух" и грижливо съхраняване на военното наследство, "оставено ни от деди и бащи" - тук, единствено и преди всичко, става дума за огромната ядрена мощ, наследена още от съветско време.
Същевременно Владимир Путин говори за създаване на една почти професионална армия, която в края на 20-те години ще се нуждае годишно само от 145 000 наборници - всичко друго, от солдата до генерала, ще бъде наемна военна сила. Освен това става дума за прилагане на най-модерни технологии - създаване на невидими самолети от пето поколение "Стелт" (като американското "летящо крило" Ф-117 и китайския Джей 80, чийто прототип бе произведен миналата година), за нови свръхмощни атомни подводници, за нови типове междуконтинентални балистични ракети и какво ли още не.
Държава с такъв военно-промишлен комплекс и с подобни амбиции за близко бъдеще като Русия, стъпила освен това и на огромна територия, съвсем не е за подценяване. Очевидно Америка е слязла вече с единия крак от пиедестала, белязан с цифрата 1 (макар че не й се вярва още); Китай е повдигнал един крак, но като че ли не е сам - натам се е запътила и Руската федерация, преливаща от петродолари и ръководена от политик, нямащ нищо общо с хилавите си предшественици (Ах, колко хубаво беше на Америка, когато те бяха на власт!).
Двуполюсната система "Изток-Запад", в която светът живя над четири десетилетия, имаше до голяма степен своята предвидимост (както и обратното). Днес Путин отбелязва в речите и статиите си, че един термоядрен конфликт е "малко вероятен, защото това би означавало края на цивилизацията", но същевременно призовава сънародниците си да държат атомния барут сух. Америка има също своя ракетно-ядрен "барут", но интересното тук е, че в новия век великите сили ще бъдат не две, а три (а може би и четири).
Но още като ученици знаехме, че уравнение с две неизвестни - X и Y, се решава по-лесно от това, в което има и трето неизвестно - Z. Малцина учени и политолози  биха се нагърбили да формулират каква ще бъде картината в света, ако внезапно на сцената застанат не една, не две, а три свръхсили. И какво ще ни предложи този "Следамерикански свят"? Въпроси засега без ясен отговор.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ