Как Гутенберг превзе офисите, или какво (не) знаем за принтерите
Мастилото за тези устройства е по-скъпо от златото, петрола или горивото за космически совалки
/ брой: 184
Едва ли повечето от нас си дават сметка колко напредничави технологии са използвани в устройствата, които отдавна сме свикнали да виждаме в офисите, а и в домовете. Еволюцията на принтерите продължава не само няколко десетилетия, но (колкото и странно да изглежда на пръв поглед) цели векове.
За прародител на принтерите напълно основателно се смята Йоханес Гутенберг. Германският златар и изобретател около 1439 г. конструира механично задвижвана печатна преса с подвижни литери. Със съвременния принтер това устройство е свързано поради факта, че първопечатникът използва мастило на маслена основа, а именно то сега е сред ключовите съставки на тонер касетите. За производството само на една от тях се изразходват почти 4 литра нефт. А повечето тонер касети може да бъдат рециклирани поне 4 пъти. За година една мастилено-струйна печатаща глава използва до 8 тона мастило, като за 1 минута към хартията се изстрелват средно 360 000 капки. Най-бързият принтер в света е Brother HL-S7000DN, който може да отпечата 100 страници само за една минута.
Всъщност идеята за мастилен печат, какъвто е известен днес, датира още от ХIХ век. Но технологията, която го прави осъществим, се създава едва през втората половина на миналото столетие. Обаче най-напред започва да се използва в медицински уреди. Първият мастилено-струен принтер за персонална употреба е HP, появява се през 1988 г. и струва 1000 долара. Любопитен е фактът, че най-скъпите индустриални устройства от този род се продават на цени от $2 милиона, а ширината им може да стигне до 3,86 метра.
Малцина обаче са наясно, че мастилото за принтери е най-скъпата течност на света. Цената й е по-висока от тази на златото, петрола или горивото за космически совалки. Един галон (3,785 литра) от това мастило струва 4700 долара.
Като нови повечето принтери не са изцяло заредени с мастило, а обикновено само наполовина. Една от основните причини за това е намаляването на риска от разливане на мастилото при транспортирането на устройствата. Някои компании обаче, като японската Brother, продават принтерите си заредени на 100%. Не всички знаят, че за тези печатащи устройства има мастила, които дори са годни за ядене. А в една чаена лъжица се събират 1 млрд. стандартни капки мастило, използвани при мастилено-струен печат.
По-голямата част от производителите продават принтерите си на много достъпни цени и разчитат на печалба най-вече от продажбата на оригинални консумативи. Според експерти при моделите Brother Ink Benefit печели най-вече клиентът, защото получава контейнери с мастило за 2400 страници на цена под 17 лв. с ДДС.
Повечето части на принтерите подлежат на рециклиране, включително всички детайли на контейнерите с мастило. Въпреки това около 70% от тях в крайна сметка отиват на сметището. Със своята инициатива Brother Earth японската компания рециклира годишно толкова тонер касети, че те са достатъчни, за да бъдат защитени по 2,6 дървета за всяка коала в Австралия.
Интересно е също, че при печат тонерът в лазерните принтери се изпича при температура над 200 градуса по Целзий и това го кара да залепне към листа хартия. Тонерът може да се разтопи на слънчева светлина или при намокряне с топла вода. Затова една от най-лошите идеи за почистване на тонер е именно по този начин.
Някои лазерни принтери потребяват до 3 пъти повече енергия при печат (до 700W) в сравнение с обикновения компютър, който се използва на бюрото в офиса.
Принтерите на водещи производители са с вградени програми, които разпознават геометричните знаци (с диаметър около 1 мм), предпазващи от фалшифициране на банкноти. Устройствата изкривяват графичния им дизайн при копиране, като например на изображението на 20-доларова банкнота се образуват повтарящи се числа.
Добре е да се знае, че голяма част от съвременните цветни принтери печата на всеки лист хартия серийния номер на устройството, както и датата и часа. Тази информация обаче е кодирана с жълти точки, едва забележими с невъоръжено око. Данните за подобни хитринки бяха оповестени през 2005 г. от правозащитната организация Electronic Frontier Foundation, след което производители на принтери признаха, че мярката е внедрена заради споразумение, сключено между тях, големи банки и правителството на САЩ, целящо така да се даде отпор на фалшификациите. Известно е, че единствено изключение е гигантът Samsung, който не използва такава технология и не печата прословутите жълти точки.
Освен класическите устройства съществува и мишка-принтер. Благодарение на тази микротехнология бързо може да се напечата кратко съобщение - телефонен номер, ключова дума или напомняне.
Детски конструктор печата с флумастер
Принтер от детайли на прочутия детски конструктор Lego бе създаден от жител на Великобритания. Ролята на печатаща глава играе... обикновен флумастер. Устройството има още четири моторчета и USB интерфейс.
30-годишният изобретател, който се представя в канала си в YouTube само като Адам, разкрива, че работата по цветния принтер от пластмасови блокчета му е отнела близо три седмици труд в свободното от служебните ангажименти време.
Британецът свързал творението си към компютъра Apple Mac. Във видеото, което вече е с близо 5 млн. гледания, се вижда, че в списъка с достъпни устройства принтерът на Адам се разпознава като Lego felt tip 110. Невярващите имат възможност благодарение на клипа да се убедят, че машината работи и дори успява не само да напечата документ, съдържащ фразата "Hello World" ("Здравей, свят"), а и картинка, изобразяваща стилизирано конче.