Гергана Кофарджиева в "Преди/След"

Танцуващи в нищото, в "сгъстеното настояще", персонажите в постановката на Иван Добчев по пиесата на Роланд Шимелпфениг все повече приличат на опитни мишки в някакъв глобален експеримент с неясна концепция и отдавна загубени цели на изследването. Какво можем да провидим зад постоянно увеличаващата се скорост на протичане на времето, освен някакъв банализиран, клиширан синдром да не се оставиш, да тичаш в крак с другите, да не изпаднеш... или да "танцуваш все по-бързо само и само, за да останеш на същото място".
И тъй като в този калейдоскоп от "танцуващи в нищото" представата за това кои сме били, кои сме и кои ще бъдем постоянно се променя, героинята на Гергана Кофарджиева непрестанно си спомня нещо или някого, но никога не е сигурна дали споменът е верен и дали изобщо е спомен, а не сън или кошмар. Актрисата пресъздава своята героиня - Щиглеца, жена над 70-те, която вече живее на тъмно, защото не може да понася лицето и тялото си, отразени в огледалата или в стъклата на прозорците - с изключително проникновение в разкъсаното съзнание на постмодерния човек, където отделните парчета живот никога не се слепват и не образуват цялостна и смислена картина. За изпълнението си в спектакъла "Преди/След" Гергана Кофарджиева е номинирана за поддържаща женска роля за "Аскеер 2011".