Естествен разпад

...Нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях...
Сигурно ви звучи познато. Поне на онези от вас, които са чели приказки в детството си. За "Старите хора" става дума и ако сте се сетили, знаете и завършека на повествованието: "Скоро излязъл нов закон: никой да не закача старите хора, а когато вървят по улиците - всеки да им сторва път."
Е, чак до такъв приказен край едва ли ще стигнем, но възрастните в България днес са необходими повече от родителите-трудови мигранти. Това сочат данните на Института за населението и човека на БАН. Какъв е процентът на мигриралите българи обаче не знаем, защото не се води такава статистика и данните, както и заключенията са на око. Хиляди подрастващи у нас и по света познават родителите си само от цветни снимки и кратки клипчета, а гласа им са чували основно в скайп. По-големите, оставени на грижите на баба и дядо, са лишени от активното общуване с родителите, което води до психологическа криза, твърдят учените.
Миграцията е само един от проблемите, поставящи семейството пред "естествен разпад" - термин, известен от ядрената физика. В Западния свят обаче мигрантският прираст бил положителен, докато у нас няма статистически данни какво е положението. Учените тревожно алармират, че обърнатата възрастова пирамида скоро ще ни изправи пред неразрешими въпроси. Фактите са стряскащи, науката изпълнява според отпускания й бюджет основната си роля - да захранва с обективна информация обществото. Кой чува обаче SOS сигналите?
Традиционното семейство в целия свят е изправено пред тежка криза и това отдавна не е новина. Основните причини се търсят в урбанизацията и индустриализацията на обществата, в естествените прекъсвания на роднинските връзки, в икономическата независимост на жената, в нейната винаги подранила еманципация. Подробно са изследвани и описани вече т.нар. нови модели на семейство - съжителство без брак, самотно родителство, съзнателно бездетство. Изучени са особеностите на най-малката клетка в различните общества, констатациите са известни - традиционното семейство изчезва.
Има ли път назад обаче, каква е рецептата за отглеждането на психически здрави деца, само двама обичащи се и икономически стабилни родители ли могат да възпитават граждани? Въпросите пред "естествения разпад" са много, а готови отговори и практични рецепти за следване - няма.
Спасението е възможно само с връщането на човека към моралните стожери, които е изгубил, смятат познавачите на проблема. Срещу безмилостните посегателства на модерността противодействието е съхраняване и защита на структурата на идеалното семейство. А това можело да стане чрез връщане към екзистенциалните корени, които правят от едно общество нация.
Звучи красиво, като съвет от семейна консултация! А може би държавата наистина трябва да се намеси и защити семейството от самата себе си и от делничната агресия на обществото? Нима със сила и закони може да се противодейства на една "ядрена реакция"? Не е ли въпрос на личен избор и личностно решение как да подредим не своя, а живота на децата си, "заразени" отдавна от крайния индивидуализъм и търсенето на полза и изгода в оказващото все по-голям натиск върху институцията семейство индустриално общество...
Тези трудни въпроси терзаят отново онези, които знаят къде е скрито житното зърно за посев... Отговорните днес са трудови мигранти, чиито деца растат в сирачество при живи родители.