Един от многото от недалечното минало...

Пламен БОЕВ

В следващите редове най-вероятно ще има много идеализъм. Такова беше времето, в което живяха моите родители. И, струва ми се, трябва да са били щастливи хора, защото техните идеали се сбъдваха. Искам да опиша щрихи от живота на моя баща. С пълното съзнание, че всичко в неговия живот не е изключение, като него са били хиляди. Затова името на моя баща ще спомена в края.
Тридесетте години на миналия век. Хубаво детство, грамотна майка, баща учител. Живеят в истински български места - Ловеч и Къкрина.
Като ученик в Ловеч (негов преподавател е бил и Панайот Пипков) баща ми е стоял с гръб към черната дъска. Записвали четирицифрени числа на нея, той ги поглеждал и по памет ги казвал. Можеше винаги да каже колко прясна вода има в езерото Байкал, какъв е обемът на язовир "Искър", колко стомана сме произвеждали през 1975 г., колко жилища са построени през 1980-а...
След Ловешката гимназия - казарма в София. Ремсова дейност. После пак в родното село. Има желание да учи, но няма пари. Идва Народната власт. Едва на 22 години е, но вече прякорът му е Дядо Бойчо. Така съселяните показвали уважението си към него.
После е доброволец в Отечествената война. Сърцето на ротата. Награден е с орден за храброст. Идват свободните години. Жени се за мама. На село създават ТКЗС, той е член-основател. Софийската политехника. И пак на предния фронт, този път в строителството на новата държава. Участва в бригадирското движение. Още като студент работи в ателиетата на най-добрите архитекти.
Създава се нова структура - Държавната планова комисия. Той е там. Завършва второ висше - икономика. Отговаря за тежък отрасъл - капитално строителство.
Държавният комитет за планиране е един от най-авторитетните органи на изпълнителната власт. Наричаха го "първа цигулка" в оркестъра от инструменти за осъществяване на социално-икономическата и културна политика на държавата. В създаването му голяма роля имаше моят баща.
След това на работа в СИВ в Москва. Татко е там, когато се изграждат нов тип икономически отношения между определен кръг държави - подобие на сегашния общ пазар в ЕС. Създава се т.нар. международно разпределение на труда. Сега в ЕС на това му казват "квоти" - нищо ново. Само че тогавашното разпределение беше значително по-справедливо и благоприятно за нашата страна. Създава се, пак по подобие на сегашната Световна банка, Международна банка за икономическо развитие на социалистическите страни. Баща ми е неин председател от българска страна.
След СИВ, отново в Държавната планова комисия, в Министерството на металургията и минералните ресурси. Тогава родната металургия преживява разцвет. Четвърт от приходите на държавата са от износ на цветни и черни метали. И към всичко това е причастен моят баща.
Може да съм субективен, но е бил добър икономист, специалист и организатор. Такива бяха хиляди. Търсеха го за приятелство, за компания. Търсеха неговата ерудиция, скромност, компетентност, шеговитост.
Името на моя баща е Борис Радоев Боев от село Стефаново, Ловешко.