Повече интеграция, повече Европа

Възможен ли е друг, по-различен, по-социален Европейски съюз? Накъде върви Европа и как да се осъществи тази промяна? Колко дълбока е кризата и докога ще продължи? Тези и още много въпроси, свързани с бъдещето на ЕС и ролята на левите партии и движения, дискутираха неотдавна в София техни представители от България и други страни от ЕС по време на международна конференция, организирана от фондация "Бузлуджа". В момента европейските институции диктуват политика на социално разграждане, подкопават постиженията на социалната държава и ограничават правата на трудещите се. Голямото предизвикателство пред левицата е да организира съпротива и да представи възможните алтернативи, подчертаха участници във форума. Конкретни стъпки могат и трябва да бъдат предприети, за да се "отърве" европейската политика от лапите на финансовите пазари, така че логиката за печалба да бъде променена в нова логика за социална справедливост и устойчиво развитие.

Опитът на Гърция

в тази връзка може да е доста успешен пример за самоорганизация на хората срещу пагубната политика на икономии и растящата безработица, стана ясно от експозето на Стефания Йоргакаку, научен сътрудник на парламентарната група на партия СИРИЗА в гръцкия парламент.
Преди кризата Гърция се радваше на силен растеж, ниска безработица, страната имаше достъп до много чужди инвестиции. Според представителката на СИРИЗА именно външните капитали са печелили най-много от агресивната си стратегия за въвличане на Гърция в еврозоната. Навлизането на чужд капитал, евтини кредити и повишено търсене - това е характерно за страната преди кризата. Всички те обаче са създали дисбаланси и растящ дефицит по текущата сметка.
И ако в началото на кризата дългът на Гърция е бил 120% от БВП, то заради "спасителните" пакети на донорите той вече е набъбнал на 180% от БВП. Самият дълг има номинална стойност, който постоянно се увеличава.

Помощите са истинска отрова

Това са пари, които не се изливат в гръцката икономика и държава, а директно се пренасочват към чуждите банки, основно германски и френски, за рефинансиране. Става пределно ясно, че истинската цел е дългът да се използва като Дамоклев меч, като заплаха и налагане на политика на притискане на страната, а международните капитали да печелят за сметка на гръцкия капитал.
Заемането на частен капитал преди, сега се използва като извинение за свиването на колана, орязването на заплати и пенсии и съкращаването на работа ръка, подчерта Стефания Йоргакаку. От няколко години в страната върви поетапен процес на целенасочено премахване на всички социални мерки, извоювани в продължение на десетилетия. Вътрешното търсене е паднало до нивата от 2003 г., а покупателната сила на най-ниските възнаграждения - до нивата от 70-те години на миналия век.        
В същото време ценовият маратон продължава, расте инфлацията, а безработицата е стигнала нечувани нива от над 25%, като при младите тя вече е 51 на сто. Това е довело да отприщване на емиграционни процеси и много от младите специалисти бягат в страни като САЩ, Австралия или в държави от Азия. От 2008 г. досега разходите за ток, вода и други комунални услуги са се вдигнали 3 пъти.

Вече всичко се приватизира  

Специфично за гръцката икономика обаче е това, че основните икономически отрасли продължават да се контролират от гръцки капитали, както и банките. Затова и тези, които най-много печелят в кризата, са именно гръцките капиталисти. 
Сред основните цели, залегнали в програмата на СИРИЗА, е да спре по-нататъшното обедняване в страната и да предоговори условията с кредиторите по спасителния план. Освен тях в плана на партията е залегнало връщане на старото ниво на минималната работна заплата, въвеждане на данъчни облекчения за безработни, промяна на законодателството така, че управлението на закрити вече предприятия да бъде поето от работниците, и регистрация на всички богаташи в страната, чието богатство ще бъде облагано с прогресивна скала.
Успехът и дълбочината на осъществяване на този план, подчерта представителката на СИРИЗА, ще зависи от успеха или неуспеха на съпротивителните движения. Йоргакаку припомни за мощната народна вълна от пролетта, довела до предсрочните парламентарни избори през юни, на които гръцката десница получи сериозен удар. Тогава СИРИЗА регистрира 27%. Тя не се съгласи на коалиция с традиционните партии и предприе активни опити за обединение на лявото пространство.  
За разлика от Гърция,

в Унгария левицата е доста слаба 

Според Матиас Беник, председател на движението АТТАС - Унгария, младите в неговата родина не вярват на ЕС и партиите. Те разчитат на движенията за промяна на обществото, но за разлика от Гърция левицата в Унгария е доста слаба и тепърва се обединява за предстоящите през 2014 г. парламентарни избори. Същинската левица, по думите на Беник, сега дори не е представена в парламента.
Сред по-масовите и сериозни организации е коалицията "Заедно 2014". В нея влизат партии и движения с различни политически възгледи, но обединени от общата цел - сваляне на дясната ФИДЕС. Унгария си има и своята "Солидарност" - протестна група от синдикалисти, основно от средите на полицаите и пожарникарите, както и мозъчен тръст в лицето на "Патриотизъм и прогрес".
Прави впечатление

активизацията на студентите

в Унгария. Недоволството и желанието им за съпротива расте, като една от основните за това причини са въведените такси за следване. Сред по-малките, но активни групи в обществото, са Occupy Hungary ("Окупирай Унгария") и фейсбукарите.
Интересна е тезата на Матиас Беник, че не съществува такова нещо като "догонване на по-напредналите държави от ЕС" и всеки опит за него е обречен. Много хора си мислеха, че с влизането на Унгария в ЕС ще догоним останалите, но това не се случва. Средната работна заплата в страната си остава около 60% от средната в ЕС. Сериозна грешка е да се смята, че съчетанието на евтина работна ръка и чуждестранен капитал ще осъществи "догонването".
За разлика от Гърция 80% от банките в Унгария са притежание на чужди трезори, основно австрийски. Те предлагат нисколихвени кредити, като е налице голяма разлика между лихвите, предлагани в швейцарски франкове и форинти.      
Формулата е не "пазар или държава" а

"и пазар, и държава"

заяви в изказването си проф. Иван Ангелов, член-кореспондент на БАН. По думите му Европа няма бъдеще, ако не се интегрира. Ако Германия остане сама, тя също няма шансове да се конкурира на световната сцена с икономически гиганти като САЩ, Китай, Япония и др. Ако обаче под "повече Европа" се разбира продължаващата дясна политика, ако решенията се вземат от европейските бюрократи и чиновници, защо въобще са ни необходими тогава избори.
Проф. Ангелов припомни пред аудиторията ситуацията със спестяванията на българина, като цитира данни на БНБ. Картината показва огромното разслоение в обществото: 75% от всички влогове са до 1000 лв., като сумарно това са малко над 1 млрд. лв. Броят на тези малки влогове е над 9 млн. На другия полюс 625 богати българи с депозити от 1 млн.лв. и нагоре държат над 1.5 млрд. лв.     
Европа продължава да спори за своята икономическа, социална, финансова и структурна политика, каза по време на дискусията  д-р Кристиян Кристен, референт по икономическа политика на ПГ на немската левица. По същия начин и процесът на интеграция се основава на

противоречиви подходи

Европейските договори и институции също не са в пълно съответствие. Поради това винаги трябва да се търси баланс на голямото разнообразие от различни национални интереси и политики. Кризата от 2008 г. оголи доста от дефектите на европейския проект. Стана ясно, че процесът на вземане на решения е до голяма степен недемократичен, непрозрачен и замъглен, а силни лобита и групи за натиск винаги могат да влияят на политическите решения. В комбинация с контрапродуктивните европейски договори и недостатъчните институционални фактори кризата в Европа трудно би могла да бъде преодоляна рационално, бързо и ефективно, подчерта Кристиян Кристен.
Участниците се обединиха около тезата, че бъдещето и оцеляването на ЕС минава през повече интеграция, повече солидарност и споделени отговорности.