16 Ноември 2024събота20:40 ч.

В новата пленарна зала да има опция за 400 работни места, които могат да се заемат, ако бъде свикано Велико народно събрание

На фокус

Кощунството да направиш излишна сграда - символ на държавността

ПП-ДБ и ГЕРБ се канят отново да натикат журналистите като като сардели в мазето на Партийния дом

/ брой: 143

автор:Юлия Кулинска

visibility 1597

Юлия КУЛИНСКА


Управлението на ГЕРБ ще се запомни освен с разцвета на паралелната държава, с възхода на корупцията и на далаверите, и с прищявката и нелепото решение парламентът да се премести в бившия партиен дом. Така и никой не се нае през годините да отговори на въпроса кое и защо наложи напускането на кокетната, елегантна и удобна сграда на пл. "Народно събрание", построена през 1885 г. специално за дом на парламентаризма. Никой не пожела да хвърли светлина колко милиончета на данъците ни са потънали в нечий джоб за безумният ремонт за прустройствата на бившата зала "Георги Кирков" в зала "Св.София".

Най-често признаваната сума е около 44 млн. лв.като само за реконструкцията хвръкнаха над 23 млн. лв. 

Сега властимащите са надиплили още 7 млн. 

за уж допълнително оборудване. И са реанимирали поредната глупост на гЕРБ отново да местят депутатите в уж европейската зала "Св. София", както хората на Бойко Борисов сториха това преди 2 години. Междувременно стана ясно, че в бившия партиен дом тече ремонт, свързан с електрическите, отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, който възлиза на над 18 млн. лв. А, бе ГЕРБ не отстъпват от традицията да правят ремонта на ремонта. И изпразниха сграда, символ на българската държавност и на традицията, и я направиха излишна.

Преди две години, когато капризите на бившия шеф на парламента Цвета Караянчева и на нейните господари, бяха задоволени и парламентът заработи в новата зала, стана фрапиращо ясно, че студената постройка на пл. "Независимост" е изключително неподходяща за новото си предназначение. Шумно рекламираният стъклен купол - "като в Бундестага", струващ повече от един милион, се оказа абсолютен кич, както впрочем изглежда и зялата прясно ремонтирана зала. Пряката светлина, процеждаща се през фолиото, с което е покрит, е доста слаба и недостатъчна. Нелогично и смехотворно изглеждат т.нар. ложи за президента и вицепрезидента и патриарха. Те са набутани в два "килера" от двете страни на президиума. Обитателите на ВИП местата нямат никакъв зрителен контакт с депутатите, нито пък народните избраници - с тях.

Цялата история с набутването на Народното събрание в грозотията, наречена "Св. София", с нищо не допринесе за комфорта на депутатите. Цялото оборудване - пултовете и  мониторите бяха старите, премонтирани от старата зала. Шумно рекламираните микрофони от място не бяха монтирани. Озвучаването беше под всякакви критика. Малките прозорци, през които едва се процежда светлина, и тежкият стил на архитектурата на бившия Партиен дом, създаваха тягостното усещане, че си в 50-те години на миналия век. Съвсем в унисон с управлението на гербаджиите.

 Пълна 

гавра и цинизъм беше отношението към журналистите. 

Строги ограждения пазеха депутатите от журналистическите въпроси

Достъпът им до кулоарите беше отрязан. До тях може да се стигне само с асансьори и от избрани, които са се сдобили със специални карти. Всички, които познават дори малко работата на медиите в НС, знаят, че коридорите на сградата на пл. "Народно събрание" са основното място за интервюта и срещи с депутатите. В бившия Партиен дом подобни теренчета не са предвидено. Журналистите и фотографите бяха набутани в тясно неуютно помещение, намиращо се на партера, почти в мазето, два етажа по-долу от пленарната зала. До нея репортерите нямаха достъп, защото, както и в останалите помещения на сградата, "преградите" могат да бъдат преодолени само с магнитни карти, с каквито разполагат единствено депутати и служители. А нали мисията на журналиста е да задава въпроси и да търси отговори, а не да е регистратор на това, което му "спускат" управляващите.

Интервютата с депутатите минаваха през цедката на пиарите, от чието благоволение зависеше дали някой ще се изкаже и ще коментира проблем пред камерите и диктофоните. Най-често 

сътрудниците криеха началниците си 

недобни върпроси на парламентарните репортери. Единственото място за изявления, но официални, беше т.нар. трибунка в централното фоайе. Тя обаче беше изпозвана само, ако депутатите благоволят да кажат нещо, а не когато журналистите имат въпроси. 

Поради архитектурата на сградата и начина, по който тя е била строена преди години, обхватът от рутерите вътре беше силно ограничен и интернет сигналът - супер слаб. В журналистическото подземие почти нулев беше и обхватът на мобилните телефони, както и на мобилния интернет. По този начин излъчванията на живо и изпращането на видеа до редакциите бяха почти невъзможни. Оставям настрана проблеми с мониторите, които предават пряко в стаята на журналистите. Те бяха с размера на кибритена кутийка, картината се губеше постоянно, а озвучаването беше отвратително.

При сформирането на следващия 45-и парламент през пролетта на 2021 г. шефката на НС Ива Митева взе решение  депутатите да се завърнат в старата сграда.

В една парламентарна република е недопустимо парламентът да заседава на тъмно и представителите на народа да бъдат отделени от медиите. Това е и нарушение на конституционното право да се търси и получава информация. Сграда, в която медиите са натикани в изолатор, би могла да бъде партиен дом, но не и Народно събрание на една демократична държава.

А старата сграда? Какво й предстои? Вероятно ще измислят някакъв музей да й намерят предназначение, след като са я лишили от смисъл. Е, може към него и някой клуб-ресторант на депутата да вместят.

Сигурно трябва да махнат и надписа "Съединението прави силата". Ще подхожда нов слоган на новата им сграда: "Ние сме прости, вие сте прости, затова се разбираме".


Как е в Европа 

Резонен е въпросът дали сравненията с цивилизована Западна Европа, каквито обичаме да правим, ще помогнат да се разбере каква са извършили българските законотворци. Какво би се получило, ако във Великобритания поискат да направят нова сграда на парламента, вместо построената на брега на Темза в днешния й вид в средата на XIX век.

След обединението Германия се върна към традицията и парламентът й се настани в сградата на райхстага в Берлин. С много спорове е реконструиран и е добавен стъклен купол, но достатъчно дискретно, да не променя и доминира над историческата сграда.

Сградата на австрийския парламент е една от най-забележителните във Виена. Депутатите заседават в нея от 1883 г. Първоначално в сградата е заседавал Райстрата Ц двукамерния парламент на Австро-Унгарската империя. След превръщането на Австрия в република днес там заседават  Националният и Федералният съвет. По време на Втората световна война повече от половината от сградата е разрушена. Последва трудна реконструкция, но в крайна сметка тя бива възстановена в първоначалния си вид, а интериорът е модернизиран съгласно съвременните изисквания.

Невероятният парламент в Будапеща се намира на брега на Дунав. Строежът на сградата започва през 1885 година и приключва през 1904 година. Парламентът в Будапеща е една от най-старите законодателни сгради в Европа. И на никого не му хрумвало да я смени с нова и модерна. 


Свидетел на парламентаризма почти 136 години

Старата сграда на Народното събрание е сред първите обществени сгради, построени след Освобождението. Използва се от 1885 до 2020 и от 2021 до днес за провеждане на заседанията на Народното събрание.

Проектът е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович, който е учил Австрия и Швейцария. Народно събрание гласува 220 хил. франка за строеж на сградата. По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е поставена дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е обновено обзавеждането. Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства.

Стилът на сградата на НС е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът ДСъединението прави силатаУ, част и от държавния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. 

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ