Да беше питал, Найо!

На 27 август БНТ излъчи едночасовия документален филм "Пражка пролет 68 софийско лято" с автор Найо Тицин. Той е създаден през 2008 г., изцяло по архивни материали от онова време - снимки, кадри от кинорепортажи, отразяващи две събития от лятото на 1968 г. - Световния фестивал на младежта и студентите, състоял се в София, и встъпването (това беше официалния термин) на войски на пет страни от Варшавския договор в Чехословакия. Разбира се, авторът има своя позиция и това е нормално: помпозната демонстрация на борещата се за светло бъдеще световна прогресивна младеж и като контрапункт - прекършването с военна сила на стремежа на народите на Чехословакия към политически промени, станали известни като "Пражка пролет". Претенцията е, че се борави с фактология, а когато говорят фактите, както е известно, и боговете мълчат.
Но фактите не винаги са достатъчни за да бъде разбрана истината в цялата й пълнота.
В кадрите, посветени на младежкия фестивал в София, е показан тържественият марш на делегациите на стадион "Васил Левски" при откриването. Дикторският текст обявява, че присъстващите приветстват представителите на

 героичната виетнамска младеж

За днешните млади хора, а и за самия Найо Тицин това със сигурност е една шаблонна фраза, без особено съдържание. Найо Тицин е роден две години след събитията в неговия филм. Той, а дори и 5-6 години по-възрастните от него, да не говорим за поколенията след осемдесетте години, едва ли имат и смътна представа за обстановката в света по онова време въобще и за войната във Виетнам в частност, която беше горещото въплъщение на Студената война, противопоставяща Запада и НАТО на социалистическия блок и Варшавския договор.
Да поразкажем на Тицин и поколенията след него това-онова за

американската намеса във войната

която се води на виетнамска земя между Севера и Юга. Тя започва през 1961 г. при президентството на Кенеди с увеличаването на броя на американските военни "съветници" (те "съветват" южнокорейския режим) от 3500 на 5576 в началото на 1962 г., 17 000 през октомври същата година, вече 25 000 година по-късно. При наследника на Кенеди Линдън Джонсън започва т.нар. ескалация на войната във Виетнам, като именно някъде към 1968 г. броят на американските войници от трите рода войски достига 530 000, а общо във войната са участвали 6 милиона американски военни. От тях загиват над 50 000. Над Северен Виетнам са изсипани 15 милиона тона бомби, 100 000 тона дефолианти, в резултат на което са

убити 3 милиона души

унищожени са 43% от обработваемите земи, 44% от тропическите гори. Съпротивата в САЩ срещу американската намеса във Виетнам води до катастрофална загуба на демократите в президентските избори през 1968 г. Републиканското правителство на Никсън започна деескалацията на военното участие на САЩ, за три години от половин милион броят на американските военни във Виетнам е свит до 20 000 и накрая на 27 януари 1973 г. в Париж е подписано споразумение между САЩ и Демократична република Виетнам за прекратяване на огъня.
Ето затова на софийския фестивал на младежта и студентите са така френетични аплодисментите за делегацията на виетнамската младеж. Тогава това беше израз на подкрепа и солидарност с виетнамския народ, жертва на американската агресия. Вярно, шаблон беше, че

 светът е разделен на два лагера

лагера на империализма и социалистическия лагер, но това беше действителността. Е, при тази действителност Пражката пролет се възприемаше като отслабване на социалистическия лагер. Погледнете картата на Европа: Чехословакия имаше обща граница със Съветския съюз. Можеше ли Москва да допусне този прозорец на нейната западна граница, който можеше да се превърне в коридор за танковете на НАТО. Би могло впрочем да се търси известна аналогия със събитията сега в Украйна. НАТО прави военни маневри в Черно море; американски ракети се разполагат в непосредствена близост до руските граници. Те уж бяха насочени срещу Иран, но и след последните американо-ирански споразумения не бяха изтеглени. "Москва на сълзи не вярва", както гласеше знаменитата книга на Иля Еренбург.
Преди време бях писал в ДУМА, че днес не е трудно дори за начинаещ политолог, разполагащ със съвременния ценностен интструментариум, да разобличи антидемократичността на "доктрината Брежнев" за ограничения суверенитет, довела до "встъпването на братските армии за оказване на интернационална помощ на братския народ на Чехословакия". Но можем ли да не отчитаме, че в края на 60-те години факт беше и военната надпревара, и желязната завеса, и разделението на света на два лагера, и

борбата за сфери на влияние

а и не съвсем призрачната заплаха от ядрена война! Начинаещият днешен политолог лесно ще докаже несъстоятелността на определянето като "контрареволюция" на опита на Дубчек и неговия екип да счупят калъпа на догматичния социализъм. Но нима не се оказва нефелен пред реалностите на съвременния свят инструментариумът за пророкуване на тържеството на мултикултурализма, на толерантността, а във Франция, Франция! вече се гаврят с напъните за "angelisme", май най-точно е да го преведем като "ангелщина" спрямо отказа на имигрантските орди да се съобразяват с европейските порядки!
Във филма на Тицин имаше специално посветени кадри на соцпропагандата по онова време. Показваха се заглавия на първите страници на вестниците, които бяха естествено в духа на "встъпването на братските армии за оказване на интернационална помощ..." Скука! Да беше се обадил Найо да го пооткрехна по въпроса.
В средата на септември 1968 г. бях на почивка в Международния дом на журналистите във Варна, когато спешно ме извикаха на плажа, търси ме главният редактор на "Народна младеж". Вальо Караманчев ми нарежда с първия самолет да се прибера в София, за да отлетя за Прага. Почти месец след събитията нашите партийни и държавни ръководители се бяха подсетили, или ги бяха подсетили, че трябва

медийно покритие на събитията

в Чехословакия.
В рамките на два-три дни 5-6 пратеници на централните софийски всекидневници се събрахме в хотел "Париж" на Вацлавския площад. Преди да тръгна, питам Караманчев за инструкции. "Ти луд ли си? Какви инструкции, пращаме те там да гледаш и ти да осведомяваш какво става". Толкова за дирижираната журналистика, господин Тицин. А ако, драги Найо, ме беше попитал преди да си правиш филма, щях да ти разкажа далече по-занимателни неща за "дирижираната пропаганда" от показването на първи страници на "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Народна младеж" с еднотипни заглавия. Щях да ти разкажа, че основен източник на "вдъхновение", сега биха го нарекли "опорни точки", за нас, новопристигналите

български журналисти

беше една "Бяла книга за събитията в Чехословакия", издание на съветската Агенция по печата "Новости". И добре се котираше един дебелашки, очевидно милиционерски виц, заиграващ с името на Александър Дубчек: "Мы дуба будем резать, а ЧК ("чрезвичайная комисия" - една от абревиатурите на съветските тайни служби) останется" - "ние дъба ще го сечем, а ЧК ще остане".  
Да беше питал, Найо, щях да те открехна и как нас, журналистите, на които предстоеше физическа близост с участници в младежкия фестивал от страни, в които върлува жълта треска, малария и други тропически болести, ни обработваха предварително агенти на МНЗ (Министерство на народното здраве), командировани в редакциите. Редяхме се на опашка (може ли да се мине без опашка при комунизма) пред стаята на отдел "Учащи", където две такива агентки, маскирани като медицински сестри, ни слагаха ваксини. Идва нашият ред с Евгений Станчев. В характерния си закачлив стил Генчо подхвърля: "Сестра, да знаете, че аз припадам от инжекции". "Нищо, ние знаем как да ви свестим". Сяда той на стола, запретва ръкава, сестрата боцва с иглата, Евгений избелва очите, едва го задържам да не се срине на пода. Агентката-сестра професионално му удря шамари, пръска го с вода. "Ама другарю, какви са тия номера?" "Аз ви предупредих, че припадам от инжекции".


 Кадри от Прага, м. август,1968 г., когато войски на пет държави от Варшавския договор встъпват в Чехословакия
 

Националният стадион "В. Левски" Ц София, 1968 г. Откриване на тХ Световен младежки фестивал

Ужасите на Виетнамската война