БСП е за засилване на реалната икономика и индустрията

"Десетгодишното членство на България в ЕС не донесе на страната желаното благосъстояние, ето защо основните цели на програмата на БСП са икономика-заетост-доходи-растеж". С тези думи съпредседателят на Съвета по финанси, икономика и енергетика към НС на БСП Борислав Гуцанов откри във вторник обсъждането на част "Икономика" от платформата на партията. Той акцентира пред присъстващите икономисти, експерти, представители  на синдикални и работодателски организации и граждани на три тревожни обстоятелства, които са в основата на промените, предложени в програмата.
Първото се отнася до бюджета на страната. "През последните повече от 25 г. се прави един бюджет на оцеляването, от който и да е кабинет. Едва ли не копи/пейст, без да има ясни приоритети, още повече дългосрочни за икономиката. Считаме, че тази практика трябва да бъде прекратена", каза Гуцанов.
Макрорамката на България, в която около 67% от БВП идват от сферата на услугите, 19% от индустрията и производството и 5-6% селското стопанство, е второто притеснително обстоятелство. То е неприемливо на фона на това, че остава малко време, в което може да се разчита на еврофондовете, заяви Гуцанов, аргументирайки необходимостта от реорганизация и засилване на дела на реалната икономика и на индустрията.
Третото обстоятелство е държавният дълг. В средата на 2014 г. той е 18,8 млрд.лв., а към днешна дата около 27 млрд.лв., или около 30% от БВП. "Всичко това ни притеснява и беше водещо при подготвянето на програмата плюс малките и средните предприятия (МСП), които са около 320 000 и 994 000 души са заети в тях", подчерта Борислав Гуцанов.
Водена от разбирането, че икономиката и образованието са двете направления, решаващи за излизане на държавата от дълговата спирала, в която се намира в момента, и които могат да я направят конкурентоспособна. БСП предлага създаване на два фонда. Единият - "Индустрия" с първоначален капитал от 500 000 лв., с който държавата реално да подпомага развитието на икономиката, нейното възраждане и създаване на нови предприятия в различни сектори. Другият - "Образование", който да подпомага обучението на специалисти и развитието на високи технологии.
Предлаганите мерки за МСП бяха оценени в последвалата дискусия от Васил Велев, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България като полезни и необходими. Той обърна внимание на състоянието на образованието и на липсата на интерес към природо-математическите специалности.  "Човешките ресурси са основният проблем пред икономиката днес и тук стои въпросът не само за образованието, а и за миграцията", каза Велев. Той предупреди левите, че предлаганите от тях мерки за увеличаване на ставката на данъка на физически лица за приходи над 20 000 лв. месечно няма да сработят, ще бъдат лесно заобиколени и даде примери как това ще се случи.
По време на срещата някои акценти постави проф. Иван Ангелов, който е предложил с писмо до делегатите на конгреса свой вариант на лява платформа за управление. "Ако България иска да догонва останалите в ЕС, трябва да постигне ръст в икономиката 7-8%", посочи той. БВП на страната е 47% от средния в ЕС, а средните доходи са едва 20% от европейските. Във варианта си за програма проф. Ангелов предлага делът от БВП, който се разпределя чрез бюджета, да нарасне от 38% сега на 44-45%, защото средно в ЕС сега той е 48,5 %. С това ще се освободят до 6 млрд. лв. допълнително за публичните сектори. Неолибералните и самоцелни фискални рестрикции у нас доведоха до обедняване и недофинансиране на всички сектори. Идеята на проф. Ангелов получи подкрепа в дискусията от икономическия експерт Александър Ангелов, който каза: "В момента в България се реализира т.нар. социално-либерален фискален модел. Чрез бюджета се разпределят 38% от БВП. Не ми е ясно защо Словения има 48%, Полша има 58%, а ние стоим на само 38%".
В своя вариант на програма проф. Ангелов предлага повишаване на реалните заплати в държавния сектор с 10% всяка година, а също и нарастване на пенсиите, като към 2021 г. брутната месечна заплата достигне 1500 лв., а средната пенсия за трудов стаж 590 лв. 
Моделът, предлаган от проф. Иван Ангелов, предвижда преместване на финансовото бреме от бедните и средните слоеве към богатите. Това ще стане чрез ръст на бюджетните приходи от преки данъци за сметка на косвените и чрез прогресивно данъчно облагане вместо плосък данък с две ставки, както предлага сега БСП. Необлагаем минимум 460 лв., данък 10% за доход до 2000 лв., 15% - до 3500 лв., 20% до 5000 лв. доход и 25% над 5000 лв. Малките семейни компании да бъдат освободени от данъка върху печалбата, нулев данък върху реинвестираната печалба на фирмите за следващите 10 години и диференциран ДДС - до 5% за лекарства, учебници и детски стоки и повишено облагане до 27% за луксозни стоки, предвижда още моделът на проф. Ангелов. За отношенията с Русия той предвижда отмяна на санкциите, засилване на връзките в строителството, науката и земеделието.  
Пламен Минев, икономически експерт на БСП, защити платформата, като обясни, че "не правим големи промени, защото смятаме до 3-4 години да преминем към семейно подоходно облагане, след  диалог с останалите политически партии". Вместо необлагаем минимум решихме на всеки родител да се приспадат 50 лв. от месечния му облагаем доход, каза той.
Неудовлетворение от програмата заради отлагането на въвеждане на необлагаем минимум изрази Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". "С данъците, които имаме, ние в момента сме офшорна зона", заяви тя и добави: "Нужно е да увеличим заплащането, за да дадем по-добри условия на труд, за да останат хората тук. Защото работодателите си внасят хора, които работят за по-малко пари и надявам се разбирате какво се случва?" Позицията й бе подкрепена от вицепрезидента на синдиката Йоанис Партениотис. "За да се запазят специалистите в България,  трябват две неща - политика по доходите и справедливост и сигурност. Иначе няма как да удържите младите хора тук", каза той.
Димитър Бранков от Българската стопанска камара охлади ентусиазма на синдикалистите, като припомни данни на Евростат, според които България е лидер по ръст на заплатите, но в същото време има много малко придвижване в БВП. "Нещо не е наред, заяви Бранков - хем растат средните заплати, хем няма ръст на БВП". Отговорът според него е в анализите на Световната банка, които сочат, че страната ни има ограничено фискално пространство (заради валутния борд), и предложи да се подобри събираемостта, защото няма откъде другаде да се вземат пари. "По мои изчисления, когато бях експерт в бюджетната комисия на НС, НАП не събира между 5 и 10 млрд.лв. годишно", каза Александър Ангелов. Според Гуцанов желанието и на БСП е да изкара на светло оборотите и печалбите на големите компании. Той  даде пример с ЕРП-та и с рафинерията "Нефтохим", която има милиарден оборот, но от години все е на счетоводна загуба и не внася данъци в хазната. Той призна, че данъчната тежест при действащото законодателство "сега пада върху МСП и хората".
Изберете нещо иновационно, от което да се тръгне напред, посъветва акад. Васил Сгурев. "Иновативни приоритети, гласувани от НС, няма вече от 27 г. Иновационният фонд в сегашния му вид не се проверява, наливат се пари и никой не може да каже какъв е пазарният резултат от това. Не може само на база купуване на чужда наука и чужди машини, да се съкрати дистанцията между нашата страна и останалите", добави Сгурев.  Думата"технология" не се чува. Това е разковничето. Или ще създаваме и ние нещо в това отношение, или няма да има добавена стойност. Разбира се, хората трябва да се хранят, не могат всички да са във високотехнологични производства, но ако някой си поставя за задача да съкрати дистанцията между България и другите страни, трябва да постави всичко на друга основа. Така е разработен моделът, че човек остава с усещането че се разчита на дългата ръка на пазара. Тази ръка няма да ни помогне да съкратим дистанцията с другите страни, каза академикът.


Из акцентите в програмата на БСП:

* Стартиране на 10-годишна програма за нова икономика, създаване на нови предприятия (или възстановяване) в сфери с висока добавена стойност.
* Разработване на краткосрочни регионални планове за възраждане на икономиката поне в едно до три основни направления във всички 28-областни центрове.
* Създаване на възможности за развитие на интермодален транспорт чрез строеж на нови терминали в пристанищата Варна, Бургас, Русе и развитие на ЖП инфраструктурата.
* Развитие на военната промишленост, използване на съществуващи мощности и специалисти чрез програми за строеж на военни кораби за нуждите на отбранителната система.
* Нулева ставка на данък "Печалба" при годишен оборот от търговска дейност до 150 000 лв. за стартиращи предприятия, създадени от предприемачи до 35 г., които в рамките на 24 месеца да открият минимум 5 работни места.
* Задължение за големите търговски вериги да предлагат български храни в определено процентно съотношение от цялата стока.
* Предоставяне на българските малки и средни производители целево и нисколихвено финансиране, алтернативно на търговските банки.
* Стратегическа подкрепа и инвестиции в наука, нови разработки и иновации, комбинирани с допълнителни стимули. В тази връзка: Създаване на фонд "Индустрия" с начален капитал от 500 млн. лв. за дялово финансиране на предприятия на база 10-годишна стратегия за развитие на индустриални мощности на пазарен и регионален принцип. Увеличение на капитала на фонд "Иновации" със 150 млн. лв. за подкрепа на млади български инженери и специалисти, които създават свои фирми.