16 Ноември 2024събота19:05 ч.

Антисистемният бунт на "ненужните"

Цяло едно поколение във Великобритания е социално изолирано, бедно и без перспективи

/ брой: 198

автор:Иван Аладжов

visibility 2511

Преди години френският социолог и журналист Емануел Тод, автор на "Окончателният крах" (1976) и "Краят на империята" (2002), в които предсказа разпада на СССР и края на САЩ като водеща икономическа сила, което се случва сега, в интервю за немски ежедневник бе заявил, че в обозримо бъдеще очаква да има социални младежки бунтове в развитите държави. Причината за това, според него, била, че цяло едно поколение, израстващо в семейства на маргинализирани, трайно безработни родители или на заети на несигурни трудови договори, се чувства ненужно, унизено, социално изолирано и без всякакви перспективи за промяна на статута. И именно то ще въстане, водено от омразата си срещу системата, нейните елити, богатите, политиците и бранещата ги полиция.
Днес ставаме свидетели точно на този феномен. Бунтове на захвърленото на произвола на съдбата младо поколение, оставено без бъдеще, избухнаха вече на няколко пъти - първо във Франция през изминалите години, после в Гърция, Северна Африка, Испания и актуално в Обединеното Кралство. До тези екцесивни размирици се стигна, защото ножицата между бедни и богати се е разтворила до вече напълно непоносими дори за развитите западни държави нива, а етническите малцинства там се чувстват все по-дискриминирани и конфронтирани с непоносим ежедневен расизъм.

Лондон - Първият и Третият свят събрани в едно. Никъде другаде в Западна Европа разликата между бедни и богати не е толкова голяма


След като масовата намеса на полицията в цяла Англия и проливните дъждове прекратиха на първо време размириците в повечето британски градове, премиерът Дейвид Камерън реши най-после да направи оценка за най-тежките от 1980 г. насам социални вълнения, които разтърсиха Острова. Консерваторът обяви твърд курс спрямо бунтуващите се от гетата. Отговорът щял да започне с "ответен удар". "Част от нашето население е не само пропаднало, но и болно", назидаваше Камерън. Но той не каза нищо за причините за това "заболяване", защото това би означавало да подложи на критика политиката и на своето правителство.
След идването си на власт кабинетът на Камерън прие най-тежката и антисоциална програма за икономии в историята не само на своята страна, но и на ЕС. Тя предвижда съкращения в държавния бюджет до 2015 г. в размер на около 95 милиарда евро. Най-големият дял от тези икономии, с които трябва да се намали големият бюджетен дефицит, който през 2010 г. бе 10,4% от БВП, се пада на социалния сектор.
Тези съкращения предвиждат орязване на помощите за гледане на деца и за младите, на жилищните субсидии, засягат най-тежко бедните и страдащи от висока безработица градове и региони на Обединеното кралство. "Ще има безредици", предупреди още през юли младеж от лондонското предградие Тотнъм пред в. "Гардиън", след като поради липса на пари бяха затворени почти всички младежки клубове в района. Голата сеч в публичния сектор, на която през следващите години ще станат жертва още близо половин милион работни места, ще засегне особено силно младежките служби, коментират от профсъюзите: "Всяка четвърта младежка институция е изправена пред катастрофални съкращения". Това е три пъти повече от съкращенията в останалите общински сектори. Хиляди работещи в тях ще трябва да напуснат и съответно да остават без препитание.
Така че изстъпленията във Великобритания въобще не бяха неочаквани. Потенциалът за подобна експлозия бе дълго време налице. Мерките за социални икономии на кабинета Камерън са толкова брутални, а липсата на перспективи за младите до такава степен стряскаща, че всеки трезвомислещ би следвало да е в състояние да предвиди до какво може да доведе това.
Не липсваха и редица предупреждения за назряващите бунтове, но правителството умишлено ги игнорираше. В началото на август криминологът Джон Питс предупреди, че съкращенията ще имат за последица нарастване на насилието още през лятото. Председателят на националното бюро за децата сър Пол Еналс прогнозира, че комбинацията от ширеща се безработица и социални съкращения ще отслаби връзката на младежите с техните райони по местоживеене и ще доведе до фундаменталното им маргинализиране. "На улицата израства едно поколение без всякаква надежда и идеи", заяви пред журналисти живеещата в Тотнъм Лара Ойдъл, сочейки ширещата се младежка безработица в това лондонско гето. "Системата ражда цяло едно поколение от млади хора, които са загубили всякаква надежда, че ще могат до постигнат нещо в живота си".
Дори най-висшият представител на англиканската църква остро разкритикува политиката на безпрецедентни съкращения на английското правителство. "Със забележителна бързина правителството провежда радикална политика, за която никой не го е избирал", пише в статия Роуан Уйлямс, ерцбишоф на Кентърбъри. Той счита, че много британци не са наясно "какво общо има демокрацията с една подобна политика".
На младежите от гетата, чиито предци често са емигранти от бившите колонии на британската Империя, днес се гледа като на "Underdogs" (бездомни кучета, аутсайдери), които не само, че не спечелиха нищо от икономическия бум до 2007 г., но пострадаха и най-силно от настоящата криза. Безработицата сред тях се е удвоила за десетилетие и вече гони 20%. А хората, които все пак успяват да си намерят работа, са толкова лошо платени, че за тях това не представлява реална перспектива за излизане от мизерията. И университетите, които също са подложени на тежки финасови ограничения, вече не представляват алтернатива за тези младежи. Тази година те са намалили приема на студенти 10 пъти и са увеличили таксите за следване три пъти до непоносимите за обикновените граждани 9000 лири на семестър, с което все повече се превръщат в затворени елитарни инкубатори само за децата на заможните.
Младите съответно имат усещането, че системата като цяло не работи в тяхна полза и че те не могат да си намерят място в нея. Британските граждани от етническите малцинства представляват основната част от най-нисшите социални слоеве. 70% от бедните жители на Лондон принадлежат към тази група. В гетата на големите градове 1/3 от населението преживява от социални помощи, които сега се съкращават драстично.
Грабежите при неотдавнашните безредици бяха обяснени от криминолога Питс със социалната маргинализация на предимно младите участници в размириците. Става дума за "млади хора, които нямат какво да губят - те нямат надежда за просперитет в обществото". Според едно изследване на "Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Европа", Великобритания е с най-ниското ниво на социална мобилност в ЕС. Известното със своето кастово високомерие и отживели предубеждения и навици британско общество се отличава, особено в столицата, с ясно изразено социално разделение. Обитателите на запустелите гета живеят в непосредствена близост до стъклените небостъргачи на банките от Лондонското сити. А само няколкостотин метра извън него човек има чувството, че излиза от Първия и влиза директно в Третия свят.
Най-богатите 10% от жителите на Лондон притежават 275 пъти по-голямо състояние от най-бедните 10% (!) В почти никоя друга европейска държава пропастта между богати и бедни не е толкова дълбока, колкото е във Великобритания. Увеличението на класата на "излишните хора" се обяснява и с пълзящата деиндустриализация на някогашния пионер на капитализма. Делът на произвеждащата стоки промишленост на Обединеното краство сега е едва 16%, колкото е и нивото в най-тежко засегнатата от финансовата катастрофа Гърция.
До избухването на кризата британският банков сектор успяваше все пак да поддържа някакво развитие на икономиката. Но с въвеждането на мерките за икономии водовъртежът надолу се усили. Броят на регистрираните безработни се очаква да нарасне т. г. с нови 200 000 до 2,7 милиона души, а прогнозите за стопански растеж са намалели до скромните 1,4%.
Според заключенията на премиера Камерън, направени на последното кризисно заседание на парламента, виновни за размириците на младежите са техните родители. Както министър-председателят убеждава, в страната се шири представата, че всеки може да има всичко, което си поиска, без да плаща за него. Шефът на кабинета заяви, че не желае да участва в дебат за пари, ресурси, съкращения и произтичащите от това социални последици, а би искал да се дискутира само за моралните недостатъци в обществото.
Премиерът обяви безкомпромисна борба срещу виновниците и сурово наказание за предизвикалите безредиците: "Ще си платите за това, което направихте", заплаши той. Камерън заяви, че ще въведе забрана за носене на качулки и маски по време на демонстрации и ще проучи възможността за използването на армията вътре в страната. На полицейските сили ще се предостави ново, специално оборудване за борба с безредиците. Камерън поиска и законови промени, позволяващи по време на криза да се изключват социалните мрежи в интернет. Той обяви, че участващите в безредиците ще бъдат лишени от правото на социални жилища. Във връзка с бунтовете бяха арестувани няколко хиляди души и те ще бъдат съдени по бързата процедура. Прави впечатление, че много от тях работят на лошо платени обществени длъжности.
От страна на профсъюзите се изказа остра критика срещу политиката на правителството. Синдикатът на държавните служители разпространи становище, в което заявява: "Ние не одобряваме използването на сила. И ако безредиците бъдат определени само като "акт на безразсъдство", това означава, че се пренебрегват причините за тях и се изоставя търсенето на оптимални решения за тяхната превенция. Безработицата сред младежите достигна рекордни равнища, учебните такси бързо се повишават, социални услуги се орязват. Ние трябва да се предпазим от изкушението да демонизираме младежта. Тя е най-голямата жертва на икономическата криза. Поведението на финасовия и политически елит е по-големият проблем, с който трябва да се занимаем".
А масираното струпване на полицейски сили и дори армейски подразделения по улиците на големите английски градове ще пресече само временно насилието, но не може да бъде трайно решение. Престъпността и омразата ще продължат да растат паралелно с увеличаването на пропастта между бедни и богати. Подобни изблици на насилие могат да се предотвратят само ако политиката най-после се захване с истинските причини за избухването им - зеещата бездна между презадоволените елити и все по-трудно живеещите хора от низините. Но това най-вероятно няма да може да се реализира в рамките на тази икономическа система.

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ