16 Ноември 2024събота15:49 ч.

Ампутирана България

Изложбата "Хиляда тона откраднато изкуство" на известния художник Цветан Стоянов е свидетелство как мълчанието и безразличието ни обричат на лишаване от историческа памет, на отказ от естетика в жизнената ни среда

/ брой: 299

автор:Олга Маркова

visibility 4646

В задъхания ритъм на всекидневието препускаме от година на година, а глобалните обществени проблеми си остават все същите. Голяма част от тях видяхме на екрана на наскоро завършилия в Пловдив 22-ри фестивал на българското документално и анимационно кино. Онова, за което отдавна не сме виждали създадени филми, е ограбването и унищожаването на националното ни изкуство.
Ето защо искрено вълнение и съпричастие извика у мен уникалната по рода си изложба в галерия "Алма матер" в СУ "Св. Климент Охридски" (14 декември т.г. - 7 януари на новата) с недвусмислено заглавие "Хиляда тона откраднато изкуство" на известния художник Цветан Стоянов. Тя е една представителна извадка от колосалния грабеж, на който вече няколко десетилетия е подложена родината ни. Тази тема отдавна съпътства моя живот и не ми дава покой. Може би поради природния ми дар (разбирай недостатък) да не мога да свиквам с обкръжаващото ме безумие, нарастващо всеки ден в геометрична прогресия. Потриса ме поговорката: "Кучетата си лаят, керванът си върви". Не че се опитвам да сложа прът в колелото на Историята. Убедена съм, че никой не съществува сам за себе си; човек е част от обществото, което би могло да се развива само с усилията на всички ни. В едно от брилянтните си есета Томас Ман твърди, че интелектуалецът не може да бъде аполитичен. Никъде не ще успееш да се скриеш от самия себе си, дори в безсънните си нощи...
Та как да се разделиш със спомените от своето детство, когато си се любувал на игривите "Кончета" в парка на бул. "Владимир Заимов" - една от първите откраднати пред очите ни пластики, или на издигнатите с почит в Борисовата градина бюстове на велики дейци на българското изкуство: от маестро Георги Атанасов (автор на първата наша опера) до Панчо Владигеров - емблематични за нацията ни личности. Сега децата и внуците ни не могат да ги видят, тъй като са или претопени, или нарязани на парчета за задоволяване на лични цели. Отвращава ме всеки опит за поединично спасяване, обикновено за сметка на другите. Вече няма светини - убеждават ме околните. А какво правим, за да ги има?!
Именно на този въпрос отговаря експозицията на Цветан Стоянов. В нея са включени рисунки, дигитални принтове, инсталация и архивни материали, разкриващи представително някои от значимите достижения на българската скулптурна школа. "Целта на изложбата е да покаже обезобразяването на ярки паметници чрез сравняване на вида им от времето на тяхното създаване с днешното им печално състояние", споделя авторът. Още с влизането в първата зала те посреща "Език свещен..." - паметник, изграден от Владимир Гиновски пред Народната библиотека. Изумява те пренебрежителното отношение към създателите на славянската писменост и култура - образите на светите братя Кирил и Методий са издраскани педантично с графити - кощунство, което показва безкултурието на техните драскачи.
Експозицията напомня за осемте скулптури на моста на ул. "Гурко", пред Националния стадион "Васил Левски", ограбвани по елементи. Незабравимият "Дискохвъргач", който първоначално бе лишен от краката си, вече е напълно унищожен. Под липсващата творба на Величко Минеков Цв. Стоянов е сложил надпис - "скрап". А спортистката с отсечена ръка назовава "Ампутирана гимнастичка".
Оживява и споменът ни за чудесната чешма със скулптурна композиция "Похищението на Европа" на площад "Такев", която вероятно се "подвизава" в някоя частна колекция. За нея Георги Чапкънов получава златен медал и първа награда от Френската академия на изкуствата. Няма да забравя как той се разплака, когато го осведомиха за открадването на творбата. Подобна е съдбата и на другата чешма в градината на черквата "Свети Седмочисленици" - внезапно изчезна скулптурната композиция "Птици", също на Чапа, която  украсяваше чешмата и възпитаваше в дух на естетика онези, които ще пият от нея. Затова и Цв. Стоянов я назовава "Отлетелите птици". Така постепенно отлита изкуството и талантът на нацията ни. Ограбен е не само авторът, а и животът на онези, които са посветили усилията си за изграждане на произведенията. Възникват много въпроси, свързани с битието на тези творби и отношението към тях. Вече се приватизира всичко, което може да се продаде. Много сгради се продадоха заедно с изкуството в тях; понякога артпроизведенията са по-скъпи от самите жилищни площи. За жалост приватизирана чрез ограбване е и значима част от българската пластична култура - една след друга изчезват любими от детските ни години градински пластики, части от паметници, а често и цели фигурални композиции. И то в самия център на София! Припомнете си какво се случи с основния паметник в емблематичната за всеки столичанин Докторска градинка. Почитта към загиналите в Руско-турската война медицински работници бе сразена на няколко етапа - първоначално с разграбване на естетски положените лаврови венци. След това настъпи погром. Пак оттам безследно изчезна обичаната от децата скулптура "Рибарче" (вероятно на Любомир Далчев). Мнозина си спомнят и "Сърничката" до Орлов мост (автор неизвестен) - погледът ти и днес продължава да я търси на същото място... Не става дума за крайни, неосветени квартали, а за сърцето на столицата.
Години наред сме свидетели на последователното разграбване (парче по парче) на паметника, създаден от Валентин Старчев в парка на НДК в чест на 1300-годишнината на българската държава. Докато се вихрят нелепи обществени спорове за него, той окончателно рухна, символизирайки безхаберието на сменящите се управници. Прекосявайки този парк, неволно се сетих за един разговор между двама "майстори" точно тук (в близост до паметника), които явно безсмислено поливаха току-що засадено от тях доста хилаво дръвче без никакви шансове да порасне. (Забележете - това се случва на пустеещата територия на "изкланите" през последните месеци десетки клонести дървета, които през лятото ни пазеха сянка, а през есента радваха минувачите с пъстроцветието си!) Единият: "Докога ще поливаш това дръвче?" Другият: "А бе, нали трябва да бръмчим до довечера!" Този глагол дълго не напусна съзнанието ми. Погледнах си часовника - беше 15 часът. Представете си това бръмчене до края на работния ден! Описах възмущението си в едно есе и го предложих за печат на два вестника. Последва еднакъв "етичен" отговор: "Изчакайте да свърши ремонтът". Ето и резултатът: от бул. "Витоша" спокойно, през целия кастриран "парк", вече се вижда "Фр. Нансен". Нищо не ти спира погледа - като в пустиня. Същевременно официално се заговори за изчезването на огромни суми в тази "реконструкция"!...
А паметникът на Васил Левски, чиято свята личност е стаена в сърцето на всеки българин? За неговото построяване навремето са платени 70 000 златни лева. Първо изчезнаха грифоните, после... и т.н. Докато изчезнем и самите ние като нация. Авторите на ампутирана България не могат да предадат изкуството си на деца и внуци. За по-малко от половин век сме свидетели на този цивилизационен срив между поколенията. Пострадали са 20 000 паметника - нарязани, претопени или задигнати и настанени в частни колекции. А са построени 4-5. Тези явни престъпления спрямо авторите и спрямо цялата ни култура водят до ограбване на творческите личности, както и на човешки животи, тъй като в скулптурното изкуство се влага трудът на много хора. Заличават се цели периоди от родното ни пластично изкуство. Към тях можем да добавим стотици стенни и резбовани пана и пластики - също откраднати или превърнати в просташки интериор на изби, механи, барове, игрални казина... Така се ощетява отвсякъде националното ни богатство, културното наследство на страната. Да не говорим за имиджа на столицата пред погледа на чужденеца, "дръзнал" да я посети. Странно е, че вече свикнахме и с явлението "нощен бандитизъм", което вилнее в цяла България. Не бе пощадена дори статуята на Владимир Димитров - Майстора в кюстендилското село Шишковци - намериха я нарязана на парчета, откриха и виновника, но не го наказаха!
С мощната си документалност и откровена експресивност (в средата на залата те афронтира лежаща върху постамент глава, обърната настани, за да могат сълзите, които капят от очите й, да падат в леген), тази експозиция "крещи" с гласа на истината, докато не е станало напълно безсмислено. По думите на Цветан Стоянов, "тя е апел за прекратяване на вандалщината и хищното унищожаване на ценни произведения на изкуството". Целта й е да постигне обществен резонанс за поставяне и решаване на тези трагични за българското изкуство проблеми, да се атакуват негативните промени в ценностната система на днешния българин, настъпили агресивно в годините на несъстоялия се у нас политически преход. "Сега са отсечени главите на скулптурите, утре нашите глави ще паднат по същия начин", твърди художникът.
Мълчанието и безразличието ни обричат на лишаване от историческа памет, на отказ от естетика в жизнената ни среда.


Чешма със скулптурна композиция "Похищението на Европа", площад "Такев", София

 

Чешма със скулптурна композиция "Птици", градина "Св. Седмочисленици", София
Снимките са от изложбата
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ