Четните номера в избирателните листи - за жените

    Доц. д-р Лилия Методиева
    председател на УС на сдружение "Движение за паритет"

Избирателният кодекс бе приет на първо четене. Между първите коментари се чу фразата, че той обединява досега съществуващите избирателни закони, без да внася съществено нови моменти. Едва ли си струва да се приема нов избирателен кодекс, предимно за да надмогнем недостатъците в нашата избирателна система. Тези проблеми са най-вече етически и се преодоляват чрез съгласие на политическите лидери. Ако няма воля за това, законодателните усилия са безполезни. Липсва ни съществено новото, отдавна възприето в избирателните практики на най-развитите демокрации. Става дума за принципа на паритет, който е постигнат в законодателството, а и в политическия живот на редица европейски страни. Не случайно немските християндемократи смятат, че без участието на жените не може да бъде създадена нито една модерна държава. Немският опит в това отношение датира още от времето на Ваймарската република. През 1919 г. в националното събрание на тази република са избрани 40 жени. Французойките се борят за по-голяма представителност в изборните органи от 70-те години на миналия век. През 1974 г. Социалистическата партия на Франция установява квота за жени от 10%, през 1977 г. квотата става 15%, през 1979 г. - 20%, а през 1990 г. тя е вече 30%. Но практиката показва, че определените квоти не се спазват, затова французойките решават да поискат паритет. През 2001 г. принципът за паритет е записан във Френската конституция и сега се чака неговата практическа реализация. Партиите, които включват повече жени в листите, получават по-голяма държавна субсидия.
Опитът на скандинавските страни е още по-показателен. Шведските жени само предупреждават, че ако не им се даде квота от 40%, ще създадат женска партия, сключват джентълменско споразумение и на следващите избори получават 43%. В скандинавските страни жените вече се борят и за паритетно представителство в ръководството на големите компании, а в Норвегия са на път да постигнат и този приоритет. По-масовото участие на жените в управлението води до по-социални политики, до значително намаляване на корупцията, до по-добри грижи за децата и хора в неравностойно положение, до премахване на дискриминацията по пол и изравняване на заплащането между мъжете и жените. Жените са по-коректни и повече от мъжете държат да не нарушават установените правила.
Навсякъде увеличаването на представителността на жените започва от националните парламенти. Това е не само европейска практика. Наскоро г-жа Ирина Бокова посети България след избирането й за генерален директор на ЮНЕСКО и каза, че е назначила своите заместници на паритетен принцип. Според изследвания на ООН, ако жените в един представителен орган са по-малко от 30%, те не могат да влияят върху вземането на решения.
А къде сме ние? Както в повечето случаи, разбира се, на опашката, т.е. ние сме последни в европейското семейство, макар че по този въпрос се говори от началото на демокрацията. През тоталитарния период в България има негласна квота за представителство на жените в парламента, която е 20%. Още в 7 ВНС тази представителност пада до 8,5%, през целият преход най-висок процент жени има в 39-ото НС - 27.8%, в 40-ото НС те са 20,83%, въпреки че най-голямата парламентарна група е тази на КБ, а социалистите по принцип се борят за повече права. В 41-ото НС жените са 20,41%, а мажоритарно представените дами са 27,59% от всички мажоритарни кандидати. Борбата на неправителствените организации за по-голяма женска представителност досега не се е увенчала с успех. Ето хронологията:
- В 38-ото НС се приема квота за жени от 40% в Закона за избор на народни представители, но само на първо четене. При второто четене редиците бяха стегнати и този текст беше отхвърлен. Тогава председател на най-голямата парламентарна група по ирония на съдбата беше жена.
- В 39-ото НС беше предложен закон за равните възможности. България е единствената европейска страна, която няма такъв закон. Дори Албания от години ни е изпреварила. Между другото, законопроектът беше предложен от група народни представители от опозицията. Само няколко месеца преди това те бяха управляващи и ако имаха действително желание, можеха да го приемат.  Постоянната комисия по труда и социалната политика предлага да не се подкрепи този законопроект, въпреки че други две комисии, тази по правата на човека и вероизповеданията и комисията по европейска интеграция, констатират, че законопроектът е в съответствие с редица директиви на Европейския съюз по този въпрос. Докладът в социалната комисия се представя от шефката на "женската партия", мандатоносителка по това време - Весела Драганова. Тя изразява и отрицателното мнение на тогавашния социален министър г-жа Лидия Шулева. Въпреки усилията на вносителите и на дамите от парламентарната група на КБ законопроектът е отхвърлен и на негово място по-късно се приема Законът срещу дискриминацията по инициатива, естествено, на ДПС, който преакцентува подхода към различните дискриминирани групи, сред които безспорно най-голяма е на жените, а не етническите общности, които много често чрез шумотевица за права търсят гласни и негласни привилегии. В този закон се споменава за квотна представителност на жените до 40%, но само за административните длъжности, изборните изрично са изключени. 
- В 40-ото НС е внесен нов законопроект, този път от името на изпълнителната власт. Правителството знае, че въпросът не търпи отлагане, защото нашата нормативна база не е синхронизирана с европейските и други международни нормативни актове. Загрижените министри внасят в Народното събрание законопроект щ 650-01-309/2.08.2006 г., озаглавен Закон за равните възможности на жените и мъжете. Изкушавам се да цитирам следното откровение: "Укрепването на политиката за равните възможности на жените и мъжете в България се налага от необходимостта за по-ефективно усвояване на фондовете на ЕС." Споменават се и многобройните директиви на Европейския Съюз, които чакат да се отразят в българското законодателство. Историята се повтаря. И този законопроект е приет само на първо четене. Но дамите от КБ, които преди изборите дори говореха за абсурда, наречен "министерство на жените", са успели да осигурят текст в устава на партията, който определя процент на участие на жените в ръководните структури на партията. Те дори не са повторили в устава си френската позиция от преди близо 40 години, а времето тече бързо и закъсненията не могат да бъдат наваксани.
- В 41-ото НС не е поставян нито въпросът за процентното представителство на жените, нито този за паритета. Единственото положително нещо е, че председателят на този парламент е жена. Това задължава г-жа Цачева да защити нормативното осигуряване на женската представителност в законодателния орган.
Защо жените във Франция, Шотландия, скандинавските държави и другаде успяват? Защото дамите, избрани на ръководни постове, влияят на общественото мнение, пропагандират тази идея и се борят за нея. Бих искала да спомена, че този въпрос е поставян чрез законопроект и в руската Дума, но е отхвърлен. Нека българките, заемащи министерски постове, народни представители и други, си изберат чия линия ще следват - европейската или назадничавата?