Безвремието на старостта във високотехнологична епоха

Това е второто ми депортиране!.. Моето второ депортиране в този живот. Първото беше в Сибир!.. Като военнопленник. Второто е в този дом!.. Също някакъв Сибир!.. Така започва мрачно-смешната и трагична изповед на господин Хелмут Шуле, затворен в четирите стени на луксозния технологичен старчески дом в спектакъла на режисьора Веселин Димов по пиесата на Феликс Митерер "Сибир". Сценографията на Венелин Шурелов преобразява пространството в стерилно бяло и безразлично металносиво. Стаята е изпразнена от живот и изпълнена с електроника - високоговорител, по който звучи приятен женски глас (Ирина Голева); видеокамера, която следи всяко движение; въртяща се червена лампа, алармираща за несвойствено поведение; метално автоматизирано легло, чрез което се получават лекарства и вечеря в отреденото за това време; белезници на стената.
Несъмнено степента на развитието на една цивилизация се измерва в отношението към възрастните хора, а в този случай супермодерният старчески дом по-скоро прилича на сибирска ледена пустиня и, разбира се, не се превръща и не може да се превърне в дом за когото и да било. Студената, чиста, само от време на време обляна от подтискаща синя светлина сценична среда сякаш поема и попива всички звуци и цветове на външния свят. Стерилността на този свят-затвор предизвиква бурните реакции на главния герой, които се изливат в поредица от въображаеми диалози със сина му, снаха му, кучето му, сестрите в дома и дори президента на републиката. Трябва да ви призная нещо, господин президент, казва Иван Несторов в ролята на г-н Шуле. Вече мислех, че не сте получили моето писмо. Като президент човек получава много писма, предполагам. Много се радвам, че жертвате от времето си. Нали в края на краищата един президент има толкова много задължения. Толкова много срещи. Откривания на фестивали. Откривания на магистрали. Откривания на сгради. Държавни приеми. Държавни посещения. Един такъв баща на страната има много работа. А сега идвате дори с вашата очарователна съпруга. Много се радвам. Наистина. Сега веднага ще ви разведа из лагера...
Иван Несторов органично съществува, действа и мисли в тази враждебна, студена и бездушна среда, унищожаваща човешкото в човека. И в същото време с чисто актьорска интуиция намира най-верния тон и най-прекия път към съзнанието и емоциите на зрителите. Като режисьор отдавна не съм срещал толкова красив и поетичен текст на една толкова трудна и болезнена тема-табу, споделя Веселин Димов. Сюжетът проследява хронологично всички етапи от престоя в един старчески дом, като постепенно ескалира, и във финала екзистенциалните и социалните внушения се сливат в едно. Със сценографа Венелин Шурелов решихме да създадем среда на чист, добре поддържан и оборудван със съвременна техника дом, където за нуждите на възрастните хора се "грижат" с камери, високоговорители, музика и автоматични поточни линии. Искахме да покажем, че не мизерията и лошите условия са истинските причини за страха на хората, живеещи там, а чувството за изоставеност, тежест и ненужност, добавя той.
Ясно е, че в театралния свят на Феликс Митерер, който е и носител на множество европейски литературни награди, автор на над 20 пиеси, сред които "Сибир" е най-поставяната, наистина няма табута и не случайно пиесите му предизвикват скандали и бурни обществени дебати.