Без напояване на културите губим милиарди

Проф. Иван Върлев

И през тази година сушата не ни отмина. Това не е изненада за специалистите, тъй като непосредствените изследвания на пораженията от сушите върху селскостопанските култури имат 60-годишна история. Лятото отминава и на пръв поглед "не е актуално" да се дискутират проблемите на напояването. В действителност е точно обратното. Именно през есента е периодът, през който могат да се вземат решения, както и да се планират средства за подобряване още през 2014-а на сегашното състояние.
Несъмнено, масовото напояване е свързано с проблема за осигуряване на огромни количества вода. България не е особено богата на водни ресурси - оттокът в реките, отнесен към един жител, е около 2500 куб.м. По този показател сме на "опашката" в Европа. През средна климатична година речният отток у нас е около 19 млрд. куб.м. Едно комплексно изследване на учени от БАН, Селскостопанската академия и др. през 2000 г. показа, че около половината от оттока може да се използва за стопански нужди. Другата половина от него следва да се отвежда безопасно при поройни дъждове за поддържане на живота в реките през лятото и пр. При това изследване се установи, че за нуждите на населението и индустрията са необходими около 3 млрд. куб.м. С други 4 млрд. куб.м. могат да се напояват над 7-8 млн. дка. Следователно, при разумно управление и пестеливо изразходване, нуждите на страната от вода могат да бъдат задоволени напълно. Отделен е въпросът, че в някои градове и отдалечени населени места има проблеми с водоснабдяването. По принцип те могат да се решат след съответно проучване и изграждане на необходимите съоръжения.
От споменатите основни сектори на водното стопанство, използването на водите за напояване наистина е нищожно. За доказателство ще посоча няколко цифри. През периода на 80-те години у нас се напояваха 8-10 млн. дка. Сега те са под 0,3 млн.! В резултат на това 3,5-4 млрд. куб.м изтичат безполезно от територията на страната. Проучванията показват, че ако у нас се напояват поне 3 млн. дка, в икономиката на страната ще се вливат 300-400 млн. лева годишно! За съжаление в течение на повече от две десетилетия се напояват едва 5-6% от годните площи. Това означава, че посочените загуби за този период надвишават милиарди. Когато се констатира, че обществени средства - например 5-10 млн. лв. - се използват някъде неправомерно, обществото основателно реагира. Защо обаче то не реагира на щетите, причинени от сушите заради собственото ни нехайство, е трудно да се отговори.
Причините за сегашното състояние на напояването са разностранни. Съществуват обаче няколко основни, без отстраняването на които прогресът е невъзможен. Такива са например:
1) От изградените до 1989 г. около 12 млн. дка, през 2000 г. за "годни" са оценени около 5,5 млн. дка напоителни системи. Твърди се, че те са по-малко. Това налага през 2013 г. да се направи преоценка на състоянието на системите. Целесъобразно е "годните" площи да се групират съобразно с необходимите капитални вложения за включването им в експлоатация. Досегашните оценки са извършвани от специалисти на "Напоителни системи". Обективността обаче ще бъде значително по-висока, ако работните групи се оглавяват от независими експерти, каквито има например в НТС.
2) Основно през периода до 1993 г. голяма част от най-малките канали беше разрушена пред погледа на местните власти. В случая е редно и необходимо в течение на 4-5 години държавата да възстанови и да модернизира тези съоръжения.
3) Цените на водата, доставяна от "Напоителни системи", се определят със заповед на министъра на земеделието без одобрение на ДКЕВР. Дори при гравитачно доставяне на водата цените са толкова високи (напр. над 0,23 лв. за куб.м), че напояването на царевица, слънчоглед, соя и др. е икономически безсмислено. Поради това стопаните не напояват и водата от пълните канали се излива обратно в реките. За изход от омагьосания кръг се налага цената за посочените култури да се лимитира до 0,12 лв. за куб.м, а за зеленчуците, тютюна и др. до 0,20 лв. за куб.м. Разликата между себестойността и лимитираните цени следва да се покрива от държавата в течение на 3-5 г. През този период, поради по-високата икономическа ефективност, напояваните площи ще нараснат значително. В резултат себестойността на водата ще намалее под лимитираните стойности.
За осъществяване на посочените мероприятия е необходимо в течение на 4-5 години да се изразходват по 20-30 млн. лв. годишно. Тези разходи са под 10% от ежегодните загуби, които понасяме от безполезното изтичане на водните ни ресурси.
Изложените проблеми не са новост за специалистите, голяма част от които поддържат изложените мерки. Още от 2002 г. НТС на специалистите от селското стопанство многократно е отправял конкретни предложения до Министерството на земеделието, но без последици. Сега, за разлика от предишни периоди, вместо адвокати или неспециалисти, за министър на земеделието е назначен изтъкнат учен в областта. Това дава основание да се очаква, че най-после ще се организира сериозно обсъждане на проблемите, свързани с напояването на селскостопанските култури. От него ще следват неотложни мерки за ликвидиране на безполезното изтичане на водното богатство на България.