Азиатският синдром или САМУРАЯТ СРЕЩУ ДРАКОНА

Вместо увод

Да се пише за Азия е едновременно много лесно и много трудно. Лесно - защото пишещият, където и да отправи поглед, открива нещо интересно - било в исторически, било в съвременен аспект. Трудно - защото всичко в Азия е преплетено като в огромен, неразрешим пъзел - стари и нови противоречия, минали и сегашни вражди, жестока икономическа конкуренция и коварни политически ходове. И всяко раздвижване в азиатския геополитически пейзаж привлича вниманието на  света.
Христоматиен пример в това отношение е Китай - т.нар. Средна империя, чийто символ е митичният дракон и чиято история се измерва с цели 50 века. Център в много от международните политически сценарии е именно  Пекин - както в предходните десетилетия, така и сега.
От средата на миналата година вниманието на политическите наблюдатели е привлечено от стремителната ескалация на напрежението между Япония и Китай по повод на група скалисти островчета, който Токио нарича Сенкаку, а Пекин - Дяоютай.
Водата около тези острови буквално закипя -  разбивана от витлата на рибарски и военни катери и кораби, браздена от екота на летящи военни самолети - различни по характер и все още скромни по сила демонстрации от страна на Самурая и на  Дракона. На териториите на двете държави, ангажирани в "островния спор", и особено в Китай, в последните месеци сме свидетели на бурни обществени протести, палене на знамена и гневни викове на тълпата, събрана срещу съответното посолство. Във връзка с всичко това изниква естественият въпрос:

Какво запали фитила на политическото  напрежение

между Токио и Пекин, което буди сериозна загриженост и в официален Вашингтон, и в ръководството на Кремъл (по-голямата част от  територията на Руската федерация се намира в Азия). За да си отговорим на този въпрос, е необходимо да направим малка екскурзия в  миналото, за да проследим върховете и паденията в китайско-японските отношения. Преди всичко е нужно да подчертаем, че културата, философията, религията на Япония имат своя ясен китайски корен - нещо, което свидетелства за много близки и древни връзки между двете страни.
През втората половина на ХVII век шогунът Токугава Иеясу завзема цялата власт и поставя Япония в двувековна изолация от външния свят. Рухването на тази политическа "стена" е  предизвикано насилствено - група американски военни кораби принуждават японското правителство да подпише т.нар. Договор Канагава, отварящ страна за контакти със света. Подобни договори побързват да сключат след това Великобритания, Франция и Русия.
През 1867 г. политически преврат слага край на средновековния шогунат и прехвърля реалната власт в ръцете на император Мейджи. Започва много активен процес на реставрация и модернизация, Япония с трескав ритъм усвоява западните индустриални познания.
Този процес води до победата на Токио в първата Китайско-японска война (1894-1895), а след това - и в Руско-японската война (1904-1905). Япония установява контрол върху Тайван (смятан винаги от Китай за негова неделима част), върху Корейския полуостров (плацдарм за нови атаки срещу  Средната империя) и части от Сахалинския остров (на японски - остров Карефуто).
Устремният ръст е съпроводен с впечатляващо увеличение на населението: в периода 1873-1935 г. -  за малко повече от половин век, населението в Япония се увеличава от 35 на 70 милиона, за да стигне днес 123 милиона. На територия, която е само три пъти по-голяма от България... Още в края на Първата световна война Япония вече е смятана  за велика сила. 
В 1937 г. светът е свидетел на втората Китайско-японска война, продължила до 1945 г., по точно до 15 август 1945-а, когато Токио подписва договор за безусловна капитулация. Но преди това Страната на изгряващото слънце успява да завземе огромни територии в азиатския регион.
Междувременно в Китай вторият двустранен конфликт оставя много рани и парещи спомени: в окупираните райони японските военни са се държали като пълновластни и груби господари, не са се колебали пред използване на химическо оръжие и са провеждали жестоки периодични бомбардировки. Така например само град Чензу (Северен Сечуан) за периода на войната е бомбардиран над 200 пъти, загинали са хиляди и хиляди мирни граждани. Повсеместната употреба на химически бойни вещества води дотам, че и в момента в 30 района на Китай все още има японски химически оръжия от времето на Втората световна, които представляват сериозна опасност за местните жители. Това са хиляди стари корозирали бомби и снаряди, които могат да се самовзривят всеки момент.

Трите следвоенни десетилетия

са много интересен период в развитието на Япония и Китай. В този неголям откъс от време сринатата  до основи Страна на изгряващото слънце - с наистина самурайска самоотверженост и упоритост, се издига до върховете на световната икономика, светът говори за "японско икономическо чудо". В същото време допотопната сталинска икономика постепенно превръща огромен Китай в бедстваща и бедна страна - въпреки големите ресурси, с които разполага Средната империя. В този период, по-точно през 1978 г., имах възможност да посетя за първи път Япония и Китай и да се убедя лично, че не всичко в този край на света е така, както изглежда. Въпреки официално декларираната вражда между капиталистическа Япония и комунистически Китай между двете азиатски държави се развиваха многостранни и динамични взаимоотношения. По време на интервю, което взех от заместник-директора на "Мицуй" - един от шестте японски шого симбун (в икономическата терминология  няма европейски еквивалент на тези огромни обединения, много по-могъщи от концерни или монополи), ми бе казано дословно, че още в първите десет дни след кончината на председателя Мао (1976 г.) в "Мицуи" е пристигнала китайска икономическа делегация, търсеща контакти и възможности за сътрудничество.
"Ние знаехме от нашите прогностични отдели кога и какво ще стане след смъртта на председателя Мао и своевременно бяхме превели на китайски цялата необходима документация" - сподели  в разговора представителят на могъщата японска икономика. И един интересен детайл - само за същата 1976-а между Япония и Китай са разменени около 10 хиляди делегации на различно ниво и в различни сфери - цифра, която трудно се побира в съзнанието. Лично за мен това е напълно убедително доказателство, че в основата на впечатляващия скок, извършен от Пекин за броените години до края на миналия век, лежи една огромна и всеобхватна икономическа помощ и сътрудничество - разбира се, подплатена с необходимия бизнес  интерес, която Япония оказва на Китай.
В продължение на цяло десетилетие Япония е търговски партньор N 1 на Китай. Разбира се, в това отношение много помага водещият принцип на бележития китайски ръководител от тази епоха - Дън Сяопин, който дословно заявява: "Китай е достатъчно велик за социализъм в политиката и капитализъм в икономиката!"
Днес, в началото на второто десетилетие на ХХI век, Китай вече е задминал Япония и е втора икономическа сила в света, а ние отново сме свидетели на конфликтни искри (дори мълнии),  породени на пръв поглед от спора за няколко скали в Южнокитайското море (под които се твърди, че имало нефт). Тази ескалация на напрежението между двете големи държави съвпада и с идването на власт в Токио на премиера - "ястреб" Синдзо Абе, който  открито говори за повишаване военната мощ на Япония, за твърд отпор срещу враждебните на страната сили. Някои коментатори в Япония тълкуват, че под "враждебни сили" Абе има предвид  Китай и Северна Корея, та дори и Русия -тълкувание, което в момента ми се струва прекалено. Но да не забравяме, че през 1941 г. Япония нанася зашеметяващ удар на Тихоокеанския флот на САЩ, а едномилонна армия на Токио, разположена в окупирана Манджурия, е чакала заповед за нахлуване в азиатската част на СССР - също през есента на 1941-ва.
Но това са само исторически екскурси: в момента Япония е още със статут на победена държава, където има около 50 американски военни бази (на островния архипелаг Окинава) и където  Министерството на отбраната е подновило работата си едва преди няколко години.
Но историята на върховете и спадовете в отношенията между Самурая и Дракона показва, че някои неща са наистина трудно предсказуеми. Дали пък - в обозримо бъдеще - на основата на вековните  двустранни връзки Пекин няма да върне жеста на Токио от осемдесетте години и да "прелее" част от вече огромната си военна мощ към Страната на изгряващото слънце. Разбира се, в името на общи цели и срещу общи противници.
В момента това звучи невероятно, но именно Aзия е територията на невероятни неща (да вземем за пример огромния демографски бум и икономическите "експлозии" в Япония и Китай). A както е казал още преди два века френският класик Виктор Юго: "Китай е паничка със зародиши, от която никой не знае какво ще поникне."

Хиляди китайци излязоха на протести заради наричаните от тях острови Дяоютай, станали причина за ескалацията на напрежението между Пекин и Токио

Японският премиер Синдзо Абе, наричан още "ястребът", започна открито да говори за мобилизиране на военната мощ на Япония срещу "враждебни сили". Според коментаторите става дума  за Китай, Северна Корея, дори Русия