Някои съображения за бежанците

От темата за бежанците не можеш да избягаш. Тезата ми е, че България не е толкова пострадала от приток от сирийски бежанци заради гражданската война в тази страна, колкото е жертва на липсата на имиграционна политика на ЕС. И че страната ни рискува за пострада още повече от собствената си глупост.
Преди дни Питър Галбрайт, един от водещите американски дипломати от периода на войните в близка Югославия, беше в Брюксел. Отличен комуникатор, сега е сенатор (демократ) от щата Върмонт.
Никой не е правил дисекция на ЕС с по-малко думи от него. Галбрайт каза: "Вие направихте еврото, без да имате икономически и фискален съюз, вие създадохте Службата за външни отношения на ЕС, без да имате единство за целите си, вие направихте Шенген, тоест премахнахте вътрешните граници в ЕС, без да имате обща имиграционна политика."
Наистина ЕС непрекъснато закача ралото преди работното добиче. След кризата на еврото логично последва кризата на липсата на обща имиграционна политика. Ако някой се е интересувал, Италия, Малта, Испания, Гърция отдавна искат "европейска солидарност", тоест други страни да поемат част от бремето на прииждащите от Средиземно море имигранти. Европейската комисия предложи да се създадат правила, които задължават страните членки да поемат такива бежанци. Но когато се стигна до вземането на решение каква да е политиката на убежище на Евросъюза, мнозинството от страни членки решиха, че проблемът с имиграните е проблем на първата страна от ЕС, чиято граница те пресекат. А вместо да бъде задължителна, "солидарността" остана на доброволна основа.
Тогава и България гласува с мнозинството, без да си дава сметка какво я чака. Мерзка позиция. Не че ние ще променим нещо. Но когато си на първа линия, както сме ние, трябва да си идиот, за да не си даваш сметка какво те очаква.
Мъничка Малта от години приютява десетки хиляди имигранти, пристигащи с корабчета и лодки от Северна Африка. От години Малта моли ЕС част от тези имигранти да бъдат поети от други държави. Познайте колко имигранти бяха поети доброволно от останалите страни членки на ЕС: от 2010 година до днес те са общо 300.
Който редовно чете тази колонка редовно, знае, че аз не съм привърженик на влизането на България в Шенген, защото имигрантите, които са в Гърция, ще прелеят у нас безпрепятствено. Винаги съм твърдял, че ние сме готови за Шенген, но ЕС не е. Впрочем не съм чул да има промяна в позицията при новото правителство.
Аз не съм против бежанците. Възмущават ме некадърните управляващи. Призивите за затваряне на границите, които периодично чуваме, са идиотизъм. Бежанците не минават през КПП. Освен това, ако признаваме, че не си пазим границите, на какъв Шенген се надяваме?
Всички намеци за риск от епидемии ми звучат като откровена ксенофобия и не са достойни за една цивилизована страна. Може би признаваме, че освен границите, не можем да се справим и със заболяванията на хората?
Бежанците са като нас. Аз съм от бежански род, в Благоеврад цялата улица, на която съм роден, сме потомци на бежанци от Западните покрайнини. А по бащина линия в Стара Загора сме потомци на бежанци от Беломорска Тракия. Това, че днешните бежанци не са, грубо казано, наши сънародници, изобщо не е важно. След няколко години много от тях ще бъдат.
Втората ми теза е, че България има нужда от бежанци. В ЕС много страни, особено на север, охотно приемат бежанци, защото им дават работа, а социалните им вноски допринасят за високите пенсии в тези държави.
У нас пробемът е, че няма работа за българите, камо ли за имигрантите. Държавата трябва да създаде условия на бизнеса да заработи, да предлага работни места. Сирийците са работлив народ, те не искат да живеят от помощи. Ако български фирми не им предложат работа, те ще си създадат, утре може и работодатели да ни станат.
Много сирийци, разбира се, рано или късно ще отидат в други страни от ЕС, които предлагат по-големи доходи и възможности. Макар че всъщност за България е по-полезно да ги задържи, ако може.
Ако мога, бих искал да предупредя българските власти да не създават впечатление сред евопейските си партньори, че са изпаднали в паника. Пет хиляди бежанци не са чак толкова много. Паниката само ще засилили позициите на тези, които все по-енергично повтарят, че България изобщо не е трябвало да бъде приета в ЕС, че тя е научена само да иска, но не и да дава.
Впрочем, докато продължава мониторингът, истината е, че ние не сме пълноправен член на ЕС. А в Шенген не ни пускат, за да могат непрекъснато да ни го напомнят.
Хърватия, която бе приета през юли без мониторинг, вече е получила уверения, че ще бъде приета в Шенген в най-краткия възможен срок, който е две години. Ние седем години не можем да се отървем от мониторинга. Хиперболизирането на проблема с бежанците най-добре илюстрира провала на държавата. Ама никой не ще да разбере.