Игра на любов и смърт

- "Ромео и Жулиета" е малката война на малките хора за голямата любов
- Какво е смъртта пред любовта? Дим, сянка, пара от въздишки жаловити

Когато бях малко момче, копнеех да бъда голямо момче. Рисувах рисунки, в които държа ръката на момиче с рокля на принцеса, а около мен се разхожда кучето ми "вълча" порода. Когато Земята, въртейки се около Слънцето, започна да увеличава цифрата, отчитаща възрастта ми, забелязах, че се появява болезнено несъответствие между годините, на които ставах, и годините, на които бях вътрешно убеден, че съм. Вече на тридесет и няколко осъзнах, че вътре в себе си съм на шестнадесет и че това усещане не се променя.  Шестнадесетгодишен съм, поне зад тленната маска на плътта. Това е тайната на историята за Ромео и Жулиета - тя разказва за всеки от нас, когато е бил на шестнадесет, за как е на шестнайсет и за как ще остане на шестнайсет. Това е историята за Ромео - момчето с луда любов, с луда кръв и бърз замах на острието на рапирата си. Това е и историята на онова момиче, на тази малка Жулиета, която с непобедима решителност взривява всички прегради, заприщващи устремния поток на любовта.
"Ромео и Жулиета" е малката война на малките хора за голямата любов, убеден е режисьорът Петринел Гочев, който прави една от най-интересните и наистина неконвенционални интерпретации на класическата трагедия на Шекспир на сцената на Габровския драматичен театър. Именно повече или по-малко "кристализиралият модел" на пиесата предизвиква у него желанието да излезе извън клишираните образи и виждания и да направи тези Ромео и Жулиета истински живи и съвременни, с днешна чувствителност и рефлективност. И успява. Защото в това представление всичко е неочаквано и живо - и куклите, с които си играе невинната Жулиета на Гергана Змийчарова, които после се превръщат в олицетворение на самите герои и "кукленския" им живот, и странният, отнесен Ромео на Димо Димов, и щурата тайфа на слугите и приятелите на Монтеки и Капулети, и самите родители, които също са деца, играещи си на омраза и интереси. В това представление има от всичко по много - много по детински чиста и някак хаотична любов, много игра на чувства и съперничества, много неразбиране между родители и деца, много динамика на емоциите и действията, много искреност на въпросите и внушенията. А също и много силен усет за игра - играта-театър, играта-живот, играта-смърт.
С това представление Петринел Гочев несъмнено преобръща, за да не кажа унищожава, наслоените от времето или от мързеливото, нетворческо театрално мислене, клишета за "Ромео и Жулиета" и безапелационно доказва способността си да мисли и да прави жив и стойностен театър. А също така и умението си да постига цялостност на образа на представлението, единство на стила на актьорска игра, което с изключителна всеотдайност доказват актьорите Гергана Змийчарова, Димо Димов, Елизабет Попова, Мирослав Симеонов, Надежда Петкова, Николай Бързаков, Петко Петков, Силвия Чобанова, Светослав Славчев и не на последно място чистота и прецизност на визията. Новият превод на пиесата е на Мария Змийчарова, сценографията и костюмите са на Юлиана Войкова-Найман, музиката е на Димитър Пенчев.


Гергана Змийчарова в ролята на Жулиета

Любовта-игра - Гергана Змийчарова и Димо Димов

В представлението участват всички млади актьори от театъра - Елизабет Попова, Мирослав Симеонов, Надежда Петкова, Николай Бързаков, Петко Петков, Силвия Чобанова, Светослав Славчев

Сцена от спектакъла
Снимки Любен Байчински