Експерти настояват за масово тестванe
Новото звено за борба с коронавируса на проф. Костов се опълчи на щаба на ген. Мутафчийски
/ брой: 57
Новосъздаденият Медицински съвет за КОВИД-19, оглавяван от проф. Коста Костов, даде първия си брифинг и настоя за масово тестване на населението. Така съветът влезе в сблъсък с Националния оперативен щаб, оглавяван от проф. Венцислав Мутафчийски, според който бързите тестове са ненадеждни.
Експертите ще изготвят алгоритми за ползването на бързите тестове, както и упътвания за лекарите как да действат, така че да не са правно уязвими и да няма дискриминация на пациенти. От съвета настояха и да се осигури запас от хининови лекарства, но те да се ползват само при подбрани пациенти.
Бойко Борисов коментира, че България е заявила 1 милион бързи тестове в рамките на общата поръчка на Европейския съюз и се надява те да са най-ефикасните.
Припомняме, че идеята за Медицинския съвет се роди на среща на проф. Костов с Бойко Борисов на 22 март, след като редица изявени лекари изказаха несъгласие с решения на щаба.
"Различните мнения не са конфронтация. Задачата на съвета е да помогне на държавата да се справи с проблем, за който здравната ни система не е подготвена, да защити лекарите и пациентите. Заровили сме томахавките, сега е мъжко време. Всички имаме нещо зад гърба си в нашите биографии", заяви Костов, който е бивш кадър на ВМА, напуснал заради противоречия с проф. Венцислав Мутафчийски, който оглавява оперативния щаб. Костов подчерта, че Медицинският съвет ще дава съвети на премиера, но не и решения.
По-рано вчера проф. Мутафчийски каза, че бързите тестове са ненадеждни и затова е предпазлив за широкото им използване. Според медицинския съвет обаче това не е вярно и членовете му ще препоръчат въвеждане на масов скрининг на населението именно с тях. Шефът на Детската клиника в Инфекциозната болница доц. Атанас Мангъров заяви, че са нужни имунохроматографски тестове, които да показват дали и кога някой е прекарал инфекция. В страните, където се води успешна борба с КОВИД-19, се правят голямо количество изследвания и те не могат да се правят с бавни тестове, като например, Германия, където се правят по 20 000 изследвания дневно, обоснова се Мангъров.
Медицинският съвет ще изготви алгоритми за ползването на бързите тестове, обяви клиничният вирусолог проф. Радка Аргирова. "Алгоритъм е нещо по диагностиката, от което се чувства огромна липса в цялата страна. Искаме да съдържа кога, какви тестове, каква интерпретация, какво се прави след първия резултат и какво се прави с пациента", каза тя.
Въпреки че твърдят, че няма да действат като "паралелен щаб", адвокат Мария Петрова каза, че ще направят упътвания за лекарите как да действат, така че да не са правно уязвими и да няма дискриминация на пациенти. Фармаколотът проф. Георги Момеков обяви, че трябва да се осигури запас от хининови лекарства, но те да се ползват само при подбрани пациенти. Това са лекарства със страшно много странични ефекти, които могат да се проявят месеци след преустановяване на терапията, твърди преподавателят по фармакология в Медицинска академия.