На фокус
Е-управлението - 10-годишен мираж и яма за милиарди
С нови законови промени ГЕРБ си осигуриха безразборното харчене на пари по междинни проекти за информационни технологии
/ брой: 234
След 10 години управление на Бойко Борисов електронното управление в България си остава мираж и екзотично словосъчетание за повечето българи. С малкия си капацитет създадената през 2016 г. Държавна агенция "Електронно управление", бута твърде бавно нещата. Никой в държавата не знае колко пари са налети в това все още неясно начинание в дългогодишния ресор на вицепремиера Томислав Дончев, прехвърлен от половин година на невършещата нищо вицепремиерка Марияна Николова. Оценките за размера на похарчените суми се правят "на око" и никога не са пълни. Преди около година Българската стопанска камера (БСК) пресметна, че към 2018 г. в бездънната яма на е-управлението са потънали около 2 млрд. лв. Колко още са набъбнали за година разходите за информационни технологии едва ли някой ще поиска да каже. Което е обяснимо при липсата на видим резултат за гражданите, бизнеса и администрациите по отношение на облекчаване на услуги и дейности. След 10 години бюрокрацията у нас е почти толкова голяма, колкото и тогава, въпреки че парите за модернизиране и технологизиране на управлението никога не секнаха както по европроекти, така и от държавния бюджет.
Няма яснота и докъде е напреднал процесът по въвеждане на електронното управление. И при трите правителства на Борисов периодически от МС ни съобщаваха за поредните въведени стотина-двеста е-услуги в поредната държавна администрация. Истината обаче е, че нито едно ведомство не може да се похвали с пълно електронно обслужване на клиентите си. А това е само едната страна на комплексната система от мерки, наречена електронно управление. Това представлява цялостна система от мерки и софтуерни решения, които позволяват да има електронни регистри, пълен електронен обмен на информация между отделните администрации и електронно заявяване и получаване на административни услуги за гражданите и бизнеса. Целта е лесен и пълен достъп до обществените база данни на ведомствата, улесняване на обслужването и информационния обмен между администрациите. Изпълнени ли са тези цели към настоящия момент? Абсолютно не.
Самият Борисов крещя преди половин година на министрите си пред камерите, че процесът върви твърде бавно. На един Министерски съвет премиерът нареди на вицепремиера Дончев да сръчка членовете на кабинета и ако трябва, да ги накаже, защото не полагали усилия да технологизират административните си системи. Но оттогава мина време и за напредък нищо не се чу.
Законови абсурди и двойна бюрокрация
За сметка на това преди две седмици се пръкна поредното законотворческо недоносче с промени в Закона за електронното управление. С гласовете на ГЕРБ, "патриотите" и марешките депутати парламентът прие поправки, от които нищо съществено няма да произтече. Освен че ще продължи безразборното наливане на пари по различни междинни проекти, категоричен е депутатът от БСП Димитър Данчев. Промените минаха без много шум в пленарна зала на фона на разгорещените спорове около новия държавен бюджет. Никой не им обърна внимание, а в пленарната зала дори не присъства ресорната вицепремиерка Николова, блеснала през лятото с компютърната си "компетентност" в разгара на хакването на НАП.
"Безсмислените промени целят да притъпят общественото недоволство затова, че за е-управлението в последните десетина години са изхарчени милиарди левове без видими резултати насреща. Този път се показа тоталното неразбиране на управляващите по отношение на схемата за изграждане на е-управление у нас. От приетите промени стана ясно, че управляващите разглеждат процеса като един голям магазин, в който постоянно се наливат средства, но реално не водят до смислени услуги за гражданите и бизнеса. Промените доказват, че управляващите възнамеряват да продължат безразборното харчене на пари за различни междинни проекти без да има нещо цяло и завършено в системата на е-управлението", посочва Данчев.
Депутатът открои три основни детайла в приетите законови промени. Първият е отказът на властта да се създаде предприятието "Единен системен оператор", заложено със закона от 2016 г. Три години по-късно с аргумента, че държавата няма пари за ново ведомство, управляващите прехвърлиха дейността от несъстоялия се "Единен системен оператор" - към търговското дружество "Информационно обслужване" (ИО). Сега цялата системна интеграция (създаването на всички системи за нуждите на държавната администрация в областта на електронното управление) се вменява като отговорност на ИО, без да се отговори на най-важния въпрос: Кой ще плаща за услугите на ИО и как ще се определя размерът на възнаграждението, което дружеството ще получава за съответната дейност? Дали това ще е задължение на "Електронно управление" или администрациите, които ще поръчват съответните продукти и разработки за нуждите си, посочва Данчев и обобщава, че отново се отлагат реалните действия по въвеждането на е-управление.
Вторият: Промените в закона не поправиха един голям нормативен пропуск, предизвикан от наредба към закона, с която бе въведен задължителен за държавните и общински администрации електронен обмен на данни помежду им, без да се уточни, че електронният документ трябва да е доминиращ над хартиения. Нормативното недоглеждане доведе до абсурда сега във всички администрации да тече двоен обмен на информация - и на хартиен, и на електронен носител, обясни Данчев. Така вместо е-управлението да улеснява обмена на документи и деловодните системи, двойното завеждане губи повече време на администрацията и увеличава разходите й за хартия, принтер и тонер за печат. Безумното законодателство натоварва с двойна работа както изпращащото, така и приемащото ведомство, и затруднява услугите за гражданите и бизнеса с допълнително бавене на техните заявления, коментира социалистът. За да се поправи този абсурд, БСП предложи между първо и второ четене на закона да се наложи доминиращата роля на електронния документ над хартиения, за да не се налага това двойно въвеждане в деловодните системи. Разумното предложение обаче беше отхвърлено на второ четене на закона.
Третият важен момент касае обещаното отдавна и за пореден път отложено въвеждане на електронната идентификация. Става въпрос за електронната идентичност на гражданите във виртуалния свят с чип в картите им за самоличност. На няколко пъти стана ясно, че предвиденият по закон "Център за електронна идентификация", който трябваше да бъде изграден и да започне да вгражда електронната идентификация в българските лични карти, не се случва заради отлагането му две поредни години, обясни депутатът. БСП предложи мярка, която щеше да въведе електронната идентификация сега и веднага, но мнозинството отхвърли и нея. "Предложихме всички български граждани, които имат квалифициран електронен подпис, да получат възможността електронната идентификация да бъде записана в него с малки технически промени. Така около 300 000 граждани веднага щяха да могат да се идентифицират чрез документите си за самоличност. И това предложение на левицата обаче бе отхвърлено от управляващите. Приеха се някои промени, които касаят начините за идентифициране на гражданите и бизнеса в системата на електронното управление, които не са съществени и не позволяват незабавното въвеждане на е-идентификация. А тя е ключова за пълноценното въвеждане на електронното управление, обясни депутатът от левицата.
Сбъркана система на финансиране
Според Данчев системата за финансиране на електронното управление е дълбоко сбъркана и е направена по начин, по който да се харчат пари за междинни проекти, които не решават основните проблеми за въвеждането на електронното управление. Затова е много трудно да се каже до каква степен то е въведено. Хората не го усещат, защото е сравнително малък броят на услугите, които могат да се заявяват и получават по електронен път.
Освен това огромните средства, които се похарчиха за това начинание, в голяма степен се изляха в органите на държавната администрация, въпреки че огромната част от тези услуги се предоставят от общинските администрации. Получава се така, че 80% от средствата, които са похарчени и продължават да се дават за е-управление, отиват само за 20% от услугите, които се предоставят от държавната администрация. А огромният обем услуги - 80%, които се предоставят на гражданите и бизнеса от местната администрация, остават системно недофинансирани и гражданите не могат да усетят реалното съществуване на е-управлението у нас, обобщи Димитър Данчев.
Текст под 1201-1