Духът на родния край
/ брой: 208
Това е заглавие на новата книга на писателя Петър Доневски. Всеки пишещ може да изрече такова нещо и да продължи да говори с любов за малкото отечество. Но в случая тези думи най прилягат на моя гост на НЛС "Старинният файтон", защото той е неделим от родния си край, от земята и хората, за които цял живот пише.
Притеснявам се, а ми е на езика да кажа, че Петър Доневски май вече е последният певец на българското село. За да изрека на всеослушание тази констатация, ми дава основание и новият му сборник "Духът на родния край", който фактически е един автопортрет и епикриза на моя приятел от Белослатинско. Това е осмата негова книга, той не за първи път е на капрата на Файтона.
"Духът на родния край" съдържа 16 разказа, във втория раздел са включени 17 статии, които се родеят с разказите му, и в третия раздел са някои фрагменти от отзиви за неговите книги и кореспонденции до събратята му по перо. Всеки текст в този сборник е щрих към неговия автопортрет, направен авансово за предстоящия му юбилей, който е догодина. Предполагам, че такъв е замисълът.
Прочитайки всички текстове, се срещаме с един истински нашенец, влюбен в българския чернозем, загрижен за земята-кърмилница и страдащ, когато погледът му съзре буренясали ниви. Аз разбирам неговата истинска болка - земята за съвременния нашенец вече не е това, което беше някога. А той знае, за разлика от някои други, че без нея сме за никъде. Тя е нашата люлка, нашият хляб, нашата песен и гроб. Тя е нашето съдбовно място и без нея нас ни няма. Но не мога да не кажа, че за бежанците от родината ни това вече е анахронизъм. А не е...
В този край - малкото отечество на Петър Доневски - бе и писа за него през миналия век писателят Стоян Ц. Даскалов, вече несправедливо забравен, както и мнозина други творци. Ето защо тревогата на Петър Доневски е основателна. Той е последният наш мохикан. Толкова скръб навяват страниците на тази изплакана книга. Аз също съм селско чедо и този поплак ме пронизва дълбоко. Защото не само българското село, България умира. Ето затова ще се позова на упрека на Бертолт Брехт "Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му?" Да, Петър Доневски е и поет. Сборникът започва с две негови стихотворения. В "На село" четем:
Почакай, Залез безпощаден,
недей ми носи пълна тъмнина,
аз вярвам в обичта, доброто
и в селската надежда, светлина...
Прощална песен е това...
Премиерата на тази книга се организира от Националния литературен салон "Старинният файтон" на 25 октомври от 17,30 ч. в Клуба на БСП на ул. "Позитано" 20. Ще има рецитал на актрисата Богдана Вульпе по книгата на Петър Доневски "Духът на родния край".