15 Ноември 2024петък02:10 ч.

Достъпът до информация - десет години по-късно

И конституционното право трябва да се търси, даром не се получава

/ брой: 173

автор:Веселка Венкова

visibility 4132

Няма традиция да се честват годишнини от приемането на закони, но Законът за достъп до обществена информация урежда упражняването на важно конституционно право и затова решихме да отбележим тази годишнина. Това подчерта при откриването на конференцията "10 години ЗДОИ. Нови стандарти в областта на достъпа до информация" изпълнителната директорка на Програма "Достъп до информация" Гергана Жулева.
Едва 3 на сто от българите познаваха правата си при приемането на закона през 2000 г., а днес те са вече 45%, цитира Жулева проучване, подчертавайки следващата важна стъпка - ратифицирането от българския парламент на Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи. Две години беше обсъждан Законът за достъп до обществена информация от НС. Престоя "на трупчета" още една след първото четене и на 7 юли 2000 г. бе публикуван в "Държавен вестник". Оттогава започна да се трупа опит по прилагането му, а Програма "Достъп до информация" издаде вече четвъртата част на сборника с коментари "Съдебна практика по Закона за достъп до обществена информация 2005-2008 г."
През годините не спря работата по усъвършенстването му - уточняваха се важни понятия, бистреха се формулировки що е държавна, служебна, професионална тайна. Правиха се опити за "желани" поправки, не само с цел изясняване и улесняване на прилагането на ЗДОИ. Съдебната практика набра скорост и кураж, последваха обструкции, спорни решения, учудващи тълкувания. "Обезпокоен съм от решението на ВАС за доказване на законен интерес", възмути се ръководителят на правния екип на ПДИ адвокат Александър Кашъмов, който говори за измененията в ЗДОИ пред десетте години от приемането му и отчете заслугите за нови стандарти в областта на достъпа до информация на народните представители Мартин Димитров и Бойко Великов. ЗДОИ продължава да "дава голяма сила на гражданите", посочи юристът. Законът е опора на гражданското общество в търсенето на информация, а "опитът на ПДИ може да бъде ползван във всички сфери на обществено-политическия живот". Откровението е на председателката на НС Цецка Цачева.
Българският парламент и цялото общество можем да се гордеем с приемането и действието най-вече на Закона за достъп до обществена информация, посочи тя. Аз много често съм обект на този закон, защото нашата дейност е публична и чрез медиите, НПО и активни граждани във всеки момент може да се получи публична информация, която би следвало да е достояние на цялото общество. Но съм и субект на този закон, защото често препращам народни представители, задаващи въпроси под формата на парламентарен контрол, да потърсят информация по ЗДОИ, защото питането им няма злободневност с политически акцент.
Това заяви Цецка Цачева и се похвали с факта, че "България е една от първите в Източния блок, приели такъв закон, и много наши съседи ползват опита й". Цачева подчерта значимостта на ЗДОИ, уреждащ важна сфера от обществени отношения, обект на основателен (както тя го определи) публичен интерес, по който се разходват  средствата в едно открито общество, "каквото ние се стараем да изграждаме". Не на последно място този закон подпомага почтеността, ефикасността и отчетността на публичните институции и така укрепва тяхната легитимност, убедена е Цачева.
България е втората страна след САЩ по общ брой подадени заявки (както нарече Цачева заявленията) и по получени по реда на ЗДОИ отговори, което се дължи на стабилната законодателна снова. Председателката определи ЗДОИ като устойчив, който позволява практиката по прилагането му да бъде унифицирана. "Със самочувствие можем да заявим, че дотолкова имаме българска практика и опит в този тип законодателство, че за нас ще е безпроблемно приемането на стандартите и 41-ото НС има необходимата воля да ратифицира Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа", обеща Цачева. За мен това е новина, отбеляза изпълнителната директорка на Програма "Достъп до информация" Гергана Жулева, защото организацията, която ръководи цяла година, запознава родната общественост с конвенцията. Жулева подчерта, че ако ратификацията стане в близката година, ще е добре.
Конвенцията бе приета от Комитета на министрите на 27 ноември 2008 г. на 1042-ото заседание на упълномощените представители на министрите, на което от българска страна тогава присъства министърката на правосъдието Миглена Тачева. Конвенцията се основава на Всеобщата декларация за правата на човека, на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, на Конвенцията на ООН за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда и Конвенцията за защита на лицата при автоматичната обработка на лични данни. Документът взима предвид и Декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа за свободата на изразяване и информация. В чл. 2 на Конвенцията на СЕ - Право на достъп до официални документи, е записано, че "всяка държава-членка трябва да гарантира правото на всеки да получи при поискване, без каквато и да е дискриминация, достъп до официални документи, съхранявани от публичните институции, и трябва да предприеме необходимите мерки в своето национално законодателство да изпълни разпоредбите за достъп до официални документи, заложени в тази конвенция". Направено е важното уточнение, че "тези мерки трябва да се предприемат не по-късно от времето на влизане в сила на тази конвенция по отношение на държавата-членка".
Как се прилага ЗДОИ в държавната администрация през последната година обаче, стана ясно от експозето на директора на Дирекция "Държавна администрация" в МС Димитър Иванов. Доброто управление на достъпа да обществена информация предполага съществуването на вътрешни правила в администрациите, които да улесняват служителите при прилагането на закона и търсещите информация, категоричен беше Иванов. 71,6 на сто от административните структури в изпълнителната власт вече имат вътрешни правила, отчете директорът, обезпокоен, че 1/3 от администрациите не са подготвени все още. Териториалната администрация и по този въпрос седи по-добре от централната, където 6 министерства - цели 40% (!) от МС нямат вътрешни правила, по които да работят в съответствие с разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация.
Попитан публично кои са тези централни ведомства, Иванов не можа да отговори, защото информацията идвала по електронен път и за уточнението им трябва да подадем в писмен вид заявление по ЗДОИ до упълномощеното по закона лице в МС. Поинтересувахме се кои са въпросните министерства, за да научат читателите къде няма да получат полагащата им се по закон информация как "се разходва" парата на данъкоплатеца. Уви!
Стана ясно още, че и в пет областни администрации, в 83 общински, в 14 районни, в 28 столични териториални администрации, в една структура, отчитаща дейността си в НС, в три държавни комисии, в една държавна и в 11 изпълнителни агенции и в 6 структури, създадени с постановления, за ЗДОИ може и да не са чували. Щом нямат вътрешни правила за прилагането му... Така беше в края на 2000 г., когато в данъчната администрация размахваха Данъчно-процесуалния кодекс и твърдяха, че този закон тях не ги задължава.
Според публичното признание на Димитър Иванов пропуските се дължат на различни причини - от неразбиране до нежелание да се работи за предоставянето на обществена информация. Директорът на държавната администрация отиде по-далеч и каза, че "упорството на гражданите променя практиките и подтиква администраторите да усъвършенстват собствените си механизми", цитирайки броя на подадените през 2009 г. 24 694 заявление за достъп до обществена информация.
Изводите са очевидни - гарантираното ни по конституция човешко право е в наши ръце. В пълна мяра трябва да се възползваме от ЗДОИ, докато НС ратифицира и конвенцията на СЕ за достъп до официални документи, тогава не само информация ще ни се дължи.
И не забравяйте, когато ви накара някой чиновник да преведете по банков път 18 ст. за две ксерокопирани странички с исканата информация, да му напомните, че е длъжен да ви приеме парите и на касата във ведомството. Не искайте информация и на технически носител, докато не се приеме наредба за определяне на нови нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя, защото един CD отдавна не струва 5 лв.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ