14 Ноември 2024четвъртък18:51 ч.

Интервю

Проф. Иван Илчев: Спорът за националния празник е глупав

С отказ от 3 март се отказваме от Възраждането, от Левски и Раковски, от културното си и революционно минало, казва историкът

/ брой: 158

автор:Дума

visibility 7894

Интервю на Таня Джоева,   Епицентър


- Следите ли полемиката за националния празник, проф. Илчев? Изненада ли ви идеята на управляващите за смяната и доколко тя е резултат на хрумване или е продиктувана от интересите на една велика сила и желанието на елита ни да й се хареса?

- Нямам изход, следя я, защото полемиката се натрапва отвсякъде. За съжаление, в нея опитват да наложат внушеното им мнение изключително некомпетентни хора, като специалисти по химия, които заемат управленски позиции. То е все едно аз да давам мнение какви катализатори трябва да се използват при определени химични операции.

В последните близо 30 години се появяват от време на време гласовите историци със звънки гласчета, които предлагат 3 март да не бъде национален празник на България. За мен това е връх на историческата неграмотност и политическо приспособленчество. Всички аргументи, които се излагат от привържениците на тази идея, са абсолютно несъстоятелни.

Те казват, първо, че 3 март не може да бъде национален празник, защото Русия е водила войната, която завършва със Санстефанския мирен договор. Ако познаваха по-добре историята, щяха да са наясно, че всички балкански държави - без изключение, печелят своята самостоятелност след войни, водени от великите сили, най-често Русия, но невинаги само Русия.

Втори аргумент - била създадена автономна държава и не можело ние да празнуваме автономия. Питам, защо не?!

Ако познаваха по-добре историята, щяха да са наясно, че всички балкански държави, с изключение на Гърция минават през период на автономия. Гърция получава независимост веднага, тъй като  тогава има специфична конфигурация на великите сили.

И нека не забравяме - периодът на автономия при България е най-кратък в сравнение с другите балкански държави от този период. Сърбия е автономна близо 50 години - от 1828 до 1878. Същото се отнася за Черна гора, за Румъния. Албания е особен, по-късен случай.

България става автономна през 1878 година и това продължава 30 години - до 1908-а. Да подчертая, че тя рядко се съобразява с автономния си статут и взема самостоятелни решения.

В момента е пределно ясно откъде идва идеята за смяната на 3 март - да се отграничим от Русия.

Нека кажа, че руската политика съвсем не ми е симпатична и според мен, освен с грубостта си, не се различава от тази на другите велики сили. Прекарал съм повече от година върху превод на дневниците на граф Игнатиев, авторът на Санстефанския мирен договор и нито той, нито мотивите за това, което прави ми станаха симпатични. Но ако нещо в историята не ти е симпатично, това не означава, че трябва да бъде отхвърлено с критериите на нашето съвремие. Та какво - да станем като американците, които разрушават паметници на Джордж Вашингтон, защото бил робовладелец?...

- Можете ли да дадете пример за друга страна, която избира за национален празник събитие/дата, които не са свързани с нейната история?

- Не съм съгласен, че не е свързана с историята ни. Ако погледнете документацията, вестниците, спомените, народопсихологията, ще видите, че за българина 3 март е междата между несвобода и свобода.

Умишлено не казвам робство, а несвобода. Погледнете църквата в Габрово - в условия на робство такава църква строи ли се? Или Рилският манастир? Че е несвобода, това е безспорно. Че има религиозен гнет - има. Робство има само като емоционален термин.

Дразни в момента, че противниците на 3 март са вперили поглед върху войната. Нима тя щеше да се случи без постъпателното развитие на българския народ? Защо се отказваме от идеите на българските възрожденци, които създават училищата, вкарват българите като фактор в европейската политика, от идеите на революционери като Каравелов, Левски, Раковски, от Априлското въстание. Без всички тях и тяхната саможертва руско-турска война нямаше да има. Най-малкото Великобритания нямаше да разреши на Русия да си разярча коня на Балканите.

С отказа от 3 март, ние на практика се отказваме от една голяма част от своето революционно и културно минало. Така, както изглежда, не ни трябва Парис - сами се прострелваме в ахилесовата пета.  

- Позволете един паралел със Сърбия, с Гърция - те честват въстанията си, които водят до националното освобождение. Може ли да изберем друга дата, която пак е свързана с национално-освободителното движение?

- Може, разбира се. Не виждам никаква причина да нямаме два национални празника.

Но като казваме, че 24 май обединява всички, нека пропуснем обичайното "всички". В България има етнически групи, за които това не е техният празник. 24 май едва ли ще бъде празникът, от който всички ще са доволни като в библейската притча.

- От събитие, свързано с национално-освободителните битки, с възраждането, с усилията за независимост и собствена държава минаваме към събитие, свързано с духовността, с културата. Налага ли това, ако се случи, смяна на цялата национална доктрина? Пренаписване на учебниците?

- Не. 24 май е църковен празник, посветен на двама светии, по всяка вероятност гърци, проводници на византийското влияние, които са въплъщение на представите на своето време. Те създават азбуката - която не е азбуката, която ползваме сега, не заради чист и безкористен стремеж да укрепят новата християнска култура на славяните, а по поръка на властите в Константинопол и техните цели за политическо, културно и религиозно влияние. Така, както Русия има свои цели през руско-турската война, които нямат нищо общо с добруването на българите.

Получава се така, че сякаш заменяме кон за кокошка.

- Разчитате ли стихийност в действията на българския елит, включително с предложението 24 май да се запише като национален празник в Конституцията?

- Съзирам по-скоро некомпетентност, което не ме учудва. На тази некомпетентност сме свидетели от много години насам, говоря и за периода преди 1989 година. За съжаление, има и едно инстинктивно желание да се харесаш на този, който в момента има господстващо политическо влияние.

- Подчертавали сте факта, че в ЕС България е единствената славянска държава, която е православна и пише на кирилица. Затова, казвате Вие, винаги сме били възприемани като апендикс към ЕС. Доколко това е причина за високомерието, за пренебрежението, за налагането на условия и още условия?

- Причина за високомерието - и преди 1989 година, и сега, е пълната неспособност на българските управници да водят пропаганда в Европа, в която да показват достиженията на българите. Не полагаме усилия и оставаме относително непознати.

- В контекста на казаното от Вас може ли и как кирилицата да ни приближи до Европа? Как да подчертаем нейната стойност, уникалността си, приноса ни в нейното създаване?

- Кирилицата не ни разделя от Европа. Погледнете знаците на кирилицата, погледнете и латиницата и вижте колко от тях са общи. Погледнете азбуката, на която пишат поляците или чехите и ще видите колко приспособявания има на латиницата, за да отговаря на особеностите на техния език.

По-скоро да положим повече усилия, за да проумеят европейците, че не Русия е дала, а е получила писмеността си от българската държава.  

- Готово ли е обществото да влезе в спора за националния празник и да излезе без още поражения, без още щети, без още разделения?

- Мисля, че дебатът е глупав, ненавременен и няма да допринесе за сплотяването на българските граждани.  

Илезте на улицата и попитайте сто българи кога е приета българската Конституция. Да видим дали от сто един ще ви отговори. Съмнявам се. Попитайте сто души кога е обявена независимостта на България. Дали ще има десетина знаещи? Попитайте кога е Освобождението на България, обаче, и вероятно и стоте ще ви кажат 3 март.

- Нашите партньори заявяват, че искат стабилност в страната ни, когато близо до нас се води война. Предизвикването на спора не е ли стъпка в обратната посока? В посоката на дестабилизация?

- Да, дестабилизира ни. Да кажа отново - това е глупав спор. А аргументите, които чух от премиера Николай Денков, от Даниел Лорер, са абсолютно некомпетентни. Нека, както е казал народът, всяка жаба да си знае гьола. В своята област те може да са много компетентни, но в тази не са.

(със съкращения)

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ