14 Ноември 2024четвъртък13:21 ч.

Срещи

Дили Бозаджиева: Късметът обича подготвените

Новите технологии не могат да пресъздадат усещането за ръчна изработка и за уникалност, които се опитвам да вдъхна в творбите ми от мериносова вълна, убедена е талантливата художничка и дизайнерка

/ брой: 238

автор:Альона Нейкова

visibility 16841

Дили Бозаджиева е от лудогорското село Бисерци, където минава детството й. Завършва средното си образование в Разград, където учи в паралелка с рисуване в хуманитарна гимназия. Защитава магистърска степен по моден дизайн във Варна. Създаването на съвременни авторски картини от мериносова вълна се превръща в нейна запазена марка. Харесва естествените материали и обича да твори с тях, защото смята, че те имат душа и сърце. Вече над 10 години реализира вдъхновяващи проекти, използвайки приложното изкуство и най-вече фантазията.

"Във всяка от картините ми има частица от мен"
 
"Мечтая да достигна недостижимото"

"Най-добрата случайност е тренираната"


- Наскоро направихте стихотворно-картинна изложба с поетесата Мария Цветкова. Как се роди идеята за подобна колаборация, Дили? Чия бе идеята? Колко време отне реализацията й? И защо точно в Деня на народните будители събрахте ценители на изкуството и римуваното слово?

- Невероятната поетеса Мария харесва произведенията ми, а аз чувствам поезията. Идеята ни хрумна спонтанно, когато тя написа стихотворение, вдъхновено от моя картина, а аз направих творба по неин стих. Толкова бяхме пленени от красотата на случилото се, че решихме да продължим заедно по пътя, на който ни срещнаха емоциите ни. Да съчетаем две сетива - на видимото и чутото, е предизвикателство, с което се захванахме. След много разговори, четене на стихове и гледане на картините усетихме, че сме готови да представим пред ценителите на изкуството тази плетеница от емоции. Не стана лесно, трябваха ни повече от 5 месеца, за да се престрашим да изложим пред взискателния вкус на почитателите на изкуството творбите ни. И тук се намеси случайността. Наближаваше 1 ноември. До последен миг трескаво се подготвяхме, за да успеем с оформлението на представянето на емоционалната ни колаборация на този ден, ознаменуващ делото на българските будители, просветители, книжовници, писатели и родолюбци. Искам да благодаря на Христина Асенова и Зина Любенова, които безвъзмездно дават сградата на projectlab.bg на хора от изкуството. С Мария Цветкова каним всички ценители и на благотворителна вечер, наречена "Картини в музика и стих", която ще се състои на 13 декември в столичния клуб "Журналист" (ул. "Граф Игнатиев" 4).

- Имате ли любимо стихотворение на Мария Цветкова? А тя споделяла ли ви е коя ваша картина я е вдъхновила най-много?

- Трудно ми е да подбера едно единствено, защото всяка нейна дума, всяка рима, всяка емоция е като широтата, дълбочината и красотата на морето. Като се замисля, първите думи, които се изписват в съзнанието ми, са от стихотворението й "Мистично". Знам, че от моите картини, онази, която най-нежно е докоснала душата й, е "Душевни страсти".

- Какви хора посетиха тази експозиция? Имаше ли откупени творби?

- На откриването на самата изложба присъстваха както поклонници на приложното изкуство, така почитатели на поезията. Част от гостите бяха колекционери на картини и ценители на красивите платна. Някои от тях за първи път виждаха на живо моите картини. На откриването на изложбата присъстваха и членове на Клуб за култура и комуникации. Но да ви разкажа една случка, която ме остави безмълвна. След като се разотидоха поканените гости на една от изложбите ми, влезе странник в залата. Облечен като просяк, опърпан, със сплъстена коса. Помислих, че търси нещо, с което да се нахрани. Тръгнах към него и замрях. Той се доближи до една от картините ми. Загледа се в нея. Направи още една стъпка и протегна дланта си. С върха на пръстите си почти докосна вълната от творбата ми. Затвори очи и започна да движи пръстите на дланта си, сякаш свири на пиано. Толкова се впечатлих, че се просълзих. А той се извърна към мен. Поклати глава одобряващо и ми се усмихна. След това излезе...

- От известно време предлагате изображения на ваши картини от мериносова вълна и като рисунки върху тениски, чанти и декоративни възглавници. Как се съчетават бизнесът и изкуството?

- Вярвам, че изкуството не трябва да е затворено в залите. Най-всекидневният предмет от бита ни може да бъде носител на красотата. Така създадените от мен тениски, чанти или възглавници придобиват нов път. По този начин изкуството става по-достъпно и влиза във всекидневието ни, като не стои встрани, а напротив, става по-близо до нас в този забързан свят. Мисля, че това особено се харесва от хора, които искат да са уникални и да имат характерна индивидуалност.

- Докъде стигна идеята ви да представите вашата модна линия на международния пазар?

- Започнах с изобразяването на картини от мериносова вълна, която е с много високо качество и се добива от специална порода овце. Животните са познати от средновековието и още оттогава са изключително ценени заради страхотната им вълна. Започнах да изработвам и представям и другите ми ръчно изработени изделия - пак от мериносова вълна. Следвам моя план и вярвам, че ще успея да реализирам идеите си и извън пределите на страната.

- Как приемат вашите близки нестандартните ви творби от мериносова вълна?

- Вярват в мен и във всичко, което правя. Подкрепят ме във всяко мое начинание. Без тяхната опора и разбиране нямаше как да се стигне до тези резултати.

- Къде и как откривате или срещате вдъхновението за работата си?

- В музиката, в мерената реч, в митовете, в легендите и най-вече в природата. В пърхащите коне, в чуруликането на врабчетата, ромола на поточето, в целувката на влюбените...

- Има ли ваше произведение, с което за нищо на света не бихте искала да се разделите?

- Творбите ми ги приемам, сякаш са моите деца. С тях съм от начеването им до последния детайл. Но, както и при децата, идва онзи миг, в който те трябва да имат свой път. Трудно се разделям с всяка моя творба, но знам, че произведенията ми трябва да носят красота там, където ще отидат. Картините ми си намират своя "сродна душа". Това ме радва и ме прави щастлива.

- Колко време ви отнема създаването на картина от мериносова вълна?

- Всичко е много относително. Понякога една картина се изработва за седмица, а понякога ми трябват няколко месеца.

- Кое ваше произведение ви представя по най-добрия начин?

- Във всяка от картините има частица от мен. Ако разгледате всичките ми творби, ще успеете да опознаете и мен самата.

- До каква степен талантът или заложбите се наследяват? Или по-скоро те са дарба, която няма нищо общо с гените?

- Разбирането за наследяването е правилно. Може родителите ми да не са художници, поети, музиканти, но са възпитали в мен любовта към прекрасното: красиво подредената маса за вечеря, плетеният шал от баба, дялканото дърво от дядо, песента, изпята от дъщеря ми... Смятам, че талантът и желанието да се занимаваш с това, което те прави щастлив, са заложени във всеки.

- Успяхте ли да запалите и дъщеря ви Инес по изкуството? Бихте ли се намесила в избора й на професионален път?

- На възрастта, на която е - на 9 годинки, много неща я влекат. Свири на пияно, пее и рисува. Не знам дали ще избере моя път. Не бих се намесила в избора й, но ще се радвам, ако след време работим заедно.

- Освен че създавате неповторими картини, остава ли ви време и желание за други занимания?

- Имам толкова много неща, които искам да направя. Работата и задълженията отнемат голяма част от времето. Но все пак не се оплаквам.

- Какво не знаят хората за вас?

- Може би, че обичам много народните танци. Да играя ръченици и хора ме зарежда с много енергия.

- Кой е най-големият ви успех?

- Вярвам, че най-големият успех ми предстои. Правя всичко, което зависи от мен, да представя творбите си пред повече почитатели на красотата, не само в България. Има заявен интерес към картините ми и в САЩ. В личен план най-големият ми успех е дъщеря ми. Тя е моята гордост.

- Как бихте искали да се развивате по-нататък? Къде се виждате след 10 години?

- Мечтая да мога да достигна недостижимото, съвършенството. Знам, че ако ме попитате след 10 години същото, вероятно ще отговоря, както сега. Но се надявам да съм същата романтичка, диреща красотата и показваща я на хората.

- Какво е мнението ви за новите технологии и тяхната връзка с изкуството?

- За мен изкуството е по-скоро връщане към корените. Там се намира идентичността на една нация. Това е интересното. Новите технологии не могат да пресъздадат усещането за ръчна изработка и за уникалност, които се опитвам да вдъхна в творбите ми. Разбира се, и аз във всекидневието си използвам технологиите - основно за комуникация и за присъствие в социалните мрежи. Сега без това е невъзможно да достигаш с изкуството си до по-голяма аудитория. Затова наскоро стартирах електронния ми магазин dillybozz.com. Там представям всички мои произведения.

- Придържате ли се към определена философия или мото?

- Късметът обича подготвените. Това е моето мото и се опитвам да се придържам към него. Хубавите неща се случват случайно, но най-добрата случайност е тренираната.

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ