Дежавю в Буенос Айрес

Преди две седмици аржентинският президент Маурисио Макри се изправи пред общото събрание на ООН в Ню Йорк и говори за "светлото бъдеще", което предстои на страната му. В същото време той и финансовият министър Николас Духовне договаряха разширение на вече приетата програма за заем от 50 милиарда долара от Международния валутен фонд (МВФ). Получиха още 7 милиарда. Обратно в Буенос Айрес, синдикатите организираха поредната национална стачка срещу Макри и бяха блокирали цялата столица. Аржентинският президент може и да вижда светло бъдеще, но реалността в момента е, че Аржентина се намира в изключително тежка криза. Само за 4 месеца, от месец май насам, песото се обезцени с над 50%. Инфлацията ще достигне 40% на годишна база, ако не бъдат взети мерки, а вместо да расте, икономиката се очаква да се свие през 2018 г.  с почти 3%
Такава ситуация не е нова за тази южноамериканска страна. Аржентина вече преживя една ужасяваща криза в началата на века, като последиците от нея все още не могат да бъдат изцяло превъзмогнати. А сегашната ситуация, макар и различна, все пак показва достатъчно прилики с кошмара от 1998-2002 г., за да можем да говорим за повторение на катастрофата. За този период икономиката на страната се свива с цели 28%, а по улиците избухват бунтове, известни като протестите на тенджерите и тиганите. Не е трудно да се досетим какво имат предвид аржентинците - положението е толкова зле, че хората буквално няма какво да ядат. По-рано през 1995 г. Аржентина сключва договор с МВФ, който обаче налага, както обикновено, политика на резки бюджетни съкращения и стриктна финансова дисциплина. И отново както обикновено, това не помага никак на държавата да се съвземе, но за сметка на това налага ужасни условия за управлението на страната, чиято цена се плаща предимно от най-бедните. Прословутата финансова стабилност за пореден път се носи на гръб именно от тези, които най-малко могат да си го позволят. В това е същината на дясното, неолиберално управление не само на Аржентина.
Възход и падение на киршнеризма
Логично, при наличието на Чавес във Венецуела и коренно различния стил на управление, Аржентина също избра левия подход през 2003 г. в лицето на Нестор Киршнер. Един мандат по-късно поста печели съпругата му Кристина Фернандес де Киршнер. Двамата управляват общо 12 години, а този период е наречен "киршнеризъм". В рязък контраст с неолибералните управления на 90-те години, политиката на двамата се характеризира със силни социални програми, отмяна на редица приватизационни сделки и ренационализация на ключови компании и отрасли, а резултатите дълго време са зашеметяващи. Като разчитаща в голяма степен на износ страна, Аржентина печели и от растящите цени на световните пазари, но и ролята на лявата политика на семейство Киршнер, която преразпределя печалбите много по-ефективно и справедливо, не може да бъде отречена. Вследствие на нея милиони хора в Аржентина започват да живеят нормален живот, въпреки че нивата на инфлация се запазват високи.
Но световната криза, започнала през 2008 г., не подминава и Аржентина. При влошаващата се икономическа ситуация за правителството става все по-трудно да поддържа социалните програми, които са така необходими и имат ключова роля за развитието на цялата държава. Но вместо да следва рецептите на МВФ за орязване на разходите и поемане на още дълг, Киршнер прави друго - решава да изплати целия дълг към институцията на една вноска, възлизаща на почти 10 милиарда долара. Ударът върху бюджета е еднократен, но този ход има очевиден смисъл, тъй като ще бъдат спестени значителни средства от лихви, а и така правителството ще има свободата да провежда суверенна политика, а не диктувана от чуждестранни чиновници-технократи.
Въпреки това обаче проблеми продължава да има - дупката, в която Аржентина изпада преди 2002 г., заедно с неблагоприятното международно положение, оказват своето неминуемо влияние. Не липсват и вътрешни проблеми, както и грешки. Така на изборите в края на  2015 г. Киршнер е принудена да отстъпи властта пред вече споменатия Маурисио Макри, който дотогава е кмет на Буенос Айрес. Трябва да отбележим, че заради своеволието да скъса със зависимостта от МВФ и заради лявата си политика, Киршнер е силно мразена от най-силния геополитически играч в региона, а именно САЩ. Медийната кампания срещу нея е жестока и безмилостна. За сметка на това Макри, за когото аржентинският икономист Роберто Лампа казва, че "въплъщава най-догматичната неолиберална ортодоксалност на 90-те", е силно подкрепян и възхваляван. Комбинацията от тези фактори позволява на Макри да спечели.
Една стара песен на нов глас
Още в началото Макри започва да действа по добре познатата схема - масови съкращения на социалните разходи, уволнения на десетки хиляди служители и борба със синдикатите. На външнополитическата сцена Макри отново се обръща към Вашингтон, загърбвайки всякаква независимост, извоювана през годините на киршнеризма. Още тук дежавюто от 90-те става доста натрапчиво и затова не е изненада, че днес имаме подобна ситуация на тези години. А ситуацията тепърва ще се влошава, според експертите.
Въпреки силната съпротива чрез протести и стачки, Макри е непреклонен в налагането на дясната си политика. Има обаче един проблем - тя не дава желаните резултати. И така, на третата година от мандата си Макри бе принуден да се обърне отново към МВФ, тъй като в опит да задържи цената на песото спрямо долара изхарчи голяма част от валутните резерви на страната, натрупани от предшествениците му. Вместо обаче да потърси политики, които водят до растеж, той отново заложи на драконовски орязвания на бюджета. Както и на много други места обаче, това не води до по-добри резултати, а напротив - икономиката започна да се свива. Което на свой ред задълбочи кризата. Дори договорените 50+7 милиарда долара от МВФ изглежда няма да имат ефект, тъй като правителството в Буенос Айрес вече е похарчило над 15 милиарда от тях, а ситуацията продължава да става все по-тежка. Колапсът на песото означава, че администрацията на Макри ще има непреодолими трудности да изплаща не само лихвата, но и главницата по тези огромни задължения и той няма да има друг избор, освен да продължава да съсипва аржентинската икономика, само и само да може да плати на чуждестранните кредитори. Няма да е учудващо, ако в близките месеци отново станем свидетели на разгневени аржентинци с тенджери и тигани по улиците. В тази връзка изказването на президента пред ООН, че на Аржентина предстои "светло бъдеще" е разбираем кризисен ПР, но едва ли има и един човек, който му вярва.
Макри е част от "реванша" на дясното срещу лявата вълна от началото на века в Латинска Америка. Но за наследството на тази лява вълна е показателно, че в предизборната си кампания той бе принуден да признае успеха и да обещае продължаването на голяма част от политиките на Киршнер. Обещание, което не може да се каже, че е спазил.  Напротив, в момента отново 25% от пълнолетните аржентинци живеят в условия на бедност. Социалните кухни в Буенос Айрес са препълнени, а усещането за дежавю е навсякъде. Когато два пъти се изпробват едни и същи неолиберални рецепти с един и същи резултат, основателно вече можем да наречем неолибералната дясна политика провал и грешка - въпреки че при новото споразумение с МВФ тя отново е залегнала в плана.
Надеждата за Аржентина са президентските избори през следващата година. На тях Макри най-вероятно отново ще трябва да се изправи срещу Киршнер. И въпреки, че се опитва да прехвърли голяма част от отговорността на нея, оправдавайки се с лошо наследство, фактите говорят достатъчно. Има индикации, че Макри може да се опита да разиграе бразилски сценарий - Киршнер да бъде хвърлена в затвора с обвинения в корупция, като така й се попречи да участва в надпреварата. Няма гаранции обаче, че това няма да предизвика нова революция, за която условия има и сега. Така че саморазправата с опонента изглежда доста рисков ход. Очевидно обаче с Макри и политиката, която той олицетворява "светлото бъдеще" ще си остане само в залата на ООН. В реалния живот Аржентина се намира в много тежко състояние, а 57-те милиарда дълг, които прибави само през последните месеци, ще затрудняват неимоверно възстановяването на държавата през следващите години. Можем само да се надяваме аржентинците да се върнат към проверената във времето рецепта на левите сили, а да не залагат отново на провалилата се вече два пъти политика на дясното. За нас остава поредният урок, че "спасителят" МВФ всъщност не е никакъв спасител, а институция, обслужваща интересите на едрите играчи в световната политика, твърде често вреди, вместо да помага на държавите, в които развива дейността си.