Да живееш или просто да съществуваш
/ брой: 14
* Феноменът на забравата и можем ли да продължим нататък, заблуждавайки се, че това е нормално
* В какво се превръща животът на забравилия себе си човек
Пиесата на Анна Топалджикова "Робин" се вглежда във феномена на забравата, в играта на раздвоение не само в изкуството, но и в политиката. В нея се преплитат приказни мотиви и митологеми, гротеска, фарс, политическа сатира. В парадоксалния свят на този динамичен и ироничен текст всичко и всички непрестанно менят формата, смисъла и идентичността си. Съвсем не е ясно къде е границата между изиграното и реално случилото се, между истинското и въображаемото, както и между героите в тази фантасмагория на забравата - Министъра и неговата Дясна ръка, Актьора и Робин Худ, отвлечената романтичка Мери и алчната Любов Андреевна. Пиесата смесва и омесва в едно динамично и афористично като изказ цяло различни и разностилни митове и митологеми, приказки и шекспирови сюжети, актуални образи и ситуации.
Слав Бойчев и Леонид Йовчев в сцена от спектакъла
А героите са едновременно маски и типажи, като например Министъра, изигран от Слав Бойчев, и неговата Дясна ръка в изпълнението на Мартин Смочевски, или Актьора на Леонид Йовчев и Робин (вероятно Худ) на Христо Ушев, или литературни герои като Любов Андреевна на Яна Бобева и романтичката Мери на Деница Даринова. В пиесата "Робин" виждам историята на болно от неизлечима болест общество, в което феноменът на забравата е само резултат от разрушителните житейски практики, които всички в крайна сметка приемаме. Повратната точка в живота ни е моментът, в който правим компромис, отказвайки се от своите цели, стремежи и разбирания, защото така е по-удобно за съществуване. Представлението провижда феномена на забравата като територия за изследване на метаморфозата, която превръща човека от живеещ в просто съществуващ. То задава въпроси като: Можем ли да продължим нататък, заблуждавайки се, че това е нормално? В какво се превръща животът на забравилия себе си човек? Пиесата среща персонажи, страдащи в различна степен от тази болест. В тези срещи процесът на метаморфозата се разкрива в социален, политически и интимен аспект, подчертава Тея Сугарева, поставила "Робин" на сцената на Камерния театър "Възраждане". Спектакълът е изграден като многолика и многосмислова сатира-приказка или може би като черна комедия за видимото и невидимото падение на човека. И в текстови, и в сценичен план спектакълът умело и предизвикателно си играе с жанрове и форми, пародира и иронизира театрални клишета и житейски ситуации, разглежда под различни ъгли ситуации и герои. Но във всички случаи център на играта е животът, поведението, падението и възходът на човека на изкуството, независимо дали е представен като унижено снишен театрал, търсещ финансиране за проект, легнал възнак с топка за голф в устата в очакване на удара на Министъра, или като героичен Робин (вероятно Худ), готов да се хвърли в бой за благородни дела. Така преплетени и объркани между реалността и забравата, героите на това представление всъщност напразно се опитват да се измъкнат от света на кривите огледала, в който са попаднали, и остават в него като гротескни застинали вкаменелости. За режисьорската си работа в "Робин" Тея Сугарева е номинирана в категорията "Дебют" за наградата ИКАР`2014 на Съюза на артистите. Заедно с артистите Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева за осъществяването на спектакъла са работили художничката Радостина Тодорова и музикантът Александър Костов.