Бумащина

Деси ВЕЛЕВА

Бумащината не е това, което беше. Хартията не ни залива отвсякъде, както едно време. Живеем в електронна епоха, в която всичко е компютъризирано, предаването на информация върви онлайн, а принтерът се превръща в отживелица.
Бумащината обаче е актуален процес в българското училище. Тя го обсебва и е една от причините за задушаването му. Учителите определят административната си натовареност като най-порочна практика, измислена и толерирана от Министерството на образованието и науката. Те се занимават с декларации, заявления, молби, попълват електронни дневници, специализирани платформи, отчитат дейността си, членуват в комисии, пишат на една или друга институция. Скоро вероятно ще започнат да се поздравяват на г-жа Бумагова и г-н Документов...
Нищо чудно, че учителите не могат да вършат преките си задължения, заради които са в клас - да обучават. Не им стига, че се борят с неприемливо поведение на учениците си, с претенциозни родители, които имат усещането, че знаят повече от педагога, с некачествени учебници и усложнен учебен материал. На този фон вменената насилствено роля на администратори изсмуква последните им сили.
Гласът за промени най-вероятно ще остане нечут. Те просто ще продължат да бъдат магаретата, които носят толкова, колкото ги натоварят. Но това ги прави безкрайно уморени. А от изтощени преподаватели не можем да очакваме активна дейност и положителни резултати. Това закономерно рефлектира върху децата, върху тяхното образование и възпитание. Върху бъдещето на страната. И няма как положението да се подобри, ако не се премахне първопричината. Несвойствените задължения трябва да бъдат прехвърлени на администратори, а ако липсват - да се намерят. Нужно ли е учителите да изхвърлят демонстративно от гърба си този товар, за да се сетят, че място му е другаде?

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.