Бразилия в лапите на Вашингтон

В продължение на 12 години Бразилия бе управлявана от Работническата партия (РП). Всички знаем за Дилма Русеф, писали сме и преди за нейния близък съратник и предшественик на президентския пост Луиш Игнасио Лула да Силва - Лула. За това време с помощта на държавата и социалните програми на РП 40 милиона бразилци успяха да се измъкнат от лапите на бедността, а самата страна се превърна в една от най-големите икономики в света.

После дойде операция "Автомивка" ("Lava Jato") - едно от най-големите корупционни разследвания в съвременната история. Говореше се за схеми за влияние и получаване на държавни поръчки за милиарди долари, включващи стотици политици от различни партии и влиятелни бизнесмени. Именно заради това разследване Дилма Русеф беше свалена от поста си, макар и чрез косвени обвинения през 2016 г., а през миналата година Лула беше хвърлен в затвора точно преди изборите и така се откри пътят към властта на крайнодесния Жаир Болсонаро. Но две събития от последните седмици хвърлят нова светлина върху шумно рекламираното не само в бразилските медии разследване.

Първо, сайтът "Интерсепт" чрез живеещия в Бразилия свой американски сътрудник Глен Грийнуолд обяви, че е получил огромен архив от записани разговори, имейли, чатове в интернет и други документи, свързани с разследването. Тепърва журналистите от изданието ще изследват в подробности неговото съдържание, но дори и така става ясно, че то не се е водило срещу корупцията като цяло, а е било на селективна основа - и Работническата партия на Лула и Дилма е била основната му цел. А на 18 юни председателят на парламентарната група на РП посети колегите си в Европейския парламент, за да представи доклад за отколешните традиции на "сътрудничество" между бразилската съдебна система и САЩ. Случаят "Автомивка" не прави изключение, като висши служители в американското правосъдно министерство дори са се хвалили публично, че взимат дейно участие в операцията и че освен формалните взаимодействия с бразилските си колеги имат и неформални такива, т.е. извън обхвата на закона. Според РП няма никакво съмнение, че цялото разследване е юридическа война срещу лявото в Бразилия, а печелившите от него са както местните десни сили, така и външен едър капитал, на който не се харесва стилът на управление на Лула и Дилма. Не на последно място идват и геополитическите интереси на Вашингтон - управление, което не желае да играе по свирката на САЩ и дори участва в организация като БРИКС, трябва да бъде спряно. Но нека първо се спрем на централната фигура и лицето на "Автомивка" - бившият съдия и настоящ министър на правосъдието на Бразилия Серджио Моро. 

Възходът и падението на Серджио Моро

Преди да станат известни конкретните детайли от "Автомивка", настоящият министър на правосъдието в кабинета на Жаир Болсонаро преживява изумителен възход. От неизвестен съдия той бързо се превръща в световноизвестен борец срещу корупцията, а огромен брой медии се грижат за лъскавия му имидж. Сп. "Форчън" го включва в класацията си "Най-великите лидери на света", сп. "Тайм" - в "100-те най-влиятелни личности в света", а сп. "Блумбърг" - в "Петдесетте най-влиятелни". А след избирането на Болсонаро получава и министерско кресло с нечувани досега правомощия.

Сега обаче цялата му дейност е поставена под въпрос, тъй като се оказва, че а) през цялото време операцията е била напътствана от американското правосъдно министерство и б) Серджио Моро е извършил множество нарушения на законите по време на разследването. Преди няколко дни дори консервативното дясно сп. "Вежа" - най-голямото такова в Бразилия и яростен поддръжник на "Автомивка" - излезе с корица, изобразяваща разпадащия се публичен образ на Моро. Сред многото му прегрешения например са тайни разговори с прокурорите по делото и обсъждане на съвместна стратегия как да бъдат представени доказателствата в съда и пред медиите, така че да се стигне до желания резултат - осъдителни присъди и положително обществено мнение. 

Такова "сътрудничество" между съдия и прокурори обаче е напълно забранено в бразилската съдебна система. Освен това в изтеклите записи ясно се вижда, че основният фокус на разследването е именно Работническата партия, като един от прокурорите дори казва в прав текст, че "победа на РП трябва да бъде предотвратена на всяка цена" и че това би било "ужасно". Това не е случайно - Лула е най-популярният политик в Бразилия и според всички проучвания с лекота щеше да победи Болсонаро в пряк двубой. 

Съмнения в политическия характер на "Автомивка" имаше и преди, но сега те са потвърдени, защото Моро отказва да възбуди наказателно производство срещу бившия президент Фернандо Енрике Кардозо (1995-2002) въпреки явните доказателства, че и неговата фондация е получавала щедри нелегални дарения от различни бизнесмени. Мотивът на Моро, споделен с прокуратурата, е, че Кардозо силно подкрепя тяхната операция и не би било добре да му навредят. Тази избирателност се проявява и в други очевидни примери за корупция, докато при Лула става дума за апартамент, който никога не е бил негова собственост и няма никакви доказателства за връзка с него. Но тук се намесват медиите, които препредават безкритично информацията, подавана от Моро и прокуратурата, и създават впечатлението за нещо мръсно около Лула и цялата РП. 

Последиците от "Автомивка" за Бразилия

В знак на признателност към Моро за подарения мандат Жаир Болсонаро направи Моро правосъден министър, а още през първите дни на управлението си обеща промяна на курса на бразилската политика и рязък завой в посока Вашингтон. Този завой вече бе започнал да се случва след свалянето на Дилма Русеф през 2016 г., като през това време "Боинг" успя да купи бразилския производител на самолети "Ембраер", а редица петролни компании успяха да се сдобият с концесии за добив на бразилски петрол. Постигната бе и частична приватизация на бразилската държавна петролна компания "Петробрас", а несъмнено една от целите на Болсонаро ще бъде пълното й разформироване и предаване в частни ръце. В списъка на печелившите от "Автомивка" са и печално известни компании като "Монсанто" и "Майкрософт".

Неолибералните икономически реформи, започнати още при Мишел Темер и продължени в още по-агресивна форма от сегашния президент, вече поставиха 13 милиона бразилци под линията на бедността. Наскоро 45 милиона бразилци излязоха на протест срещу планираната от Болсонаро пенсионна реформа, която ще ги лиши от достойни старини. Министърът на образованието на Болсонаро пък реши да спре финансирането на хуманитарните науки в държавните университети - очевидно новата власт не се чувства комфортно в присъствието на интелектуалци, които могат да обяснят на хората какво се случва. В израз на солидарност срещу това въстанаха дори някои от частните университети, както и множество студенти. 

А междувременно се оказа, че семейството на Болсонаро поддържа тесни връзки с паравоенни формирования и мафиотски групи и борбата с корупцията не е точно борба с корупцията като такава. Едно от първите му посещения пък беше в САЩ, в централата на ЦРУ...

На практика пред нас в реално време се разиграва доктрината "Монро". Подобен сценарий, само в по-напреднала фаза наблюдаваме и в Аржентина - където правителството на Макри вкара страната в такава тежка криза, че бе принудено да вземе заем от космическите 50 млрд. долара от МВФ, и то само за да спре пропадането. Без съмнение същото може да очаква и Венецуела, ако опитите на Хуан Гуайдо и компания успеят. За нас остава изводът, че в борбата с корупцията е изключително важно кой е начело и какви са неговите мотиви. Както и че в никакъв случай тя не е панацея и сама по себе си не може да доведе до благоденствие - въпреки всички обещания на десните шамани.